Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени заболявания, класифицирани другаде МКБ B22.7
Човешките имунодефицитни вируси HIV-1 и HIV-2 принадлежат към род Lentivirus (семейство Retroviridae). Причиняват заболяване, свързано с понижение на имунитета, чийто последен етап се нарича синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).
Заболяването е пандемично разпространено в целия свят, а източник на инфекцията може да бъде само инфектирания с HIV човек.
Заразяването се осъществява по кръвен (контакт с контаминирана кръв, стоматологични или медицински интервенции с контаминирани инструменти, венозна наркомания), полов (липса на предпазни средства при честа смяна на партьнорите) и вертикален (от болната майка на плода) път.
Системните прояви на заболяването могат да настъпят от страна на всеки орган и система.
При повечето пациенти с HIV-1 инфекция се откриват разнообразни кожни промени. По време на първичната HIV-1 инфекция са чести сърбежите по кожата, сухота и неспецифични възпалителни промени по кожата, като себореен дерматит, сърбящи папулозни обриви и еозинофилни фоликулити.
Описват се редица патологични промени при болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени заболявания, класифицирани другаде, за които все още не е ясно дали са преки последици от инфекцията с HIV-1 или са резултат от отлагането на имунни комплекси в епителните клетки на капилярите.
Дерматози и други състояния с уточнена и не напълно уточнена етиология, свързани с HIV, са:
1. Себореен дерматит (Dermatitis seborrhoides): най-често срещаната дерматоза, свързана с инфекцията HIV. Понякога това е първият сигнал за развиваща се имуносупресия и се наблюдава в над половината от болните.
Започва с типични морфологични промени, но често се разпространява по капилициума, лицето, трункуса и раменете с атипични нумуларни екземни лезии. Описват се характерни хистологични особености, като наличие на кератиноцитна некроза и възпалителни облитериращи промени в горната дерма.
Себорейните дерматити при заразени с HIV пациенти имат тенденция за генерализиране с увеличаване на имуносупресията. Състоянието обикновено се повлиява добре от локални кортикостероиди.
2. Псориазис (Psoriasis): появата на псориазис при HIV-позитивни пациенти не е по-честа, отколкото в общата популация. Протича като еруптивен псориазис с чести екзецербации.
3. Генерализираната суха кожа е често срещана при HIV-инфекцията. Придружава се със сърбеж, а промените по кожата са във вид на фини дифузни сквами, които предшестват развитието на други дерматози, свързани с HIV. Обикновено се засягат долните крайници и постепенно се обхваща кожата на цялото тяло.
4. Папулозни и фоликулозни ерупции: в ранните стадии на заболяването се наблюдават розово-червени папули с размери 2 до 5 милиметра, локализирани по главата, шията, трункуса с асимптомно протичане.
5. Еозинофилен пустулозен фоликулит е рядко срещана ерупция, която се манифестира с асептични сърбящи папули, които се появяват по кожата на лицето, трункуса и крайниците. Придружават се от периферна левкоцитоза и еозинофилия. Състоянието се повлиява трудно от локални кортикостероиди.
6. Съдови заболявания: със задълбочаването на имуносупресията може да се наблюдава различно по степен съдово засягане, от urticaria vasculitis до пурпура и улцерации (некротизиращ васкулит). Описан е и левкоцитоклазичен васкулит по време на лечение с противовирусни препарати.
7. Автоимунни и хиперимунни феномени: най-често сред HIV-инфектираните се срещат тромбоцитопенична пурпура, vitiligo и пемфигоид. Заболяванията, свързани с атопия (ендогенна екзема, астма или друга алергия) протичат по-тежко при тези болни.
8. Промени в космите: промените се срещат при болни с напреднал стадий на СПИН и се характеризират с наличие на тънки и чупливи косми, преждевременно побеляване, загуба на коса, хипертрихоза на миглите.
9. Промени в ноктите: наблюдава се пълен или непълен синдром на жълтия нокът или само жълтеникаво оцветяване на ноктите, псориатични дистрофии на ноктите, микоза на ноктите, пигментации.
10. Промени по оралната лигавица: срещат се орофарингеална кандидаза, улцерации от рецидивиращ herpes simplex, "суха уста", рецидивираща афтоза, саркома на Kaposi и други.
11. Медикаментозни ерупции: развиват се при над половината от случаите 7 до 12 дни след началото на лечението и се характеризират с макуло-папулозни обриви, уртикария, променена фоточувствителност, системни прояви, включително треска, левкопения, тромбоцитопения, хепатит. Най-честите реакции на болните са към сулфонамиди, амоксицилин, зидовудин.
Вирусите поразяват клетките, по чиято повърхнност са разположени специфични рецептори (CD4 рецептори), като такива са лимфоцитите, макрофагите, някои от клетките на кожата и черния дроб, част от нервните клетки и много други, което обяснява наличието на полиорганни увреждания при инфекцията с ХИВ.
Проявите от страна на нервната система включват нарушения на централната и периферна нервна система, злокачествени заболявания.
Промените от страна на стомашно-чревния тракт са често срещани при пациенти с HIV-1 инфекция. HIV-свързаната ентеропатия се манифестира с хронична диария и при нея се развива атрофия на микровилите на йеюнума и липса на етиологичен причинител.
Нарушения в ендокринните функции и в метаболизма са чести усложнения при HIV-1 инфекция. При мъжете се установява хипогонадизъм със загуба на либидо и атрофия на тестисите.
Описани са редица ревматологични синдроми при пациенти с HIV-1 инфекция като синдром на Reiter, псориатичен артрит, полимиозит, васкулит и други.
HIV-1 инфекцията се съпровожда често и с нефропатия. Възможно е развитие на нефросклероза с бързо прогресиращ ход, която се проявява с протеинурия и остра бъбречна недостатъчност. При бъбречна биопсия се открива склероза на засегнатите гломерули и тубулоинтерстициални промени.
Полезна информация за клиничното протичане на инфекцията може да намерите на:
- раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
- раздел Здравни проблеми: СПИН
Диагностицирането на болестта се извършва въз основа на редица физикални, лабораторни, микробиологични и образни изследвания.
Лабораторните отклонения при пациенти с HIV-1 инфекция показват анемия и неутропения, особено в напреднали стадии. Анемията е нормохромна и има характер на хронична. При болните се открива и тромбоцитопения, която се дължи на имунно медиирано нарушение на тромбоцитите в периферните органи.
Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:
Лечението при болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени заболявания, класифицирани другаде, е комплексно, като се прилагат антивирусни лекарства в комбинация с подходящи симптоматични средства и препарати за лечение на наличните усложнения.
Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:
Целта на терапията е забавяне на хода на прогресия на заболяването, подобряване качеството и продължителността на живот на пациентите, намаляване рисковете от възможни усложнения.
Коментари към Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени заболявания, класифицирани другаде МКБ B22.7