Функционална диария МКБ K59.1

Към рубриката други функционални чревни нарушения се включва развитието на функционална диария.

Състоянието се дефинира като хронична диария (продължаваща повече от четири седмици) без наличието на ясна етиологична причина за нейната поява. Състои се в чести изхождания на редки, воднисти изпражнения над три пъти на ден, без да има органична причина за това, като обикновено е хронична и може да продължи месеци и години.

Макар да не крие особени рискове от развитие на сериозни усложнения, ранното предприемане на съответните мерки за корекция на състоянието, позволяват връщане на пациентите към обичайния ритъм на живот и социална активност.

Функционална диария: особености, симптоми

Функционалната диария възниква като част от синдрома на раздразненото черво и като изолиран симптом под формата на функционална (безболезнена) диария.

При функционалната диария преобладават предимно многократни редки, кашави изхождания, за разлика от синдрома на раздразненото черво, където водеща е коремната болка и дискомфорта.

Причините и патогенетичните механизми за функционалната диария са неизяснени. Един от основните механизми е усилена чревна перисталтика. Като усложняващи фактори на диаричния синдром се включват бактериален свръхрастеж в тънките черва, психологични фактори (стрес и тревожност), както и диетични фактори.

Въпреки че трудно може да се установят конкретните причини, при някои пациенти се съобщава за обостряне на диарията след консумация на храни, богати на въглехидрати, храни, съдържащи глутен, млечни продукти и други. Стресът и преумората при някои пациенти също могат да провокират обостряне на състоянието, като нарушенията на съня (безсъние, осигуряване на недостатъчно сън и почивка) също могат да бъдат фактор.

Единственият симптом при всички пациенти е самата диария. Липсват други симптоми (болка, дискомфорт, гадене, повръщане, спазми, подуване и други), като диарията продължава повече от четири седмици, във връзка с което се означава като хронична (обикновено при остра диария е по-лесно идентифициране причините, довели до нейната поява).

Продължителната диария впоследствие може да доведе до някои неразположения и макар и лекостепенни усложнения, които изискват съответното лечение. Най-често вследствие хроничната диария и липсата на своевременни мерки за нейното ограничаване, може да се развие дехидратация и нарушение във водно-солевата обмяна, хиповитаминози, анемичен синдром, дефицит на минерали и есенциални аминокиселини. Болният може да се оплаква от отпадналост, замаяност, раздразнителност, хронична умора и други, които ся явяват пряко следствие на хроничната диария.

Ранното предприемане на необходимите мерки за диагностика (съответно изключване на сериозен подлежащ здравословен проблем) и предприемане на лечение подобрява комфорта и самочувствието на пациентите, минимизирайки риска от поява на усложнения.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при функционална диария често е затруднено (необходимо е изясняване наличието или липсата на провокиращи фактори, други подлежащи заболявания, приемани медикаменти). Диагнозата е предимно по метода на изключване. Трябва задължително да се елиминират потенциални органични причини, които могат да доведат до диария.

При разпита на пациентите акцентът е върху изясняването на възможни потенциални фактори (грешки в диетата, приемани лекарства, прекарани инфекции, подлежащи заболявания, ендокринни увреждания и други), както и давността на диарията, наличието на придружаващи симптоми.

Диагностичните критерии за функционална диария включват персистиране най-малко три месеца на диария с наличие на неоформени (кашави или воднисти) изхождания с честота повече от три пъти на ден и без коремна болка.

Обстойният клиничен преглед цели установяване на налични отклонения, палпаторна болезненост в коремната област, патологични находки при ректално туше, клинични данни за анемия и други.

Лабораторни изследвания се назначават за подпомагане на диференциалната диагноза, изключване на сериозно подлежащо заболяване, оценка на електролитния баланс, хемопоезата, каогулационния статус, при съмнения за дефицит на витамини и минерали се предприемат съответните изследвания.

При съмнения за сериозно подлежащо заболявания, както и за изясняване на диагнозата може да се наложи извършването на образни изследвания, като най-често това са ехография (ултразвуково изследване), рентгенография с контраст, ендоскопия, компютърна томография. Липсата на отклонения в откритите находки изключва възможността от подлежащ болестен процес и насочва към функционална диария. Ендоскопско изследване показва нормална морфология на лигавицата на червата, без патологични изменения.

В диференциална диагноза могат да се вземат предвид инфекции (вирусни, бактериални, микотични, паразитни), груби грешки в диетата, лекарствено индуцирана диария, болест на Крон, хроничен улцерозен колит и други заболявания на червата с автоимунна, възпалителна или неопластична етиология.

Лечение при функционална диария

Въпреки че причините за поява на функционална диария не са ясни и често етиологията остава неизвестна, специалистите препоръчват комплексни консервативни мерки за облекчаване симптомите на болестта.

За целта най-често се назначават подходящи корекции в хранителния режим в комбинация с лекарствена терапия и някои общи мерки:

• промени в храненето: въпреки че причината на функционалната диария не е изяснена, промяната в диетата може да помогне за подобряване на симптомите. Препоръчва се избягване на кофеин, алкохол, изкуствени подсладители, ограничаване приема на високовъглехидратни храни, както и на млечните и съдържащите глутен храни. Воденето на дневник с ежедневно приеманите храни и наличието или липсата на реакция спрямо тях може да подпомогне специалистите в изграждането на подходящ и индивидуализиран хранителен режим
• медикаментозна терапия: ако промяната в диетата не даде резултати изписват се антидиарични медикаменти. Най-често се назначават агенти, съдържащи лоперамид в подходящи дози, като се препоръчва провеждане на кратки лечебни курсове. Тъй като дълготраен прием на антидиарични медикаменти може да доведе до запек, те трябва да бъдат използвани за кратък период от време и под лекарско наблюдение
• общи мерки: препоръчва се прием на пробиотици, пребиотици и/или симбиотици, хранителни добавки, съдържащи витамини и минерали, есенциални аминокиселини, ензими за подобряване на храносмилането, поддържане на оптимално за състоянието на пациента тегло, контрол и лечение на налични подлежащи заболявания (особено налични увреждания на храносмилателната система, захарен диабет, проблеми с щитовидната жлеза). Препоръчват се общи мерки за справяне със стреса, напрежението и преумората, тревожността, депресивните епизоди, осигуряване на достатъчно сън и почивка, ежедневна физическа натовареност в умерени граници и други в зависимост от индивидуалните особености при всеки отделен пациент

Прогнозата при функционална диария се определя индивидуално, като обикновено е напълно благоприятна във връзка с доброто повлияване на симптомите от промените в храненето и лекарствената терапия.

Заглавно изображение: freepik.com