Лечение с алпразолам

В стремежа си да изпълним всички възложени ни задачи в срок и обгрижвайки се с редица допълнителни ангажименти, често ставаме жертва на хроничната тревожност, породена от постоянното бързане, от съмненията дали всичко ще се получи както сме го планирали.

При неглижиране на първите прояви намаляват възможностите за алтернативно лечение и използване на природни средства, различни релаксиращи техники и медитация за справяне с проблема. Трябва ни така наречената тежка артилерия, а именно едни от основните представителите на психоактивните лекарства, бензодиазепините.

Какво представлява алпразолам?

Алпразолам представлява основен представител на голямата група на бензодиазепините, към която принадлежат още бромазепам, клоназепам, диазепам, естазолам, флуразепам, лоразепам и много други.

Лекарствата от тази група проявяват своите ефекти и активност, повлиявайки невротрансмитерите в централната нервна система. При свързването си с така наречените бензодиазепинови рецептори, разпространени широко в ЦНС (главен мозък, продълговат мозък, малък мозък, лимбична система и други), алпразолам повлиява гама-аминомаслената киселина (ГАМК), потенцирайки нейните ефекти. Този невротрансмитер е основен задръжен медиатор в централната нервна система, като употребата на бензодиазепини води до потенциране на неговите ефекти и намаляване предаването между отделните неврони.

Крайният резултат от сложните взаимодействия е овладяване на проявите при тревожност, неврози, безсъние, страх и повишена нервна раздразнимост, панически разстройства, безпричинен страх и други.

Бензодиазепините са ефективни и при депресии, свързани с отказ от алкохола, при никотинова абстиненция, екстрапирамидни и двигателни нарушения и други, като в зависимост от състоянието на пациента се подбира подходящ препарат, съобразен с неговите индивидуални потребности.

При кои състояния и заболявания е необходимо лечение с алпразолам?

Бензодиазепините се прилагат при редица състояния, протичащи с тревожност, общо неспокойствие, постоянно чувство на притеснение, най-често при следните:

• генерализирана тревожност
• депресивен епизод
• други тревожни разстройства
• органично кататонно разстройство
• злокачествен невролептичен синдром
• смесено тревожно-депресивно разстройство
• депресия с различна етиология
• паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)
• тревожно разстройство, неуточнено
• фобийни тревожни разстройства

Препаратът е достъпен с рецепта и се предлага в различни дози, като целта е успешно мониториране на дозата при отделните пациенти в зависимост от техните индивидуални потребности.

Най-често се предлага под формата на таблетки, като еднократната доза (дозата, съдържаща се в една таблетка) варира от 0,25 милиграма до 2 милиграма (0,25 милиграма, 0,5 милиграма, 1 милиграм, 2 милиграма). Съществуват и таблетки с удължено освобождаване, чиято дозата варира от 0,5 милиграма до 3 милиграма. Медикаментът може да бъде открит и като разтвор със съдържание един милиграм в един милилитър.

Дозовият режим при отделните пациенти се различава (според тежестта на проявите, вида на заболяването, индивидуалните особености, възрастта), като общото е постепенното повишение на дозата до постигане на оптимална дневна и постепенното понижение при прекратяване на терапията.

Терапевтичният курс обикновено е с относително кратка продължителност, като поради риск от създаване на сериозна зависимост не се препоръчва прием на алпразолам повече от три месеца.

При лица в напреднала възраст препоръчителната дневна доза е по-ниска, поради по-висок риск от токсични прояви и създаване на зависимости.

Какви рискове крие лечението с алпразолам?

Преди започване на терапията е необходимо обстойно запознаване със здравословното състояние на болния, наличието на подлежащи заболявания и увреждания, прием на други медикаменти, наличие на зависимости (към алкохол, към наркотични вещества).

Алпразолам се прилага с изключително повишено внимание и внимателно мониториране на дневната доза при лица с бъбречни, чернодробни, белодробни или сърдечни увреждания, при данни за предходна депресия, анамнеза за гърчове в миналото, суицидни мисли и опити (поради повишен риск от повторната им изява), при наличие на глаукома.

Употребата на медикамента не се препоръчва при алкохолизъм, наркотични зависимости, както и по време на бременност, включително и при планиране на предстояща бременност. Лекарството преминава през плацентарната бариера и може да доведе до тежки увреждания на плода и абстинентен синдром при новороденото.

