Локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци МКБ G40.2

Епилепсията включва група хронични неврологични заболявания, характеризиращи се с епилептични припадъци с или без загуба на съзнание. Тези пристъпи могат да варират от кратки и почти незабележими до много тежки. Касае се за полиетиологично заболяване, протичащо със свръхвъзбуда на група неврони в главния мозък.

Счита се, че епилепсията не е самостоятелна нозологична единица, а синдром, който възниква при най-разнообразни органични болестни процеси в главния мозък. Епилептичният синдром е съвкупност от симптоми, включително припадъци и други находки, които са склонни да се появяват едновременно.

В повечето случаи причината за заболяването е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия в резултат на увреждане на мозъка, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с наркотици или алкохол и др. Епилептичните припадъци са резултат от прекомерна и ненормална активност на кортикалните нервни клетки в мозъка. Два са основните фактора, отговорни за възникване на епилепсията: предразположение на организма към епилептични припадъци и органична мозъчна увреда.

Около 1% от хората по света имат епилепсия. В развитите страни заболяването се среща най-често при бебета и възрастни хора. В развиващия се свят от епилепсия са засегнати главно по-големи деца и млади хора.

В рубриката локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци са разгледани:

• пристъпи с промени в съзнанието, често с епилептичен автоматизъм
• комплексни парциални пристъпи, преминаващи във вторично генерализирани припадъци

Локализираната (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия се дължи на епилептично огнище, което представлява локална мозъчна увреда (ръбец, срастване, тумор и др.) с превъзбуда на околните съседни неврони, способни да възпроизвеждат епилептичен или хиперсинхронен невронен разряд.

По-голямата част от парциалните епилепсии са или симптоматични (т.е. причината е известна) или криптогенни, което означава, че причината не може да бъде идентифицирана.

Локализираната (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия възниква в детството, обикновено протича доброкачествено и вероятно има генетичен произход. Медиалната темпорална склероза е най-често идентифицираната причина за локализираната симптоматична епилепсия.

При пациентите със симптоматична епилепсия се откриват и характерните за основното заболяване морфологични изменения в мозъка, довели до сформиране на епилептично огнище и появата на епилептични припадъци.

Локализираната (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия протича с парциални епилептични припадъци. Те са винаги огнищен белег и сочат за наличието на симптоматична епилепсия. Епилептичното огнище при тях се разполага в различни области на мозъчната кора или мозъчния ствол, в зависимост, от което разграничаваме следните видове припадъци:

Джаксънови пристъпи (кризи) - възникват обикновено самостоятелно. Нерядко те са аура на голям епилептичен припадък. Различават се двигателен и сетивен Джаксънов пристъп. Джигателният Джаксънов пристъп се проявява клинично с краткотрайни пристъпи от клонични или тонично-клонични гърчове, които обхващат определени мускулни групи на лицето, ръката, крака или противоположната на огнището телесна половина, спазвайки определена последователност. След пристъпа често остава преходна пареза или парализа на съответния крайник. Сетивният Джаксънов пристъп се характеризира с краткотрайни пристъпи от парестезии, най-често под формата на мравучкане или болки в определени участъци на кожата от противоположната на огнището страна. Понякога сетивният Джаксънов пристъп се съчетава с двигателен.

Адверзивни гърчове - проявяват се с пристъпи от спрегнато отклонение на главата и очните ябълки към противоположната на огнището страна.

Темпорална (психомоторна) епилепсия - форма на фокална епилепсия, която настъпва при увреда на темпоралния дял. Проявява се с характерна аура и помрачено съзнание с двигателни автоматизми. Аурата се изразява най-често с разнообразни психосензорни, вегетативни, мирисни или вкусови усещания. Чести са вегетативните нарушения по време на пристъпа: повишена чревна перисталктика, хиперсаливация и кожни вазомоторни промени. Съзнанието е помрачено. При разгърнат делирен или аментивен синдром, съчетан особено със страхови изживявания, болният може да извърши палежи, убийства и други подобни деяния. След припадъка болният няма никакъв спомен за случилото се. Припадъкът трае обикновено минути (5 - 10 - 30) или по-дълго, а в редки случаи - дни и дори седмици.

Мезенцефални (тонични) пристъпи - възникват при огнищна увреда в мезенцефалната област. Проявяват се клинично с пристъпи от децеребрационна ригидност - тоничен гърч на екстензорна мускулатура на тялото, крайниците и шията, в резултат на което се получава рязко изопване на тялото и крайниците и силно извита назад глава.

Диагнозата на локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци се поставя преди всичко по клиничната характеристика на отделните припадъци. За уточняване на диагнозата се използват също ЕЕГ, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението е насочено към овладяване на епилептичния синдром. Необходимо е спазване на определен режим на живот и труд. Пациентите трябва да избягват големи физически натоварвания и напрегната умствена дейност. Диетата трябва да бъде богата на белтъци, особено млечни и витамини. Лечебният план включва преди всичко средства против основното заболяване, към които се добавят и антиконвулсивни медикаменти. Днес най-широко приложение намират барбитуратовите и хидантоиновите препарати.