Болест, предизвикана от HIV, с прояви на Burkitt-лимфом МКБ B21.1

РНК вирусите от семейството на Retroviridae, известни като вируси на човешкия имунен дефицит, водят до различни по тежест клинични прояви.

Налице е потискане на имунната система в резултат от значително намаление на броя на Т-лимфоцитите, което е предпоставка за развитие на опортюнистични инфекции и злокачествени новообразувания.

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на Burkitt-лимфом, се наблюдават полиорганни увреждания, клиничен полиморфизъм, влошаване на прогнозата при лицата с ХИВ инфекция.

Заразяването с вируса на човешкия имунодефицит е възможно по три основни механизма, а именно:

• вертикален: вътреутробно от инфектираната майка на плода
• кръвен: при хемотрансфузия, стоматологични или медицински манипулации с контаминирани инструменти, при венозно приложение на наркотични средства със замърсени игли
• полов: при липсата на предпазни средства по време на полов акт, като рискови са лицата, често сменящи своите полови партньори и лицата с хомосексуална полова ориентация (поради по-високата възприемчивост на аналната лигавица)

След заразяването вирусите атакуват клетки с разположени на повърхността CD4 рецептори, каквито са в голям процент Т-лимфоцитите (вирусите проявяват изразен лимфотропизъм), но също така и клетките на нервните структури, черния дроб, кожата, макрофаги, моноцити и други, което в голяма степен обяснява изразения клиничен полиморфизъм на болестта и развитието на разностранни прояви.

При спадане на броя на имунните клетки до драстично ниски нива се увеличава многократно рискът от развитие на различни усложнения.

Burkitt-лимфомът протича под различни форми, като най-честа е африканската, епидемична форма, засягаща предимно детската популация (между четири и седем години) в Африка и протичаща с развитие на тумори на лицевия череп, водещи до тежки деформации.

Спорадичната форма на болестта съставлява малък процент от нехочкиновите лимфоми при възрастните и приблизително една трета от новообразуванията на лимфните структури в детска възраст.

Третата форма на болестта е свързана с наличието на подлежащ имунен дефицит и се наблюдава често при пациенти с HIV инфекция, след трансплантация на органи и тъкани и тежка, често предизвикана от продължителната употреба на определени медикаментозни средства, имунна супресия.

Често се засяга стомашно-чревният тракт (тънки черва, дебело черво, черен дроб), като са налице неспецифични прояви, като например намаление на апетита, повишена уморяемост, фебрилитет (повишение на телесната температура), увеличаване видимо размерите на корема на фона на редукция на теглото.

Тези прояви се развиват на фона на общата симптоматика в резултат от инфекцията с вирусите на човешкия имунодефицит (нощно изпотяване, отслабване, грипоподобни прояви, увеличение на лимфните възли).

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• Тумор на Burkitt

Диференциалната диагноза включва разграничаване на болестта от други, идентично протичащи състояния с неопластична, инфекциозна или автоимунна етиология.

Диагнозата включва обстоен анализ на информацията, получена от различните методи на изследване:

• разпит: епидемиологична анамнеза за принадлежност към рискова група
• преглед: физикални находки, насочващи към състоянието
• лабораторни изследвания: различни по тежест промени в броя и морфологията на еритроцитите и белите кръвни клетки, вариращи от анемия до тежка, застрашаваща живота неутропения
• микробиологични изследвания
• биопсия на засегнати структури с последващо хистологично изследване
• образна диагностика: при данни за органни увреждания се извършват компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други
• ХИВ - изследване
• СПИН - изследвания

Лечението на пациентите с болест, предизвикана от HIV, с прояви на Burkitt-лимфом, включва комплексен, индивидуален подход при всеки пациент.

Прилага се комбинирана антиретровирусна терапия с антивирусни лекарства от различни фармакологични групи, като дозата и продължителността се определят в зависимост от тежестта на състоянието.

При необходимост се прилагат аналгетици, противовъзпалителни средства, препарати за лечение при висока температура. Тежките състояния се овладяват с приложение на кортикостероиди по схема, обикновено в комбинация с имуносупресивни средства.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН

Терапията, насочена към Burkitt-лимфома включва интензивна комбинирана химиотерапия, приложение на моноклонални антитела, трансплантация на стволови клетки, хирургична резекция, като конкретният терапевтичен подход се определя индивидуално в зависимост от тежестта, локализацията и разпространението на процеса.

Прогнозата трудно може да се определи. Необходимо е своевременно диагностициране на HIV инфекцията и съпътстващите усложнения и започване на адекватна терапия.