Дигоксин

Лекарственият агент дигоксин принадлежи към групата на така наречените сърдечни (дигиталисови) гликозиди.

Те представляват лекарства от растителен произход, които се отличават със специфична кардиотонична активност. Съдържат се в редица растения, главно представители на различните видове напръстник, момина сълза и други.

Подробна информация може да прочетете в раздел Ботаника:

»Червен напръстник

»Вълнест напръстник, бесниче, чехълче, бесен бурен, дядов зъб

»Момина сълза

Дигоксин се отличава с ограничени терапевтични показания, поради редица особености в метаболизма и действието му.

Претърпява частична биотрансформация в черния дроб и се елиминира от организма предимно непроменен с урината.

При пациенти с тежки увреждания на отделителната система или с бъбречна недостатъчност е необходима корекция на дозата според стойностите на креатининовия клирънс, с цел избягване развитието на прояви, свързани с натрупването на веществото в организма.

Ефекти

Този лекарствен агент се прилага предимно в кардиологията, като основните му кардиални ефекти включват:

• положителен инотропен ефект: изразява се в повишение на силата и скоростта на сърдечните контракции. Систолата става по-силна, кратка и много по-ефективна, а диастолата относително се удължава, като се подобрява диастолното пълнене
• отрицателен хронотропен ефект: изразява се в забавяне на сърдечния ритъм чрез пряко и рефлекторно стимулиране на вагусовите ядра
• отрицателен дромотропен ефект: характеризира се с потискане на провеждането на нервните импулси по хода на проводната система на миокарда
• положителен батмотропен ефект: изразява се в повишена възбудимост на миокарда

Приложение

Дигоксин се прилага предимно при хронична сърдечна недостатъчност, особено когато е свързана с предсърдно мъждене.

Предизвиква характерни промени, отчетливи при извършване на електрокардиограма (ЕКГ), главно удължаване на проводното време и депресия на сегмента ST.

В известна степен коригира застойните явления (отоци, цианоза), тъй като усилва диурезата.

Препаратът се използва ограничено в клиничната практика поради малката му терапевтична ширина. Разликата между максималната терапевтична доза и минималната токсична доза е твърде малка, което предразполага към развитие на токсични прояви.

Дигиталисова интоксикация

При наличие на предразполагащи фактори или при неправилно дозиране на лекарственото средство се развива дигиталисова интоксикация.

Провокиращи развитието на това състояние фактори са следните:

• придружаващи заболявания, като например тиреотоксикоза, микседем, инфаркт на миокарда, бъбречна или чернодробна недостатъчност
• едновременната употреба на сърдечния гликозид с други лекарства, като например адреномиметици, резерпин, препарати, съдържащи калций, верапамил, бета блокери

Дигиталисовата интоксикация представлява потенциално застрашаващо живота състояние и налага спешна терапия.

Симптоми

Клинично се проявява с три основни групи симптоми:

• гастроинтестинални нарушения: гадене, повръщане, диария, болка и дискомфорт в коремната област
• психо-неврологична симптоматика: главоболие, зрителни нарушения, двойно виждане
• сърдечно-съдови прояви: брадикардия, камерни екстрасистоли, AV блок

Лечение

Терапията при развитие на дигиталисова интоксикация включва незабавно прекратяване на приложението на препарата, интравенозно приложение на калиеви или магнезиеви препарати за коригиране на електролитния дисбаланс, подходящи антиаритмични средства. Фенитоин измества дигоксина от рецепторите му и така антагонизира неговите ефекти.

Противопоказание и лекарствени взаимодействия

Препаратът не е подходящ при пациенти с брадикардия, остър инфаркт на миокарда, електролитни нарушения (хипокалиемия, хиперкалциемия), камерни екстрасистоли.

Едновременната употреба на дигоксин с препарати от други фармакологични групи крие съществен риск от развитие на нежелани лекарствени взаимодействия, с различни по тежест прояви.

С повишено внимание се прилага с диуретици, калциеви антагонисти, антиревматични противовъзпалителни средства, кортикостероиди, антибиотици.

При бременни не се препоръчва употребата му, поради висок риск от развитие на нарушения в нормалното протичане на бременността. При всяка жена индивидуално се определя дали ползата от приема на медикамента оправдава рисковете, свързани с нежеланите му ефекти.

Поради малката терапевтична ширина на медикамента е необходимо периодично мониториране на нивата му в серума.

Подробна информация може да прочетете в раздел Медицински изследвания:

»Изследване нивата на дигоксин в кръвта

Терапията с дигоксин се назначава от специалист (кардиолог), като дозата се определя индивидуално при всеки пациент.

Заглавно изображение: freepik.com