Лечение с метадон

Зависимостта към наркотични агенти, опиоиди, включително и опиоидни аналгетици (средства за обезболяване с потенциал да предизвикват зависимост при неправомерна употреба) е често срещан проблем, за който не са говори достатъчно и който крие след себе си изключително висок риск от сериозни и дългосрочни последствия.

Зависимостта към опиоиди се развива при неправилната им употреба, злоупотреба с предписани лекарства, комбиниране с други субстанции или спиртни напитки. Тъй като тези субстанции често и бързо водят до толерантност (липса на желания ефект след кратък прием и необходимост от повишаване на дозата за постигане на същите ефекти) пациентите твърде скоро започват самоцелно и самоволно, крайно опасно, повишение на дозата, приемана ежедневно.

Малко са местата, където човек с осъзната зависимост, може да получи необходимата помощ, което представлява сериозен недостатък на здравната система. В редица страни във връзка с високата гласност на проблема, са създадени многобройни лечебни заведения и клиники за провеждане на детокс програми при зависими пациенти. В България се говори слабо за този проблем, което е и една от причините за малкото лечебни заведения, предоставящи необходимите терапевтични курсове за лицата с различни видове зависимости като цяло и към опиоиди в частност.

Лечението е комплексно, като терапевтичният курс включва иницииращо и поддържащо лечение с метадон в комбинация с подходяща психотерапия (най-често когнитивно-поведенческа терапия).

За постигане на оптимални резултати и най-вече тяхното задържане се препоръчва да се доверите на специалист с дългогодишен опит в областта, следвайки стриктно неговите инструкции, напътствия и съвети.

Какво представлява метадон?

Метадон принадлежи към групата на опиоидите, като историята му е дългогодишна и се използва още от Втората световна война по разработка на екип от специалисти.

Разработен е в Германия, но едва десет години след това в САЩ е одобрен за употреба. Първоначално е създаден като ефективен медикамент срещу болката, който не води бързо до развитие на зависимост, но впоследствие се разгръща потенциалът му за лечение на опиоидна зависимост.

Лекарството е включено в списъка на основните медикаменти на световната здравна организация (СЗО). Метадонът притежава подобни на хероин ефекти, които обаче са по-леки и дълготрайни (продължителността на действие на хероин е от порядъка на два-три часа, докато метадон действа до 24 часа).

Оказва въздействие върху определени структури в централната нервна система, водейки до облекчаване на болката, релаксация. Предизвиква по-слаба еуфория в сравнение с другите опиоиди, често използвани за злоупотреба, като ниски дози от медикамента са достатъчни за потискане на неприятните прояви, свързани с абстинентния синдром.

Лечението с метадон се извършва в специализирано заведение и със спазването на строги протоколи, тъй като абстиненцията, свързана с прекратяване употребата на метадон е многократно по-тежка.

При злоупотребата с метадон най-често се използва под формата на венозна инфузия, което излага използващите го на риск от различни заболявания, предавани по кръвен път (HIV, хепатит С).

При лечението на зависимост метадон се използва най-често под формата на препарати за перорално или локално (пластир върху кожата) приложение.

Механизмът му на действие се състои в свързване и въздействие върху рецепторите на действие на различните опиоидни аналгетици (кодеин, хидрокодон, морфин, оксикодон).

По отношение на фармакологичните особености метадон се отличава с добра липоразтворимост (способност за разтваряне в мазнини), бавен метаболизъм и дълъг плазмен полуживот, съответно продължителен ефект.

Лечението на опиатна зависимост с метадон е често критикувано от много специалисти (във връзка с риска от абстиненция и странични ефекти), но ефективността му при адекватно и контролирано приложение е висока и показва добри резултати.

Прилага се в краткосрочни курсове от един месец или в дългосрочни, шестмесечни курсове в достатъчно високи дози. След иницииращото лечение се провежда (при рискови пациенти) допълнително, поддържащо лечение с ниски дози от лекарството за продължителен период от време (година, две, в някои случаи до три).

Основните ползи от заместителната метадонова терапия включват намаление на смъртните случаи в резултат от свръхдоза, намаление на заразените с HIV и хепатит С, намалена употреба на наркотични средства, подобряване на социалното функциониране.

