Билки при автоимунни заболявания

Автоимунни са заболяванията, при които тялото се самоатакува. Имунната система, обикновено, прави разлика между чуждите агенти и собствените клетки. Понякога, обаче, поради неизвестни причини се случва така, че организмът изпраща сигнали за образуването на автоантитела, които са насочени срещу тъкани и органи в собственото ни тяло. В такива случаи се проява автоимунно заболяване.

Съществуват известни опасения относно употребата на билки при автоимунни заболявания. Това е така, защото има много малко клинични доклади за ефектите на имуномодулиращите билки при хора с такива нарушения. Въпреки това, нарастващо количество литература потвърждава, че традиционната практика за използване на имуномодулиращи билкови средства в някои случаи може да е безопасно и ефективно при тези пациенти. Има и различни проучвания върху животни, които показват, че някои билки и гъбички са полезни.

Билки, които може да се използват при автоимунни заболявания

Каваратаке, Кауаратаке, Кориолус, Пуешка опашка (Trametes versicolor, Coriolus versicolor)

Тази интригуваща гъба е изследвана основно в Япония под формата на различни гликопротеинови екстракти - най-вече два, известни като полизахаропептид (PSP) и полизахарид-крестин (PSK). Японските изследователи са потвърдили безопасността и ефикасността на екстрактите от тази гъба при пациенти със системен лупус еритематозус (SLE), болест на Бехчет (Behcet disease) прогресивна системна склероза, ревматоиден артрит и дерматомиозит. В тези проучвания е документирано симптоматично подобрение и подобрение на различни имунологични параметри, включително намалено производство на автоантитела.

Изображение: OhWeh / CC BY-SA

Индийски женшен, Зимна череша, Псевдоженшен, Ашваганда

Ашваганда е растение, което може да се прилага външно като локално аналгетично средство. Инхибирането на циклооксигеназата е един от механизмите й, поради които се смята, че има изразени антиартритни свойства. При проучвания върху животни противовъзпалителните ефекти на ашваганда са сравними с тези на хидрокортизон. In vitro проучванията показват, че растението има противовъзпалителни свойства, които могат да предпазят от увреждане на хрущялните тъкани при остеоартрит.

Източник: Wowbobwow12 at English Wikipedia / CC BY-SA

Азиатска центела, Азиатско хидрокотиле, Готу кола

Открито клинично проучване установява, че 60-120 mg дневно от стандартен екстракт на тритерпеноидни гликозиди от билката готу кола при пациенти със системен лупус еритематозус, оказва симптоматично подобрение. Растението, се счита за имуномодулираща билка и е изключително безопасно.

Източник: Shahidul Hasan Roman / CC BY-SA

Рейши, Линг Ши, Линчжи

Благоприятен може да бъде ефекта от отварата от гъби Рейши. За нея е установено, че увеличава преживяемостта и намалява различни автоимунни процеси при мишки с лупус.

Изображения: Eric Steinert / CC BY-SA

Британски оман

Воден екстракт от цветовете на британски оман е способен да смекчи развитието на автоимунен захарен диабет при мишки, на които са прилагани множество дози стрептозотоцин.

Изображение: plantsam.com

Билки, които трябва да се избягват при автоимунни заболявания

Трябва да се наясно, че много от билките, които помагат за укрепване на имунната система, всъщност могат да навредят доста на хората с автоимунни заболявания.

Много от лечебните растения, които се използват при настинки, грип и други здравословни проблеми могат да влошат симптомите на някои автоимунни нарушения. Това е така, защото повечето от тях са предназначени да стимулират имунната система. Важно е да запомните, че тялото на всеки човек реагира по различен начин. Примери за билки, които могат потенциално да влошат автоимунното заболяване:

• ехинацея;
• черен бъз – плодове и цветове;
• листа от маслини;
• хидрастис;
• сграбиче;
• котешки нокът;
• азиатски женшен;
• жълт кантарион.

Въпреки че има билки и храни, които не повлияват добре определени автоимунни заболявания, има хора с подобни проблеми, които смятат, че могат да ги използват, а други не са на същото мнение. 
Причината за това всъщност е дисбаланса на Т-хелперни клетки.  При едни автоимунни нарушения, обикновено доминират  Th1 клетки (диабет тип 1, цьолиакия, хашимото, множествена склероза, болест на Грейвс, хроничен псориазис, ревматоиден артрит, болест на Сьогрен, лихен планус), докато при други Th2 клетки (лупус, астма, склеродермия, рак, синдром на дразнимото черво, синузит, алергии).

Билки, с които трябва да внимавате:

• корени от женско биле;
• маточина;
• овес;
• кора от бяла върба;
• соя;
• гъби като чага, майтаке.

Заглавно изображение: Jerzy Opio?a / CC BY-SA