Употребата му е противопоказана и в периода на лактация (по време на кърмене), като при необходимост от прием се препоръчва прекратяване на лактацията.

Едновременната употреба на алпразолам с медикаменти от други фармакологични групи, включително и лекарства, достъпни до пациентите без рецепта, както и хранителни добавки, витамини, минерали може да доведе до сериозни нежелани лекарствени взаимодействия, проявяващи се под формата на токсични реакции, промяна в ефективността на използваните лекарства, влошаване на общото състояние на болния.

Задължително уведомете вашия лекар в случай, че приемате някои от следните лекарства:

• барбитурати: амобарбитал, пентобарбитал и други
• седативни лекарства: залеплон, золпидем и други
• анксиолитици: клоназепам, лоразепам
• опиоидни аналгетици: морфин, оксикодон
• антихистамини със седативен ефект: дименхидринат, дифенхидрамин
• анестетици: пропофол, кетамин
• антидепресанти: флувоксамин, флуоксетин
• антиациди: циметидин
• перорални контрацептиви
• противогъбични средства: вориконазол, флуконазол, кетоконазол
• някои антибиотици и химиотерапевтици: кларитромицин, еритромицин, изониазид, рифампин

Хранителни добавки, съдържащи жълт кантарион, мастноразтворими витамини и някои лечебни растения могат при едновременна употреба с алпразолам да доведат до нежелани ефекти и взаимодействия. Възможни са взаимодействия и при прием ежедневно на големи количества сок от грейпфрут.

Терапията с бензодиазепини се прекратява с постепенно понижение на дозата, поради риск от развитие на така наречения синдром на отнемане (rebound синдром) при внезапно прекратяване, протичащ с тежки прояви, идентични на тези, довели до първоначалната употреба на лекарството.

Възможни странични (нежелани) ефекти при лечение с алпразолам

По време на терапията с този представител на бензодиазепините са възможни различни по тежест нежелани ефекти, като честотата им при различните пациенти варира в широки граници.

При някои пациенти се наблюдават леки, бързопреходни реакции, които не смущават болния и не пречат на извършване на обикновените ежедневни действия, докато при други са възможни тежки странични ефекти, които в някои случаи могат да доведат до необходимост от смяна на терапевтичния план.

Най-честите нежелани ефекти, наблюдавани по време на терапията с алпразолам, включват следните:

• промяна в апетита
• обърканост, замаяност, виене на свят
• промени в говора
• депресивни епизоди
• гадене
• забавяне на чревната перисталтика, запек
• главоболие, нарушения в паметта, намалена концентрация
• повишена уморяемост, сънливост
• повишена раздразнителност
• нарушения в координацията, промени в походката
• намалено либидо
• еректилна дисфункция при мъжете, нарушения в менструалния цикъл при жените

Те обикновено се наблюдават в началото на лечението и са дозозависими (с повишение на дозата се увеличава и възможността от появата им, докато при прием на ниски дози рискът от появата им е нисък).

Продължителното лечение с алпразолам може да предизвика зависимост. Тя се развива по-лесно при пациенти с вече развити зависимости към алкохол, наркотици, опиоидни вещества и други, както и при възрастни лица. Възможни са депресия, суицидни мисли и опити, поради което е необходимо стриктно наблюдение на пациента и осигуряване на човек, който да се грижи за него и да следи за подобни прояви.

При някои пациенти е възможна изява на тежки алергични прояви, в резултат от свръхчувствителност към препарата или изразена индивидуална чувствителност. В случай, че забележите обрив, затруднено дишане и задух, оток на устните, езика, лицето, халюцинации, гърчове, внезапна промяна в поведението, ускорен сърдечен пулс и увреждания на сърцето, ретенция на урината (задържане на урината, невъзможност за уриниране), жълтеница (пожълтяване на кожата, склерите, лигавиците, промяна в цвета на урината и изпражненията) своевременно потърсете спешна медицинска помощ. При доказана алергия към някой от представителите на бензодиазепините, не приемайте алпразолам.

Лечение с алпразолам и с бензодиазепини като цяло се назначава от специалист след подробен разпит и преглед на пациента, като е необходимо запознаване на болния с възможните ползи и рискове от терапията.

Самоцелната промяна в терапевтичния план (прием на по-високи или по-ниски от препоръчаните дози, внезапно прекратяване на приема) крие непредвидими рискове по отношение на здравословното състояние на пациентите.