Каваратаке, Кауаратаке, Кориолус, Пуешка опашка

Каваратаке, Кауаратаке, Кориолус, Пуешка опашка (Trametes versicolor, Coriolus versicolor) представлява многоцветна гъба, която расте почти навсякъде по корите на дърветата. Coriolus versicolor е гъба от клас Basidiomycetes.

Coriolus versicolor са гъбички с хриле или пори, група, която включва и ядливи гъби. Coriolus се използва не като храна, а като лекарство, приемано като капсули, като екстракт или като чай. Първоначално се прилага в традиционната китайска медицина като тоник, но скорошните проучвания показват имуностимулиращи и противотуморни свойства, за които са отговорни неговите протеогликанови съставки.

Изображение: Isawiki42, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons; Bernard Spragg. NZ from Christchurch, New Zealand, Public domain, via Wikimedia Commons; Avixk, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пуешката опашка е гъба с антитуморни, противовъзпалителни, антиоксидантни, антивирусни, антибактериални и имуномодулаторни свойства. Наличието на тези свойства е доказано в голяма степен основно чрез използване на екстракти от нея. Установено е също така, че гликопротеин, извлечен от мицелите на кориолус, инхибира понижаването на нивата на тромбоцитите и може да се използва в случаи на хипертония, диабет, ревматични състояния, както и при тромбоза. Освен това, кориолус е изследвана за подпомагане на нефротични състояния като гломерулонефрит и по-специално на такива, включващи протеинурия.

Устройство на каваратаке

Горната повърхност на гъбата показва типични концентрични зони с различни цветове. Плътта е с дебелина 1-3 мм и има мека текстура. По-старите екземпляри, могат да имат зони със зелени водорасли, които живеят върху тях, като по този начин се появяват и зелени окраски. Гъбната плочка може да бъде и ръждиво-кафява или по-тъмнокафява, понякога с черни зони. Има големина от 8 x 5 x 0,5-1 см. Често има триъгълна, полукръгла или кръгла форма, със зони покрити с фини власинки. Повърхността на порите е белезникава до светлокафява. Те са кръгли, а с остаряване на гъбата стават лабиринтоподобни. Гъстотата им е от 2 до 5 пори на милиметър.

Разпространение на каваратаке

Пуешката опашка се открива на всички континенти, като най-разпространена е в Европа и Северна Америка. В Япония е обект на множество изследвания, които се осъществяват със съдействието на американски специалисти. В България също расте каваратаке.

Изображение: Agnes Monkelbaan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Anne Burgess / Frosted Fungi

Използваема част на каваратаке

Употребява се цялата гъба.

Химичен състав на каваратаке

• най-богатият природен източник на полизахарида крестин (полизахарид-К или само PSK); полизахариден пептид (PSP);
• ензимите супероксид дисмутаза (СОД);
• глюкани;
• тетрацикличен тритерпеноиден стерол ергостаза-7,22, диено-ЗВ-ол, фунгистерол и В-ситостерол;
• глутатион пероксидаза.

Лечебни свойства и приложение на каваратаке

Исторически, Coriolus е бил използван в китайската медицина, за да увеличи енергията и да съдейства за увеличаване на жизнеността на хората, страдащи от хронични заболявания. Във фолклорната медицина гъбичката се използва за лечение на широк спектър от заболявания на кожата, особено с импетиго и трихофития.

От дълго време каваратаке бива използвана в народната медицина. Напоследък изследователите са започнали да изолират и идентифицират веществата в нея, които биха могли да действат като фармацевтични лекарства. Две от тези вещества са полизахариден пептид (PSP) и полизахариден крестин (PSK). Учените смятат, че тези химикали могат да се борят с рака и да засилят имунната система на пациента.

В клинични проучвания in vitro е установено, че coriolus има мощна имунопротекторна и антивирусна активност и следователно може да се използва за укрепване на имунната система при определени имунологични състояния, като например HIV, грипни вируси и херпес. Също така е известно, че притежава интерферонова активност в резултат на което е известно, че подобрява качеството на живот на тези, които изпитват определени палиативни състояния.

Изображение: José Roberto Peruca from Araçatuba/SP, Brasil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Joi, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Aaron S, CC0, via Wikimedia Commons

Свойства и действие на пуешка опашка

• притежава мощно имуномодулаторно и имуностимулаторно действие;
• забавя метастазирането на раковите клетки;
• понижава страничните ефекти от химиотерапия и лъчетерапия;
• съдържа полизахариден пептид (PSP) и полизахарид-К (PSK, крестин), които могат да се борят с растежа на тумора, както и да стимулират имунната система;
• действа още общо укрепващо на организма;
• подобрява дейността на дихателната и стомашно-чревната системи;
• стимулира чернодробната функция;
• за профилактика на имунната система - подходящ при вирусни заболявания;
• антиоксидантен ефект;
• анти-атеросклеротично действие.

Изображение: Katya from Moscow, Russia, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; krossbow, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons; Leila Dasher, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Гъбата се използва за лечение на херпес, синдром на хроничната умора, хепатит и белодробни заболявания; като отхрачващо средство; за подобряване на резултатите от тренировките по културизъм; за увеличаване на енергията; при импетиго; за лечение на инфекции на горните дихателни, уринарни и храносмилателни пътища; лечение на чернодробни заболявания, включително хепатит; намаляване на токсичните ефекти и болка при химиотерапия и лъчетерапия; повишаване на ефективността на химиотерапията; удължаване на живота и повишаване на качеството на живот на болните от рак; и увеличаване на апетита. Каваратаке помага и при лечението на хепатит В и маларията.

Пуешката опашка и раковото заболяване

Полизахарид-К (Кресин, PSK, PSP) се използва успоредно с химиотерапията при лечение на пациенти с рак, а другата му роля е да се намали отрицателното въздействие на лекарствата, използвани в химиотерапията. Министерството на здравеопазването и благоденствието на Япония одобри лекарството през 80-те години. Основните видове рак, на които лекарството е помогнало, са рак на стомаха и колоректален рак. Влияе и на недребноклетъчен белодробен карцином и малък клетъчен карцином, който също засяга белите дробове.

Приемането на полизахарида крестин (PSK) през устата може да подобри някои от реакциите на химиотерапията при хора с различни видове рак. PSK се използва в Япония в продължение на няколко десетилетия за рак на гърдата, рак на хранопровода, рак на стомаха, рак на белия дроб, рак на черния дроб, колоректален рак и назофарингеален рак. Резултатите са разнообразни. Когато се използва в комбинация с определени химиотерапевтични схеми, PSK може да бъде от полза за пациентите след хирургично отстраняване на рак на стомаха и колоректалния карцином, но клиничните проучвания при пациенти с рак на гърдата, левкемии и рак на черния дроб остават неубедителни до 2016 г.

Изображение: Melissa McMasters, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons; gailhampshire from Cradley, Malvern, U.K, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Полизахаридът К (PSK), изолиран от Coriolus versicolor, се използва широко в Азия като адювантно средство при лечението на рак. Изследването на биологичните механизми, които са в основата на противораковите ефекти на PSK, продължава и изглежда обещаващо. Повече от 2 дузини човешки проучвания на PSK са прегледани от експерти от University of Texas M.D. Anderson Cancer Center. Почти всички тези проучвания са направени в Япония и са фокусирани върху рак на хранопровода, стомаха, дебелото черво или гърдата. Повечето от тях откриват, че PSK са помогнали на хората с рак. Хората, които са получили PSK заедно с други лечения, като хирургия, химиотерапия или лъчева терапия, обикновено са имали по-къси периоди на заболяване и повишени нива на преживяемост в сравнение с пациентите, които получават само стандартно лечение. Страничните ефекти от PSK в тези проучвания са били много леки. По-малки проучвания предполагат, че PSK може да не е толкова ефективен срещу рак на черния дроб или левкемия.

Полизахарид К (PSK), патентован продукт, получен от Coriolus, е разработен за лечение на рак в Япония. Когато се използва като адювантно средство, PSK засилва имунния отговор in vivo и подобрява процента на преживяемост при пациенти със стомашен и колоректален рак. PSK е евентуално приложим като адювант при лечението на рак на стомаха, хранопровода, колоректалния рак, гърдата и белия дроб. PSK адювантите се подлагат на изследване за техния потенциал да повлияят на рецидивите на рака.

Изображение: Alexis Williams, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Други екстракти от Coriolus, като полизахариден пептид (PSP) и полисцхарид versicolor (VPS), се предлагат като хранителни добавки. Предварителните проучвания показват, че тези екстракти намаляват вредността от химиотерапията, повишават ефективността на химиотерапията или лъчетерапията и имат антипролиферативни и цитотоксични активности. Когато се използва с химиотерапия, PSP може да бъде от полза за пациенти с напреднал недребноклетъчен белодробен рак.

Клиничните изследвания, които използват екстракт от Coriolus самостоятелно или в комбинация с други ботанически продукти, също предполагат положителни имуномодулаторни ефекти.

За MD Anderson, най-голямата американска болница, занимаваща се с рака, полизахарид К (PSK) е "обещаващ кандидат за хемопрофилактика поради многобройните ефекти върху злокачествения процес, ограничените странични ефекти и безопасността на ежедневните перорални дози за продължителни периоди от време".

Пуешката опашка като хранителна добавка

Безопасността на гъбата като хранителна добавка е изследвана като каваратаке на прах се разтваря в дестилирана вода и се прилага ежедневно (2,5, 5,0 и 7,5 грама / килограм живо тегло) в единични дози на женски и мъжки плъхове. Не са наблюдавани неблагоприятни или летални ефекти като следствие от ежедневното въвеждане на гъбната биомаса. В допълнение, в сравнение с контролната група, при аутопсията и хистопатологичното изследване не се наблюдават анормални находки. Безопасният профил на биомасата за човешка консумация може да бъде извлечен от липсата на забележими неблагоприятни ефекти при плъховете.

Изображение: GT1976, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Jason Hollinger, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Досега не са докладвани странични ефекти от употребата на пуешка опашка. Хората, които са получили заедно химиотерапия и PSK, извлечен от гъбата, са проявили гадене, нисък брой бели кръвни клетки и проблеми с черния дроб. Не е ясно дали тези странични ефекти се дължат на химиотерапията или PSK.

Няма достатъчно информация относно безопасността на прием на пуешката опашка по време на бременност и кърмене. Поради това, по време на тези две състояния, билката не трябва да се употребява.

Заглавно изображение: Bernard Spragg. NZ from Christchurch, New Zealand, PDM-owner, via Wikimedia Commons