Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други злокачествени новообразувания МКБ B21.8

Инфекцията с вируса на човешкия имунодефицит показва тревожна тенденция за увеличаване на своята честота, като в най-голяма степен се засягат хората в активна трудоспособна възраст.

Вирусите са представители на семейство Retroviridae, РНК вируси със специфична морфология, характерни протеини и ензими.

Болестта засяга само хората, като източници на заразяването са болните лица и безсимптомните носители на вируса (които често не подозират за наличието на инфекцията).

Предаването на инфекцията се осъществява главно по три основни механизма, включващи вертикален или трансплацентарен, кръвен и полов, като последният е с най-висока честота и най-голямо клинико-епидемиологично значение във връзка с лесните методи за предпазване (използване на презервативи при полов акт).

Заразяването се съпътства с кратък период на общо неразположение и грипоподобни прояви, следван от безсимптомен период с различна продължителност.

Вирусните агенти атакуват лимфоцитите, някои други клетки от лимфната и кръвната система, клетките на черния дроб, кожата, нервните структури и други.

Потискането на имунната система и намаляването на броя на лимфоцитите се асоциира с повишен риск от развитие на различни по тежест усложнения.

Често са налице опортюнистични инфекции с вируси, гъбички, протозои или бактерии, но също така и злокачествени неоплазми, засягащи в най-голяма степен лимфните структури.

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на други злокачествени новообразувания, се наблюдава засягане на тъкани и структури извън лимфната, кръвотворната и сродните им структури.

Най-често вирусите засягат гастроинтестиналния тракт, отделителната система, половата система, белия дроб, кожата, с развитие на малигнени тумори.

Подробна информация може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• Злокачествени новообразувания на женските полови органи
• Злокачествени новообразувания на храносмилателните органи
• Злокачествени новообразувания на дихателните органи и гръдния кош
• Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи
• Злокачествени новообразувания на пикочната система

В много тропически райони развитието на рак на маточната шийка се възприема като индикатор за наличие на подлежаща HIV инфекция.

Малигнените неоплазми, развиващи се в хода на ХИВ инфекцията, значително влошават прогнозата и терапевтичните възможности, тъй като често имат агресивен характер, тежко протичане и непредсказуем ход.

Клиничните прояви обикновено са неспецифични, развиващи се на фона на общата симптоматика, в резултат от ретровирусната инфекция, включваща повишена телесна температура, втрисане, нощно изпотяване, отслабване, общо неразположение, болки в ставите и мускулите, нехарактерни промени по кожата, хронична диария, промени в апетита и други.

Симптомите, свързани с малигнената неоплазма, обикновено се дължат на нарушаване на функцията на съответния орган или се развиват в резултат от притискане на съседни структури и нарастване размерите на новообразуванието.

Диагностицирането на състоянието включва първоначално диагностициране на инфекцията с вируса на човешкия имунен дефицит с помощта на ХИВ - изследване и СПИН - изследвания, а откриването и доказването на неоплазмите се осъществява с образни и инструментални изследвания, хистологично типизиране на биопсичен препарат от засегнати структури.

Терапията при пациенти с болест, предизвикана от HIV, с прояви на други злокачествени новообразувания, е насочена към забавяне прогресията на инфекцията и туморния растеж, подобряване качеството на живот на болните и удължаване на преживяемостта.

Прилагат се антивирусни лекарства, имуносупресивни медикаменти, кортикостероиди, често в определени комбинации и в определен дозов режим. При необходимост се прилагат антибиотици, аналгетици, препарати за облекчаване на наличните симптоми.

В зависимост от неоплазмата може да се приложи хирургичен метод на лечение (частична или пълна резекция на засегнатите органи), лъчетерапия, полихимиотерапия.

Прогнозата се определя в зависимост от множество фактори, като тежест на HIV инфекцията и малигнената неоплазма, локализация на тумора, наличие на подлежащи усложнения, терапевтичен отговор към лечението и други, но в голям процент е неблагоприятна, с ниска пет годишна преживяемост и висок леталитет.