Ендометриоза на тазовия перитонеум МКБ N80.3
Ендометриоза на тазовия перитонеум се нарича състояние, при което тъканта, характерна за лигавицата на матката се намира и по повърхността на коремницата (перитонеума).
Ендометриозата е сравнително често заболяване и се нарежда на трето място по честота, след възпалитените заболявания и миомата на матката.
Огнища с ектопичен маточен епител могат да се срещат по яйчниците, маточните тръби, миометриума, тазовият перитонеум, белия дроб, черния дроб, интракраниално и другаде.
Тъй като не е ясна причината за възникването на ендометриоза на тазовия перитонеум, съществуват само няколко теории:
- трансплантационна (регургитация на менструална кръв през маточните тръби до коремната кухина);
- ембрионална (наличието на ектопични участъци от мюлеров епител, от който се развиват ендометриални огнища);
- метастатична (по време на менструацията малки участъци от ендометрума могат да попаднат в лимфната или венозна система на матката, и оттам да се достигнат до далечни органи).
Установено е че ендометриозата е състояние, характерно за менструиращите жени. Смята се че това е така, поради фактът че жлезите в ендометриозните огнища реагират на хормоналните стимули идентично с ендометрума: пролиферират, секретират, десквамират и регенерират. Именно поради това клиничната изява е по време на мензис, а преди менархето и след менопаузата няма оплаквания (липсва хормонална стимулация). Излятата кръв в коремната кухина постепенно се резорбира, като околната тъкан е пропита с хемосидерин (продукт от разграждането на хемоглобина).
При ендометриоза на тазовия перитонеум се откриват ендометриозни възли с големина 2-10 мм по повърхността на коремницата.
Най-честата локализация е по сакро-утеринните връзки и Дъгласовото пространство. Поради периодичния излив на кръв и резорбцията и, в тазовата кухина се образвуват сраствания, които придърпват матката назад и тя сраства с ректовагиналното пространство или дори с предната ректална страна.
Клинично ендометриозта на тазовия перитонеум се изявява с дисменорея (болезнена менструация), нарушен менструален цикъл, болка в тазовия отдел и стерилитет.
Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията и прегледа.
При гинекологичен преглед се установява болка при палпация на матката и фалопиевите тръби, матка сраснала с ректума, а понякога при наличие на шоколадови кисти се палпират и туморовидно уголемени яйчници.
Ехографията на тазови органи може да даде картина на по-големите кистозни участъци. Най-сигурна е диагнозата поставена по време на лапароскопия, при което се визуализират ендометриозните огнища по перитонеума.
Лечението при ендометриоза на тазовия перитонеум бива консервативно и оперативно.
При медикаментозно лечение се ползват гестагени, антигонадотропни препарати, аналози на гонадропин-релизинг хормона и други.
Към оперативно лечение се пристъпва при неповлияване от консервативното, при много тежки оплаквания или при желание за бременност. Най-често се предприема лапароскопска коагулация на огнищата, а при завършил репродуктивен план се прави тотална хистеректомия с аднексектомия.
Коментари към Ендометриоза на тазовия перитонеум МКБ N80.3