Болест, предизвикана от HIV, с прояви на енцефалопатия МКБ B22.0

Заболяването СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност) се причинява от човешките имунодефицитни вируси (HIV), като представлява крайната, терминална фаза от инфекцията и се характеризира с прогресивно увреждане на функциите на редица органи и структури, включително и нервната система.

Източник на инфекцията е само инфектираният с HIV човек (болен или безсимптомен носител на вируса). Необезопасеният полов контакт е водещ за трансмисия на вируса в повече от 85% от случаите в развиващите страни.

Възможните механизми на предаване на инфекцията са:

• полов (хомосексуален и хетеросексуален)
• трансмисивен (при чести кръвопреливания)
• инжекционен и инструментален (контаминиран инструментариум, венозна наркомания)
• трансплацентарен (от заразената майка на плода)

Ретровирусите Human immunodeficiency virus 1 и 2 (HIV1 и HIV2) предизвикват остра и персистираща невроинфекция като HIV-енцефалит и полиневропатия, невропатия, полиомиозит и други, известни като болест, предизвикана от HIV, с прояви на енцефалопатия.

Поради невротропизма си (висока афинитет към нервните структури) HIV уврежда първично нервната система, причинявайки остри и персистиращи увреждания. В ЦНС се развиват остри, подостри и хронични енцефалити, левкоенцефалопатии, миелити, миелоенцефалити и асептични менингити, а периферната нервна система се засяга под формата на остри и хронични полиневрити.

За стадия на СПИН (крайна, терминална фаза на инфекцията с ХИВ) са характерни опортюнистични инфекции (вирусни, бактериални, протозойни, гъбични), васкулити и злокачествени неоплазми.

Клиничната изява на ангажирането на нервната система при HIV-инфекцията преминава през няколко фази, следвайки фазите на болестта:

• първичната HIV инфекция протича неспецифично, подобно на грип или инфекциозна мононуклеоза. Наблюдават се остър асептичен лимфоцитарен менингит, остър енцефалит, остър демиелинизиращ полиневрит тип Guillain-Barre или полиомиозит с бързо обратно възстановяване
• през латентната (асимптоматична, безсимптомна) фаза, продължаваща от няколко месеца до 10 години и повече (описани са случаи с продължителност на безсимптомната фаза повече от 25 години), се развива остър или рецидивиращ лимфоцитен менингит, остър или хроничен демиелинизиращ полиневрит. Пациентите са серологично HIV позитивни.
• за спин-свързания комплекс са характерни генерализирана лимфаденопатия, често с фебрилитет, загуба на тегло и хронични диарии, водещ при част от пациентите до остра или хронична дистална полиневропатия с данни за демиелинизация или аксонална дегенерация, полирадикулопатии и множествени мононеврити.

При болни от СПИН нервната система се засяга в около 40% от случаите и се развиват подостри и хронични енцефалити, миелити и други.

1. Субкакутен СПИН енцефалит

Характеризира се с дисеминирани и огнищни възпалителни лезии, причинени от HIV и опортюнистични инфекции. Началните симптоми са когнитивни разстройства (нарушения в паметта и вниманието), депресивни епизоди, двигателни нарушения, нарушена координация, нестабилна походка.

Прогресивно се развиват квадрипарези или хемипарези, екстрапирамиден церебеларен синдром, тазоворезервоарни нарушения, деменция, епилептичен синдром. При огнищни лезии (абсцеси, туберкуломи) се установява кореспондираща огнищна неврологична симптоматика, данни за повишено вътречерепно налягане.

Терминът HIV-деменция свързан комплекс е въведен при случаи с патологоанатомични данни за дифузна левкоенцефалопатия или спонгиозна дегенерация, причинена от HIV.

HIV-деменцията е придобито заболяване на ЦНС, в резултат от инфекция с вируса на човешкия имунодефицит и се характеризира със засягане на когнитивните (опознавателни) способности на мозъка като памет, абстрактно мислене, внимание, зрителна ориентация в пространството, гнозис, праксис, поведение и реч.

Промените се изразяват в различни поведенчески и психически нарушения, затрудняващи социалната комуникация и адаптация. С течение на времето и задълбочаване на състоянието се развива пространствена дезориентация и болните се губят в позната за тях среда. Болният не може да се съблече, не може да закопчае дрехата си, а в крайните стадии се наблюдава и загуба на двигателните стериотипи (ходене, самостоятелно хранене).

Заболяване се развива бавно с неясно начало, като водещи в клиниката са психичните промени, основно емоционалната лабилност.

2. HIV енцефалопатия у децата при трансплацентарно или неонатално заразяване се развива след кратък инкубационен период (3-12 месеца). Протича прогресиращо с квадриплегичен, екстрапирамиден, дискоординационен синдром, чести епилептични припадъци, деменция и вторична микроцефалия.

Диагностицирането на тази форма се основава на прогресираща мозъчна атрофия и огнищни лезии (абсцеси, некрози), калцификати в базалните ганглии, доказани с помощта на образни изследвания (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) в комбинация с характерни промени в ликвора, като нормални или леко увеличени протеини (от 0,7 g/l) и дискретна плеоцитоза (до 20 клетки), наличие на интратекални анти-HIV, IgG, HIV p24 антиген.

3. Миелопатиите при СПИН се причиняват от HIV, Herpes simplex virus 2, citomegalovirus с клинични данни за остър, подостър трансверзален миелит, асцендиращ миелит.

4. Хронична дистална сензорна полиневропатия с периферно нервно увреждане с парестезии, парещи болки в долните крайници, различни по степен вяли парези и неблагоприятно протичане.

Поставянето на диагнозата при болест, предизвикана от HIV, с прояви на енцефалопатия, е комплексно и включва клинико-лабораторни, вирусологични и образни изследвания.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• ХИВ - изследване
• СПИН - изследвания

Лечението е комплексно и включва приложение на антивирусни лекарства, в определени комбинации и дозов режим (с цел намаляване на риска от развитието на лекарствена резистентност). Протеазните инхибитори (ритонавир) подобряват симптоматиката при енцефалитите и полиневропатиите, но не действат на латентно инфектираните лимфоцити и микроглиални клетки, които са резервоар за HIV.

Опортюнистичните инфекции се третират етиологично (антибиотици, противогъбични средства) и симптоматично. При полиневропатии се включват кортикостероиди, аналгетици, противовъзпалителни средства, антиконвулсанти.

Полезна информация може да намерите на:

• раздел Лечения: Лечение на СПИН
• раздел Здравни проблеми: СПИН
• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]