Ендометриоза МКБ N80

Наличието на тъкан, притежаваща хистологична структура и функция на маточната лигавица, извън кухината на матката се означава като ендометриоза.

Ендометриозата е на трето място по честота заболяване на половата система на жената, след възпалителните заболявания и миома на матката.

Съществуват четири теории за възникване на ектопична (на ненормално място) ендометриална тъкан:

• Ембрионална теория - ендометриозата възниква от ектопични участъци на Мюлеров епител.
• Трансплантационна теория - в менструалната кръв се намират още ендометриални клетки, които при подходящи условия (при гинекологични операции) могат да се трансплантират върху ендотела на перитонеума, маточната шийка, в цикатрикси. От тези имплантационни огнища се образуват ендометриални жлези.
• Метастатична теория - По време на менструация жизнеспособни ендометриални клетки и фрагменти от ендометриални жлези могат да се пренесат по лимфен и кръвен път. С тази теория се обяснява наличието на маточен епител в черва, бели дробове и др.

Най-важното условие за развитие на ендометриозата е наличие на менструална функция. Ендометриозните огнища се състоят от ендометриални жлези, съставени от еднореден цилиндричен епител или кубичен епител. Част от ектопично разположени ендометриални жлези са подложени на същите циклични промени, каквито се наблюдават и в ендометриума (повърхностния слой покриващ матката) - фаза на пролиферация (увеличаване на маточния епител), секреция, десквамация (излющване на епитела и кървене) и регенерация на епитела.

Наблюдават се следните локализации на ендометриозата:

• Генитална ендометриоза на матката и маточните тръби - тези ендометриозни огнища са разположени вътре в маточната мускулатура, под формата на малки кисти и ходове. Малка част от ходовете имат връзка с маточната кухина, останалите кистички и ходове нямат никакъв дренаж към кухината на матката. Матката е увеличена. Като са засегнати и маточните тръби те са задебелени в областта на ендометриозните огнища. В отделни участъци се събира кръв - хематосалпинкс.
• Ендометриоза на яйчниците - ендометриозните огнища могат да са разположени по повърхността на яйчника, те представляват синкави кървави възли с диаметър 5 - 10 мм. В редица случаи ендометриалната тъкан се разраства и навлиза във вътрешността на яйчника. Поради ежемесечните менструации яйчникът постепенно се превръща в кистозна формация, която може да достигне размерите на мъжки юмрук. Тези кисти са изпълнени с гъста и тъмна материя с цвят на течен шоколад - шоколадови кисти. Макар и много рядко е възможно тези шоколадови кисти да се изродят злокачествено и да се превърнат в карцином.
• Тазова ендометриоза - касае се за ендометриални възли с диаметър от 2-10 мм, разположени повърхностно по тазовия перитонеум. Най-честата им локализация е Дъгласовото пространство.
• Ендометриоза на маточната шийка - среща се в 6 % след диатермокоагулация на маточната шийка. Дължи се имплантирана на ендометриални клетки в областта на коагулацията. Тези ендометриоми са с малки размери и е необходимо колпоскопско изследване, за да бъдат забелязани.
• Ендометриоза на външните гениталии - те се наблюдават ендометриозни огнища по пикочния мехур, пъпа, конхите на носа, дебелите черва, както и цикатрикси на коремната стена след цезарово сечение.

Клиничните оплаквания при жени с генитална ендометриоза включват нарушения на менструацията с повишено менструално течение (полименорея), болезнена менструация (дисменорея), фертилни проблеми, тазова болка и други. Матката е с увеличени размери, с неравна повърхност. При палпация е болезнена.

При нелекувана ендометриоза като усложнение може да настъпят сраствания (адхезии) в таза, маточната кухина или фалопиевите тръби. Това допълнително уврежда фертилната способност на жената. Друго усложнение е руптурата на шоколадова киста, при което съдържимото и изтича в малкия таз, като дава клиничната изява на остър хирургичен корем: болка, мускулна ригидност, подуване на корема, стоп в пасажа на червата).

Диагнозата ендометриоза се поставя въз основа на клиничната картина, обективното гинекологично изследване, ехографията, а при трудни случаи и лапароскопия.

Лечението на ендометриоза е консервативно и оперативно.

• Консервативно лечение - осъществява се чрез прилагане на гестагенни хормони (оргаметрил), гестагенно-естрогенни (контрацептиви вземани през устата). Лечебният курс на гестагенни хормони трябва да бъде 9 месеца. Контраиндикации за хормонално лечение са захарния диабет, чернодробни и жлъчни заболявания, хипертонична болест и заболявания на периферните вени със склонност към тромбоза. Прилаганите схеми на гестагените се осъществява от гинеколог като могат да бъдат непрекъснати или като интермитентно лечение. По време на лечението с гестагени пациентката няма менструация. Прилагат се и препарати, които потискат фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон на ниво на хипофиза (даназол). Така се получава състояние на лъжлива менопауза.

• Оперативно лечение - Прилага се при неуспех от консервативното лечение, провеждано най-малко 9 месеца. Извършва се електрокоагулация на кистите, а при приключени планове за репродукция - хистероктемия с двустранна аднексектомия.