Кога се препоръчва лечение с метадон?

Терапията с метадон се назначава от екип от специалисти, обикновено в специализирано за целта лечебно заведение след обстоен преглед, разпит и изследвания на пациента.

Показанията за провеждане на терапията включват най-общо:

• Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества
• Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиоиди
• Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества

Най-често терапия е необходима за лечение на зависимост към хероин, морфин, природни алкалоиди на опиума и много други.

Терапията е комплексна и включва приложение на медикаменти (метадон, налтрексон, бупренорфин) в подходяща, индивидуализирана доза (липсва стандарт по отношение на дозата, тъй като всеки пациент реагира различно на терапията) и достатъчно продължителен период от време в съчетание с подходяща психотерапия.

Метадон се отличава с висока ефективност по отношение на лечението на опиоидна зависимост, но крие съществени рискове от нежелани ефекти и усложнения.

Бупренорфин също намира приложение в лечението на зависимост към опиоидните лекарства, като проявява по-кратко действие, но и по-нисък риск от нежелани реакции и усложнения.

Налтрексон се използва успешно за лечение на алкохолна и опиоидна зависимост, като няма адитивен потенциал, а блокира рецепторите.

Медикаментите се прилагат под различни лекарствени форми, най-често перорално (таблетки, дъвчащи таблетки, капсули, разтвор), но също и като пластири (залепят се за кожата и се подменят след определен брой часове).

Рядко, само по строги показания и медицински контрол, лечението се провежда парентерално (мускулни инжекции, венозни вливания), тъй като рискът от предозиране и токсични реакции е многократно по-висок.

Липсва единодушие по отношение на препоръчителната инициираща доза, поради което се подхожда индивидуално в зависимост от вида на забранената субстанция, с която се злоупотребява, приеманите дози, давността на прием, наличието на други подлежащи заболявания и увреждания.

Първоначалната доза подлежи на корекция според степента на повлияване на симптомите, като при необходимост леко се повишава. Впоследствие дозата на метадон се намалява плавно (с цел предпазване от развитие на синдром на отнемане или абстиненция).

В рамките на детокс програмата лечението с метадон продължава един до шест месеца, като след това при някои пациенти се назначава ниска поддържаща доза, като лечението с нея продължава до две години.

Освен медикаментозната терапия за намаляване на риска от рецидив и последващ повторен прием на опиоиди и злоупотреба се препоръчва подходяща психотерапия в зависимост от състоянието на пациента. Добри резултати се постигат с когнитивно-поведенческа терапия, трудова терапия, групи за подкрепа и други.

Освен в комплексното лечение на опиоидна (опиатна) зависимост и детоксикация метадон се прилага още и в ролята си на аналгетик (медикамент с добър обезболяващ ефект) при хронична болка с различен характер.

За намаляване на риска от развитие на толерантност и повишение на дозата често за овладяване на болковия синдром се прилага комбинирана терапия с опиоидни аналгетици, като различни представители се прилагат през определен интервал от време (редуват се отделни лекарства). Основната цел е постигане на желания ефект с минимални дози.

Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с метадон?

Лечението с метадон, макар и високо ефективно, крие множество рискове при различните пациенти. При всеки пациент се наблюдават различни нежелани ефекти, някои от които са предвидими и могат да бъдат контролирани, докато други не могат да бъдат предвидени и пациентите трябва да се справят с тях в името на успеха от терапията и детокс програмата.

Възможни нежелани ефекти по време на лечението с метадон включват:

• изразена сънливост, седация
• стомашно-чревни оплаквания, като например гадене, повръщане, запек (по-често) или диария, загуба на апетит
• хронична умора, изтощение
• главоболие
• повишено изпотяване и непоносимост към топлина
• ксеростомия сухота в устата)
• промени в теглото
• лабилно настроение с чести промени, вариращи от депресивни епизоди до еуфория
• повишена раздразнителност, тревожност
• промени в либидото и сексуалното поведение
• промени в менструалния цикъл при жени
• сърбеж по кожата, зачервяване

Някои нежелани ефекти крият по-голям риск от сериозни увреждания и изискват своевременна медицинска помощ.

