Мадагаскарска зеленика, Винка, Розова зеленика

Мадагаскарска зеленика (Vinca rosea, Catharanthus roseus, Madagascar periwinkle) представлява цъфтящо, ниско, храстовидно растение, принадлежащо към семейство Зимзеленови (Apocynaceae). Понякога я приемат за храст-джудже. Нейни имена също са перелина зеленика, роза зеленика, розова винка, винка, катарантус, розова зеленика, "стара мома", мадагаскарска розова зеленика. В България някои я наричат "гръцко цвете". Индийски имена на билката са Sadabahar, Sadapushpi, Sadaphuli, Baramasi.

Устройство на мадагаскарска зеленика

Изображение: Photo: Joydeep / Wikimedia Commons

Растението достига на височина до 1 метър. Стъблата са изправени или леко полегнали, гладки или леко набраздени, с различна дължина в цялата конфигурация на растението. Оцветени са в по-светло зелено, понякога с лек сивкав оттенък. Младите им части, т.е. тези към върховете на стъблата, имат слабо червеникаво оцветяване. Листата са овални до продълговати, дълги 2,5-9 см и 1-3,5 см широки, лъскави, зелени, без власинки, с бледа средна жила и къса дръжка дълга около 1-1,8 см. Те са разположени в противоположни двойки.

Цветовете са разположени по единично, оцветени в различни гами от бяло до тъмно розово с по-тъмен червен център, с приосновна дръжка дълга 2,5-3 см и диаметър на венчето 2-5 см, което е с пет лобовидни венчелистчета. Многобройни са сортовете относно вариации в цвета на растението - бял, лилав, прасковен, червен и червено-оранжев и др. Плодът е един чифтен, представляващ тънка шушулка с дължина 2-4 см и 3 мм широка, съдържаща много семенца.

Мадагаскарската зеленика е известна със своя дълъг период на цъфтеж, през цялата година в тропически условия, и от пролетта до късна есен, в топлия умерен климат. Тя е толерантна към по-хладни условия на развитие в регионите с умерен климат.

Разпространение на мадагаскарска зеленика

Изображение: Al Riaz Uddin Ripon, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Родното място на мадагаскарската зеленика е Мадагаскар. Отглежда се в много райони на Индия. Разпространена е по целия свят. Установява се по места от морското равнище до 900 метра надморска височина. Широко култивирана е и натурализирана в субтропическите и тропическите райони на света.

В дивата природа, тя е застрашено растение, като основната причина за това е унищожаване на местообитанията й от селскостопанската дейност, изсичане и пожари в горите.

Като декоративно растение, розовата винка е оценена за своята издръжливост в суха и дефицитна на хранителни вещества почва, такава каквато е популярна в субтропичните градини, където температурите никога не падат под 5 до 7°C. В градините от умерените ширини е много популярна растителност през топлия сезон. Слънце и добре дренирана почва са предпочитаните от нея условия на развитие. Не вирее добре на плодородни почви. Когато се отглежда с производствена цел цъфти през цялата година и достига височина до около 1 метър.

В САЩ растението понякога се смята за инвазивно. Но то не е с такава степен на растеж и размножаване, че да измести местните видове. Забелязано е, че семената му се разпространяват от мравки.

Използваема част на мадагаскарска зеленика

Употребяеми части на растението са цветовете, коренът, стъблата и листата му.

Химичен състав на мадагаскарска зеленика

Росинидин е антицианидинов пигмент, съдържащ се в цветовете на растението. Повече от 100 алкалоида са открити в зелениката, измежду които винкристин и винбластин. Други вещества съдържащи се в нея са танини, виндезин, винорелбин.

Лечебни свойства и приложение на мадагаскарска зеленика

Растението обикновено се отглежда по целия свят като декоративно и с медицинска цел. В много страни е използвано за лечението на диабет. Учени, които са изследвали лечебните му свойства са открили, че съдържа група от алкалоиди, изключително токсични, които могат да се използват в лечението на рак. Два от тези алкалоиди са винкристин и винбластин, които в пречистена форма могат да се използват за лечение на често срещаните ракови заболявания левкемия и лимфом (лимфом на Ходжкин). С откриването на винкристин се повишава степента на спасяемост на деца от левкемия от под 10% до над 90%.

