Преливане на кръв без уточнена диагноза МКБ Z51.3

В рубриката преливане на кръв без уточнена диагноза се разглежда начини и предназначение на хемотрансфузионни процедури.

Преливането на кръв е начин за добавяне на кръв към тялото, след заболяване или нараняване. Ако в тялото липсва един или повече от компонентите, които съставляват кръвта, трансфузията помага да се достави това, което липсва на тялото.

В зависимост от количеството кръв, от което тялото има нужда, трансфузията може да отнеме между 1 и 4 часа. Процедурата обикновено е безопасна и протича без усложнения. Когато възникнат усложнения, те обикновено са леки.

Видове кръвопреливания

Според Американския червен кръст има четири често срещани вида кръвопреливания:

1. Преливане на червени кръвни клетки (еритроцити) — Човек може да получи трансфузия на червени кръвни клетки, ако е претърпял загуба на кръв, ако има анемия или има нарушение на кръвта.
2. Трансфузия на тромбоцити — Помага на тези, които имат по-нисък брой тромбоцити, например след курс химиотерапия или нарушения на тромбоцитите.
3. Плазмени трансфузии — Плазмата съдържа протеини, важни за здравето. Човек може да получи плазмена трансфузия, ако е получил тежки изгаряния, инфекции или чернодробна недостатъчност.
4. Преливане на цяла кръв — Прилага се след инциденти със загуба на кръв (травматичен кръвоизлив) или по време на операции. Пациентите се нуждаят от целият състав на кръвта.

Преди кръвопреливане медицински специалисти отстраняват белите кръвни клетки от кръвта. Това е така, защото те могат да пренасят вируси. Също така кръвта се тества за възможни заболявания.

Въпреки това, те могат да трансфузират бели кръвни клетки, наречени гранулоцити, за да помогнат на човек да се възстанови от инфекция, която не се повлиява от лечение. Медицинските специалисти могат да събират гранулоцити, използвайки процес, наречен афереза.

Кръвни групи

Кръвта се класифицира в различни групи според наличието или отсъствието на молекули, наречени антигени по повърхността на всяка червена кръвна клетка в тялото на човек. Антигените определят кръвната група и могат да бъдат или протеини, или комплекси от захарни молекули (полизахариди).

Преди даряване или получава на кръв кръвните групи трябва да се изследват за кръвногрупова съвместимост. В противен случай при кръвопреливане, антителата в тялото на приемателя ще нападнат формените елементи от дарената кръв и ще доведат до усложнения, като например хемолиза (унищожаване на еритроцитите). Rh-фактор (положителен или отрицателен) също се изследва, защото е определящ.

Например, ако човек с кръвна група А получи кръвопреливане с кръвна група В, имунната система на реципиента (получателя) ще разпознае клетките от тип В като чужди и ще изгради имунен отговор. Изграждат се антитела срещу кръвни клетки от тип В (анти - В антитела), които атакуват и унищожават кръвните клетки от тип В. Този вид несъответствие на кръвната група може да доведе до заболяване. Някои кръвни групи са свързани с по-тежки имунни реакции от други.

Около 40% от хората са с кръвна група 0. Те са универсални донори, тоест могат да даряват кръв на останалите кръвни групи, единствено трябва да се внимава за резус фактора. Те могат да получават кръв единствено от 0-кръвна група.

Кръвна група АБ се среща най-рядко от всички. Тя може да получава всякакъв вид кръв и се наричате универсален получател, стига резус фактора да съвпада. Ако някои е с Rh-отрицателна кръв, може да получава само Rh-отрицателна кръв.

Ако някой е в критично състояние, кърви обилно и няма време да се изчакат изследванията за кръвната група, лекарите използват универсална донорска кръв от донор (0-кръвна група).

Причини за кръвопреливане

Преливане на кръв без уточнена диагноза е необходимо, когато на тялото липсва достатъчно кръв или формени елементи, за да функционира правилно. Например, човек може да се нуждае от кръвопреливане, ако е получил тежко нараняване или ако е загубил кръв по време на операция. Някои хора се нуждаят от кръвопреливане при определени състояния и разстройства, включително:

• Анемия — случва се, когато в кръвта на човек няма достатъчно червени кръвни клетки. Тя може да се развие по редица причини, като например, ако човек има недостиг на желязо в тялото си. Това е известно като желязодефицитна анемия.
• Хемофилия — представлява нарушение на кръвосъсирването, което се унаследява генетично с Х-хромозомата, главно боледуват мъже. При него липсва един от факторите на кръвосъсирването (фактор VIII, фактор IX) и кръвта не може да се съсири правилно.
• Рак — мутирали клетки в тялото се размножават неконтролируемо и инвазират околните тъкани.
• Бъбречни заболявания
• Чернодробно заболяване

Повечето кръвопреливания се извършват в болница или клиника. Въпреки това посещаващите в домашни условия медицински сестри могат да извършват кръвопреливания. Преди това лекар трябва да направи кръвен тест, за да определи кръвната група на пациента.

Какво може да очаквате?

Преди процедурата

В някои случаи пациентът може да дари кръв за себе си преди избирателната операция, например ако се изисква минимално количество кръв, но повечето трансфузии включват кръв, дарена от непознати. Задължително се проверява кръвната група.

По време на процедурата

В един от кръвоносните съдове се вкарва интравенозно игла, създава се интравенозен порт. Дарената кръв, която се съхранява в найлонов плик, навлиза в кръвният поток на реципиента през порта. По време на процедурата пациента е в седнало или легнало положение.

След процедурата

Иглата и системата се отстраняват. Може да се развие синина около мястото на иглата, но изчезва след няколко дни. Ако след процедурата реципиента развиете задух или болки в гърдите, гърба трябва да се свърже с лекаря си.

Възможни нежелани реакции

Преливане на кръв без уточнена диагноза е относително безопасна процедура, рядко могат да се наблюдават усложнения. Ако се появи някоя от следните реакции, трябва да се консултира с лекар:

1. Треска — Обикновено не се приема за сериозна, ако се появи 1 до 6 часа след преливането, но ако също реципиента се оплаче от гадене или има болка в гърдите, това може да е нещо по-сериозно.
2. Алергична реакция — Възможно е да се получи алергична реакция към получената кръв, дори ако това е правилната кръвна група. Ако се случи, се появява сърбеж и се развива обрив. Случва се по време на преливането или много скоро след това.
3. Остра имунна хемолитична реакция — Това усложнение е рядко, но е спешно състояние в медицината. Това се случва, ако тялото на получателя атакува червените кръвни клетки от кръвта, която е получил. Това обикновено се случва по време или веднага след трансфузията, симптомите са треска, втрисане, гадене или болка в гърдите или долната част на гърба. Урината също може да потъмнее.
4. Забавена хемолитична реакция — Това състояние е подобно на горното, но се случва постепенно.
5. Трансфузия, свързана с остра травма на белия дроб — Макар и рядко, това е потенциално фатално усложнение. Проявява се няколко часа след трансфузията, манифестира се под формата на треска и ниско кръвно налягане. Наблюдава се увреждане на белите дробове. Може да бъде причинено от антитела или други вещества в новата кръв.
6. Кръвни инфекции — Кръвните банки обстойно изследват донорите и тестват дарената кръв за вируси, бактерии и паразити, но понякога се получава инфекция (СПИН, хепатит В и С).
7. Хемохроматоза (претоварване с желязо) — при извършени множество кръвопреливания, организма може да се претовари с голямото количество желязо и да доведе до нарушения в сърцето и черния дроб.
8. Отхвърляне на новопостъпилата кръв (отхвърляне на трансплантирана тъкан) — Усложнението е изключително рядко, но обикновено е фатално. Случва се, когато белите кръвни клетки (левкоцити) в получената кръв атакуват костния мозък на реципиента. Обикновено се наблюдава при отслабена имунна система.

Последващи грижи

Времето за възстановяване зависи от причината за кръвопреливането. Въпреки това човек може да бъде освободен по-малко от 24 часа след процедурата. Може да почувства болка в ръката, на мястото да се появят синини. Важно е да се уведоми лекарят за всички симптоми, които се появят след кръвопреливането.