Проба и нагласяне на други устройства, имащи отношение към нервната система и сетивните органи МКБ Z46.2

Невростимулацията представлява терапевтичен метод, чрез който се активира част от нервната система с помощта на микроелектроди. Електродите се използват да изпращат импулси до възбудима тъкан в човешкото тяло. По този начин може да се възстанови изгубена двигателна функция, способността за усещане, чуване, виждане и т.н. Такава роля играе например кохлеарният имплант за възстановяване на слуха или пейсмейкърът, който контролира сърдечните съкращения и поддържа функцията на сърцето.

Рубриката проба и нагласяне на други устройства, имащи отношение към нервната система и сетивните органи, включва използването на различни методи за невростимулация, включително имплантирането и настройването на мозъчен пейсмейкър. Той представлява устройство, което се поставя в черепната кухина на пациента и изпраща електрически импулси с определена честота, които стимулират отделни области в мозъка.

Имплантируемите невростимулатори представляват хирургично поставени устройства с размери колкото тези на един малък хронометър. Те доставят леки електрически импулси към епидуралното пространство близо до гръбначния стълб чрез един или повече тънки кабели, наречени проводници.

Невростимулацията осигурява облекчаване на болката, като нарушава провеждането на сигналите за болка, пътуващи между гръбначния и главния мозък. Болката може да се разпространява или засилва. Благодарение на устройството пациентът може да регулира силата и местоположението на стимулацията, за да се справи с промените в болката. Например, ако тя се движи или засилва в различно време на деня или по време на различни дейности (ходене, сън, седене) тя може да се регулира, чрез промяна в настройките на стимулация.

Устройство на невростимулатор

Имплантируемата система за невростимулация включва няколко компонента:

1. Невростимулатор – Устройство, което генерира електрически импулси (поставя се под кожата в корема или горната част на m. Gluteus maximus)
2. Кабели – тънки, изолирани медицински проводници, които доставят електрически импулси в епидуралното пространство близо до гръбначния стълб
3. Програма за пациента – Ръчно устройство, което може да се използва, след като излезе от кабинета на лекаря, за да персонализира стимулацията (в рамките на настройките, които лекарят е избрал)

Невростимулационната система не издава никакъв шум. Някои пациенти я определят като малка подутина под кожата си, но обикновено не личи през дрехите. Стимулацията на гръбначния мозък осигурява някои предимства пред останалите терапии за хронична болка.

Имплантираният невростимулатор може да бъде отстранен хирургично, ако на пациента му причинява дискомфорт или има други оплаквания. За разлика от пероралните лекарства за облекчаване на болката, които циркулират в цялото тяло и повлияват всички системи и органи, стимулацията на гръбначния мозък е насочена към точно определено място.

Приложение на невростимулатори при епилепсия и хронична болка

Невростимулаторите се използват и за лечение на фокални или вторично генерализирани епилептични припадъци при възрастни. За да се установи, къде трябва да са разположени устройството и кабелите, преди това се прави компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Устройството работи като открива специфични видове електрическа активност в мозъка и реагира с подходящи нива на електрическа стимулация за нормализиране на електрическата активност в мозъка преди началото на гърча.

Дълбоката мозъчна стимулация намира приложение в лечението на различни двигателни нарушения, като болест на Паркинсон, дистония, тремор, обсесивно-компулсивно разстройство и афективни разстройства, синдром на Турет, хронична болка и други.

Друго тяхно приложение е за стимулиране на мускули или нерви, които ги инервират. Стимулацията чрез подобно устройство е изключително полезна в случаите, когато се касае за травма на гръбначния стълб.

Транскраниалната магнитна стимулация (TMS)

Рубриката проба и нагласяне на други устройства, имащи отношение към нервната система и сетивните органи, включва и така наречената транскраниална магнитна стимулация. Това е неинвазивен и лесен метод за повлияване на мозъчната активност. Принципът на действие е чрез електромагнитна индукция. Използват се електрични токове, които предизвикват бързо променящо се магнитно поле. По този начин се стимулират нервните клетки в мозъка. TMS обикновено се използва, когато други лечения на депресия не са били ефективни.