Незабавно се свържете с лекуващия ви лекар при появата на халюцинации (зрителни, слухови, обонятелни и други), задух и затруднено дишане, след колапс или гърч, при оток (подуване) на езика, устните, лицето, при сърдечно-съдови прояви (болка в гърдите, сърцебиене, ритъмни нарушения).

Възможни са прояви, свързани с промени в поведението, мислите и емоционалния тонус на пациентите, като например паник атаки, параноя, апатия, повишена възбудимост, делир, суицидни мисли и опити.

Тези прояви са по-чести при намаляване на дозите с цел прекратяване на терапията и са една от възможните изяви на така наречения синдром на отнемане, който е характерен за опиоидите. Други възможни прояви включват замайване, фотофобия (чувствителност към светлина), хрема, ринит, тремор, тахикардия, повишена чувствителност към болка, промени в кръвното налягане.

По тази причина по време на лечението с метадон дозите се намаляват бавно, плавно и постепенно, за избягване на остра реакция от страна на организма и глад към наркотични средства.

Назначената първоначална доза в първите няколко седмици (варира при отделните пациенти) се намалява с по 5 милиграма. При достигане на дневна доза от 40 милиграма дозата бавно се намалява с по 3 милиграма, а при достигане на ежедневна доза от 20 милиграма понижението е плавно с по 2 милиграма.

При краткосрочен курс на лечение с медикамента рисковете от сериозни нежелани ефекти са по-малки, отколкото при продължително лечение (над три месеца).

При предозиране (прием на многократно по-високи от препоръчителните дози) очаквани странични ефекти са стеснение на зениците (миоза, зеници като главичка на топлийка), плитко и забавено дишане, изразена сънливост, забавени реакции, дезориентация, бледа, хладна и лепкава (изпотена) кожа, забавени рефлекси, повръщане (възможно е ексцесивно повръщане с риск от дехидратация). В резултат от предозиране е възможна загуба на съзнанието и кома.

По време на лечението е необходимо внимателно проследяване и мониториране на пациентите, тъй като възможно най-лошата комбинация е прием на наркотични агенти по време на лечение с метадон (метадонът прави пациентите така да се каже безчувствени към стандартните дози хероин и други наркотици, което е причина за прием на многократно по-високи дози).

Други неблагоприятни комбинации са едновременната употреба на седативни лекарства, сънотворни агенти, транквилизатори, мускулни релаксанти, барбитурати, антидепресанти, други опиоиди при лечението с метадон.

С повишено внимание лечението се провежда при едновременна употреба на средства, повлияващи чернодробния метаболизъм на метадон и като цяло чернодробната функция, каквито са например някои антибиотици и химиотерапевтици, лекарства за лечение на Паркинсон, антиепилептични средства, алкохол и други.

Не се препоръчва провеждане на терапия с метадон при наличието на определени подлежащи заболявания и състояния, като например:

• по време на бременност и кърмене: приемът на опиоиди по време на бременност води до увреждане на плода и застрашава нормалното протичане на бременността, докато употребата им по време на кърмене води до прояви от страна на кърмачето
• дихателни увреждания: при наличието на астма или други болести, протичащи със задух и затруднено дишане приемът на метадон може да влоши симптомите
• сърдечно-съдови заболявания: аритмия, тежка сърдечна недостатъчност, болести, протичащи с удължаване на QT-интервала
• увреждания на стомашно-чревния тракт: чернодробни нарушения, болести, ангажиращи панкреаса или жлъчния мехур
• ендокринни заболявания: захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза
• неврологични болести: болест на Паркинсон, епилепсия, психични и поведенчески нарушения
• бъбречни увреждания
• наличие на алкохолна зависимост

Подробният разпит, физикален преглед, лабораторни и образни изследвания преди стартиране на терапията намаляват рисковете от тежки нежелани ефекти и реакции. Всеки пациент реагира различно на терапията.

Вашият лекуващ лекар ще ви разясни възможните рискове и ползи от провеждането на лечение с метадон, като при наличие на съмнения, въпроси и неясноти не се притеснявайте да попитате.

Съучастието на пациента в терапията и стриктното изпълнение на заръките на лекаря са от първостепенно значение за положителния изход от лечението и предотвратяването на повторно посягане към наркотичните средства.