Интересът към винката започна в средата на 1950-те години, когато изследователи, установяват, че чай от билката консумиран в Ямайка е с отчетени антидиабетни свойства. Така те започват с изследването на зелениката относно посочените й качества, което довежда до откриването на алкалоидите винбластин и винкристин в листата и стъблото й.

Използването на винбластин и винкристин в химиотерапията довежда до 80% освобождаване за лечение на болестта на Ходжкин, 99% ремисия при остра лимфоцитна левкемия, 80% ремисия при тумор на Уилм, 70% ремисия при гестационна хорикарцинома, 50% ремисия при лимфом на Бъркит.

Изображение: Photo: Joydeep / Wikimedia Commons

Като цяло, установените алкалоиди в мадагаскарската зеленика имат хипотонично, седативно, успокоително и противораково действие. Те помагат при болки в мускулите, депресия на централната нервна система и ужилвания от оси. Използват се в случай на кръвотечение от носа, кървене от венците, язви в устата и болки в гърлото, загуба на памет, хипертония, цистит, гастрит и ентерит, диария и повишени нива на кръвната захар.

В Аюрведа (индийската традиционна медицина) екстрактите от корени и издънки на зелениката, макар и отровни, се използва срещу няколко заболявания - диабет, малария, лимфом на Ходжкин, левкемия. Листата и цветята на билката също намират място в аюрведа-лечението на същите заболявания.

Сок от лист е бил използван за лечение на ужилване от оса, за направата на гаргара и използването й при болки в гърлото. Цветни екстракти се използват за промиване очите на кърмачета. Чай от заленика се използва за лечение на диабет и кашлица.

Свойства на мадагаскарскара зеленика

• седативно;
• антинеопластично;
• успокояващо;
• хипотонично;
• засилва паметта;
• контролира кръвотечение.

Освен това, антибактериални свойства са открити в екстракти от листата на розовата зеленика. Венчелистчетата, семената и други части на растението имат антиоксидантни свойства.

Заболявания и състояния, при които се прилага мадагаскарска зеленика

• диабет;
• високо кръвно налягане;
• депресия;
• кръвотечение от носа;
• кървене от венците;
• язви в устата;
• болки в гърлото;
• гастрит;

• ентерит;
• диария;
• деменция;
• васкуларна деменция;
• ларингит;
• белодробни заболявания;
• ревматизъм;
• астма;
• метеоризъм;
• туберкулоза;
• диспепсия;
• стомашни разстройства;
• дисменорея;
• менорагия;
• болки в мускулите;
• цистит.

Изображение: Rameshng, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Винка се грижи за здравето на мозъка, като подобрява притока на кръв към него, повишава нивото на кислород в мозъчната тъкан, подобрява паметта. Така също повишава нивата на серотонин и пречи на абнормалната коагулация на кръвта.

Начин на употреба на мадагаскарска зеленика

• 1 горчива тиква Karela, 1 малка краставица и 1 средно голям домат. Измиват се добре с топла вода и се слагат в блендер. Към тях се добавят 5-7 цветчета винка и 4-5 листенца ниим (Neem). Ако нямате на разположение цветчета от винка, може да ги замените с 3-4 листенца от билката. Всичко се смила и пие. Тази смес ще увеличи отделянето на урина, също така ще детоксикира организма, както и ще облекчи бъбречни неразположения.
• пресните листа от розова зеленика могат да се сушат, да се направят на прах и да се съхранят в херметически затворени стъклени съдове. От тази сушена листна маса може да се консумира по една чаена лъжичка смесена с плодов сок или вода, с цел контролиране на диабет. Прахът може да бъде малко по-горчив, но бъдете сигурни, че това е нормално.
• при ужилване от оса, на поразеното място нанесете сок от листа на винка. Той неутрализира отровата и предотвратява подуването и облекчава болката.

Внимание!

Винката може да бъде опасна, ако се консумира пряко. Както и при други членове от семейство Apocynaceae, сокът от билката е изключително токсичен.

Заглавно изображение: Jane Wong S.K., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons