Поставяне и регулиране на изкуствен регулатор на сърдечния ритъм МКБ Z45.0

Пейсмейкърът е електронно устройство, което се използва за лечение на различни ритъмно-проводни нарушения. Задава се определен брой пъти в минута, устройството да подава електрически импулси от батерия по подкожно разположена жица до сърцето на пациента.

Процедурата по поставяне и регулиране на изкуствен регулатор на сърдечния ритъм е сложен процес, който се извършва от лекар – специалист в интензивно отделение с помощта на електрокардиографски контрол.

Някои пациенти са изцяло зависими от пейсмейкърите си и при тях липсва сърдечен ритъм, докато при други, устройството се включва само когато сърцето излезе извън ритъм. То може да бъде поставено в предсърдие или камера.

В зависимост от индикацията и основния ритъм на пациента, пейсмейкърът може да бъде програмиран по различни начини. Номенклатурата използва три до пет букви. Често програмираните режими включват:

1. AAI — често използван за пациенти с дисфункция на синоатриалния (SA) възел. Ако липсва предсърден електричен импулс, пейсмейкърът ще се движи с предварително програмирана скорост, ако е налице електричен импулс, устройството не функционира.
2. VVI — често използван за пациенти с бавни предсърдни съкращения. Ако не се усети вентрикуларен пулс, пейсмейкърът ще се движи с предварително програмирана скорост (често 60 удара в минута). Ако се усети електричен импулс, пейсмейкърът спира да работи.
3. DDD — обикновено се използва при пациенти с дисфункция AV възела (напр. пълен сърдечен блок). Ако и SA и AV възлите функционират добре, пейсмейкърът ще усети вътрешния ритъм на пациента и няма да функционира. Ако не се открият импулси, пейсмейкърът поеме работата на сърцето.

Конвенционален пейсмейкър

Сърдечните устройства са предназначени да подпомагат контролирането на нередовни сърдечни удари при хора със смущения в сърдечния ритъм. Пейсмейкърът е малко устройство, което се имплантира под кожата на гърдите. Той произвежда електрически импулси, които поддържат ритъма на сърцето при нормална скорост. Пейсмейкърът помага да се контролират нарушения на сърдечния ритъм, като брадикардия (сърцето бие бавно) или аритмия (сърцето бие неравномерно).

Пейсмейкърът съдържа малък компютър и батерия, които са свързани с един или два кабела, които свързват устройството в гърдите със сърцето. Той се имплантира в гърдите, под ключицата. Операцията обикновено отнема по-малко от час и обикновено изисква един ден престой в болницата.

Пациента може да се върне към нормалния си начин на живот в деня след имплантирането на устройството, но някои дейности могат да бъдат ограничени за две седмици. Те включват избягване на вдигането на тежки предмети, спортове като плуване, голф или тенис.

Две седмици след процедурата се проверява мястото на имплантация и колко добре устройството работи. Това включва информация за живота на батерията на пейсмейкъра, състоянието на оловото и кабелите и всички аритмии, наблюдавани след имплантирането на пейсмейкъра. Батерията обикновено издържа 7-13 години. През 6 месеца устройството трябва да се проверява.

Бивентрикуларен пейсмейкър

В рубриката поставяне и регулиране на изкуствен регулатор на сърдечния ритъм се включва и бивентрикуларният пейсмейкър, който работи като конвенционалния, но използва трети кабел, за да изпраща електрически импулси към сърцето, така синхронизира съкращенията на камерите на сърцето. Този тип пейсмейкър се имплантира, когато медикаментите не облекчават симптомите на сърдечна недостатъчност. Това е състояние, при което сърцето не изпомпва достатъчно количество кръв към тялото и лявата камера не тупти координирано с останалите структури на сърцето. Така двете камери не се синхронизират помежду си.

След процедурата по имплантиране се налага престой в болницата за един ден, след който пациентът може да се върне към ежедневните си дейности. Ограниченията са същите, както и при обикновеният пейсмейкър.

Хората със сърдечна недостатъчност често са изложени на риск от бързи, нередовни сърдечни удари (вентрикуларни аритмии), които са животозастрашаващи. Тези хора се нуждаят от комбиниран бивентрикуларен пейсмейкър и имплантиран кардиовертер дефибрилатор (ICD), който регулира ритъма на сърцето към нормалното.

Вентрикуларната аритмия се появява, когато нередовни сърдечни удари възникват в сърдечните камери. Когато това се случи, сърцето спира да изпомпва кръв. Ако ритъмът не се коригира бързо, резултатът е внезапно спиране на сърцето.

ICD съхранява информация за това кога и колко електрически удара се доставят на сърцето, дали са коригирали аритмията и какво е състоянието на батерията на устройството. Много ICD имат вграден пейсмейкър, който изпраща електрически импулси към сърцето, когато сърдечните удари са твърде бавни, помагайки му да тупти с нормална скорост. ICD се поставя под ключицата в гръдната стена. Батерията издържа около 5-10 години.

Имплантируемото устройство за непрекъснат ЕКГ запис

Хирургично се имплантира безжичен сърдечен монитор, наречен loop recorder, който непрекъснато записва ритъма на сърцето за период до три години. Устройството е много малко и се имплантира под кожата на горната част на гърдите, за да се отчете електрическата активност на сърцето, подобно на електрокардиограма (ЕКГ).

Това устройство е подходящо за хора, които са имали необяснимо затихване или забързване на сърдечната дейност, които не могат да бъдат открити от устройства за записване, като например Холтер монитори. То се препоръчва и при пациенти, преживели инфаркт, причината, за който е неизяснена.

Тъй като процедурата по поставяне на пейсмейкъра е инвазивна, са възможни някои усложнения:

• риск от инфекция
• хематом (събиране на кръвна колекция)
• перфорация
• нарушена функция на устройството
• тромбоза

Макар и рядко е възможно електрически уреди да предизвикат смущения у устройството, за да не се случи се предприемат някои мерки за безопасност:

• Мобилни телефони – да са на разстояние поне 15 см от устройството
• Летищна сигурност – не причинява повреда на устройството, но може да предизвика включване на алармата, защото има метал в устройството. Преди пътуване охраната на летището трябва да се информира и да се покаже картата на устройството.

Основният недостатък на пейсмейкърите е, че при липсва на собствена електрическа активност на сърцето, се настройват да работят с една честота, без значение от нуждите на пациента (дали спи или извършва някаква физическа дейност). Обикновено пейсмейкърът подава 75 импулса в минута. Съществуват и устройства, които си променят честотата на пейсиране според нуждите на болния.

След поставяне и регулиране на изкуствен регулатор на сърдечния ритъм са важни редовните прегледи от лекар, който да следи състоянието на болния и работата на пейсмейкъра. Понякога се нарушава функцията на устройствата, може да се получи дефект в предаването на импулсите, промяна в положението на електрода, неговото пречупване и други.