Ендометриоза на ректовагиналния септум и на вагината МКБ N80.4

Ендометриоза на ректовагиналния септум и на вагината е състояние, при което тъкан, подобна на тази на маточната лигавица разраства в пространството между ректума и вагината (Дъгласово пространство) или по вагината.

Ендометриозата е сравнително често заболяване. Други характерни засегнати органи, освен вагината и ректовагиналното пространство са: миометрума на матката, яйчниците, фалопиевите тръби, тазовия перитонеум, белия дроб, черния дроб и т.н.

Етиологията на ендометриозата все още не е изяснена. Съществуват следните теории за произхода й:

• трансплантационна (при менструация кръвта се излива е коремната кухина);
• метастатична (навлизането на менструална кръв във венозната и лимфна система на матката, чрез което се пренасят до далечни органи и системи);
• ембрионална (наличието на първичен мюлеров епител по повърхността на вагината или ректовагиналния септум).

Ендометриозата е заболяване, характерно за жените в репродуктивен период. Преди менархето и след менопауза жените нямат оплаквания. Причината е в това че при цикличните хормонални промени в организма ендометриалните огнища претърпяват същите изменения като ендометриума на матката: пролиферация, секреция, десквамация (кървене) и регенерация. Излятата в коремната кухина кръв постепенно се резорбира, като покрай ендометриалните огнища има отлагания от хемосидерин (краен продукт на разграждането на хемоглобина). Поради периодичния излив и последваща резорбция на кръв в ректовагиналния септум се образуват сраствания. Вагината се придърпва назад и дори може да срасне с ректума. Тази вторична промяна в изгледа на вътрешните полови органи се нарича retroversio-flexio uteri.

Клиничната изява на ендометриоза на ректовагиналния септум и на вагината е свързана с менструацията. Жените се оплакват от дисменорея (болезнен мензис), извънменструална болка и тежест в таза, смущения в цикъла, запек, диспареуния (болка при полов акт), стерилитет и други.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, обективното гинекологично състояние, ехография на тазови органи, а най-меродавно е лапароскопското изследване.

Лечението при ендометриоза на ректовагиналния септум и на вагината е консервативно и хирургично.

Медикаментите, които се ползват спадат към групата на гестагените, андрогените, аналози на гонадропин-релизинг хормона и други.

Хирургичното лечение се налага при неповлияване от консервативното, при тежки клинични симптоми, желание за забременяване или усложнена ендометриоза. Извършва се лапароскопско коагулиране на ендометриалните огнища. Ако е завършен репродуктивния план на жената може да се предложи и хистеректомия с аднексектомия.