По време на процедурата, електромагнитна намотка се поставя срещу скалпа близо до челото. Електромагнитът безболезнено доставя магнитен импулс, който стимулира нервните клетки в определени зони на мозъка, участващи в контрола на настроението и депресията. Смята се, че се активират региони в мозъка, които са с намалена активност при депресия.

За разлика от електроконвулсивната терапия (ECT), TMS не причинява гърчове или прилагане на анестетик. Метода се счита за безболезнен, но може да доведе до странични ефекти като:

• главоболие
• дискомфорт на скалпа на мястото на стимулация
• изтръпване, спазми или потрепване на лицевата мускулатура
• замаяност

Някои редки странични ефекти са припадъци, мания, особено при хора с биполярно разстройство или загуба на слуха, ако по време на терапията ушите не са били защитени. Преди да се подходи към този вид терапия, пациентът трябва да е минал през физикален изпит и да му е направена психиатрична оценка.

Поради силното магнитно поле, което се получава по време на TMS, процедурата не се препоръчва за хора, които имат стентове и имплантирани устройства в тялото си.

Една процедура продължава около 40 минути, като пациентът е буден. След приключване на лечението с TMS,може да се премине към стандартната терапия за депресия (лекарства и психотерапия – може да се препоръча като продължаващо лечение).

При загуба на някакъв вид сетивност (зрителна, слухова) може да се премине към използване на заместително устройство. Сензорната система за заместване се състои от три части: сензор, система за свързване и стимулатор. Сензорът записва стимули и ги дава на система за свързване, която интерпретира тези сигнали и ги предава на стимулатора.

Сетивни невростимулатори

В рубриката проба и нагласяне на други устройства, имащи отношение към нервната система и сетивните органи са включени и слуховите сензорни заместващи системи, като например тактилните, имат за цел да използват една сензорна модалност, за да компенсират липсата на друга, за да дадат представа за сетивността, която липсва. С помощта на слухово – сензорно заместване визуалните или тактилните сензори откриват и съхраняват информация за външната среда. След това тази информация се превръща чрез интерфейси в звук.

Повечето системи са слухово – зрителни замествания, насочени към използване на чувството на слуха за изграждане на визуална представа за слепите. Има два различни типа стимулатори: електротактилни и вибротактилни. Електротактилните стимулатори използват директна електрическа стимулация на нервните окончания в кожата, за да инициират акционен потенциал. Усещането, което се предизвиква (изгаряне, сърбеж, болка) зависи от стимулиращото напрежение.

Вибротактилните стимулатори използват налягането и свойствата на механорецепторите на кожата, за да инициират акционен потенциал. И при двете стимулиращи системи има предимства и недостатъци. При електротактилните стимулиращи системи много фактори влияят върху задействаното усещане: стимулиращо напрежение, ток, форма на вълната, размер на електрода, материал, контактна сила, местоположение на кожата, дебелина и хидратация.

Електротактилната стимулация може да включва директна стимулация на нервите (перкутанно) или през кожата (транскутанна). Перкутанното приложение причинява допълнителен стрес на пациента и е основен недостатък на този подход. Освен това стимулирането на кожата без инцизия води до необходимост от по-високо напрежение за стимулация.

Вибротактилните системи използват свойствата на механорецепторите в кожата, по този начин имат по-малко параметри, които трябва да бъдат наблюдавани в сравнение с електротактилната стимулация.
Друг важен аспект на тактилните сензорни заместващи системи е местоположението на тактилната стимулация.

Тактилните рецептори са в изобилие на върховете на пръстите, лицето и езика, докато са оскъдни по гърба, краката и ръцете. От съществено значение е да се вземе предвид пространствената разделителна способност на рецептора, тъй като тя има голям ефект върху разделителната способност на сензорното заместване.

Технологията за невростимулация подобрява качеството на живот на тези, които са тежко парализирани или страдат загуба на различни сетивни функции.