Тиреотоксикоза, неуточнена МКБ E05.9

При увреждане на щитовидната жлеза се повишава рискът от развитието на различни по тежест усложнения, най-често увреждане на сърдечно-съдовата система.

Тиреотоксична болест на сърцето се развива в резултат от хипертиреоидизъм, като една от най-честите причини е тиреотоксикоза, неуточнена.

Тиреотоксикоза, неуточнена, представлява състояние, което се характеризира с повишени нива на щитовидните хормони в организма, по-конкретно в периферната кръв.

Различни етиологични фактори и въздействия водят до увреждането на щитовидната жлеза, като роля играят автоимунни процеси, възпаление, инфекция, наследственост и генетична предразположеност, вредни навици, прием на лекарства, подлежащи заболявания и други.

Причините за възникването на миокардната дистрофия са много различни и комплексни. Характерно е, че при тиреотоксикоза често настъпва дистрофия на миокарда вследствие на токсичното въздействие на увеличеното количество тироксин в организма.

Уврежданията се развиват обикновено при продължителното въздействие на излишъка от щитовидни хормони в периферната кръв, като състоянието се среща по-често сред представителите на женския пол, особено на възраст над 50 години.

Симптоми при тиреотоксикоза, неуточнена

Проявите при хипертиреоидизъм са свързани с повишените нива на щитовидните хормони, съответно ускорените метаболитни процеси в организма.

Болните обикновено се оплакват от повишена чувствителност към топлина, обилно и често изпотяване, ускорен чревен пасаж, диария, редукция на теглото на фона на увеличен апетит.

Описват се чести промени в настроението, повишена раздразнителност, безсъние и нарушения в съня, затруднена концентрация.

При тиреотоксикоза в зависимост от давността и тежестта на проявите често се наблюдава различно по степен увеличение на размерите и обема на щитовидната жлеза (гуша), като при значимо увеличение са възможни прояви в резултат от притискане на разположените в съседство структури, най-често трахея, хранопровод, кръвоносни съдове, нерви.

Уврежданията на сърдечно-съдовата система са чести при пациентите с хипертиреоидизъм.

Клинично при тиреотоксична болест на сърцето се наблюдава тахикардия, разширение на сърдечните граници, може да се установи наличие на систоличен шум. При тежките форми на заболяването може да се развие сърдечна недостатъчност. Болните се оплакват от задух, лесна умора при обичайни физически усилия, сърцебиене, тежест и дискомфорт в сърдечната област.

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

• Кардиомиопатия при други болести, класифицирани другаде

Описва се повишен риск от развитие на усложнения, като най-често това са миокарден инфаркт и сърдечен арест, аритмия, остеопороза, тиреотоксична криза или кома. Последното се отличава с ниска честота, но висок леталитет и неблагоприятна прогноза.

Поставяне на диагнозата при тиреотоксикоза, неуточнена

Диагностицирането на хипертиреоидизъм и тиреотоксична болест на сърцето, развила се в резултат от хроничната хиперфункция на щитовидната жлеза и излишък от щитовидни хормони в кръвта, се основа на информацията, получена в резултат от многобройните и различни методи на изследване:

• анамнеза: разпитът на болния е информативен по отношение на давността на проявите, тежестта на субективните оплаквания, наличието на генетична предразположеност, прием на медикаменти, наличие на подлежащи заболявания и други фактори, оказващи влияние в развитието и протичането на болестта
• физикални находки: оглед и палпация (внимателно опипване с върха на пръстите на щитовидната жлеза в нейното анатомично място в областта на шията) са информативни за наличието или липсата на гуша, наличието на промени в симетричността и плътността на жлезата, както и за промени в стойностите на пулса и кръвното налягане
• лабораторни изследвания: основният показател, използван при диагностицирането на тиреотоксикоза, са характерните изменения в нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон, като се описват повишени тироксин и трийодтиронин на фона на понижени нива на тиреостимулиращия хормон. Допълнително се изследват нива на холестерола, чернодробните и бъбречните ензими и други
• образна диагностика: промените в структурата на щитовидната жлеза се визуализират с помощта най-често на ехография (ултразвук), радиоизотопно изследване и при необходимост компютърна томография. Измененията в сърдечно-съдовата система се доказват с помощта на различни методики, най-често ехокардиография, ангиография и други

При големи размери на щитовидната жлеза и съмнения за неопластичен процес се извършва тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза, като полученият материал се изследва и типизира хистологично.

Диференциалната диагноза при хипертироидизъм и тиреотоксична болест на сърцето е широка и включва разграничаване от други болести на щитовидната жлеза и други форми на тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм), както и от други заболявания на сърцето с възпалителна, инфекциозна и автоимунна етиология.

Лечение при тиреотоксикоза, неуточнена

Терапията е насочена към овладяване на повишените щитовидни хормони и минимизиране на последиците върху различните органи и системи, включително и сърцето.

Използват се лекарства за щитовидната жлеза, като медикаментите от така наречената група тиреостатици или антитиреоидни лекарства метимазол и пропилтиоурацил потискат синтезата на щитовидни хормони и водят до бързо постигане на еутиреоидно състояние.

Прилагат се първоначално във високи дози, а след достигане на еутиреоидно състояние дозата постепенно се намалява и след лечение за период обикновено между една и три години медикаментозната терапия се прекратява с последващо проследяване на болния през определен интервал от време.

По време на терапията е необходимо проследяване нивата на редица хематологични показатели, поради повишен риск от увреждане на кръвотворенето.

Симптоматично за овладяване на част от проявите, свързани с хипертиреоидизъм, под медицински контрол се прилагат ниски дози бета блокери, най-често пропранолол, който предотвратява периферното превръщане на Т3 в Т4.

За овладяване на тиреотоксичната болест на сърцето се прилагат и медикаменти от групата на калциевите антагонисти, АЦЕ инхибитори, диуретици и други, с доказана ефективност при увреждания на сърдечно-съдовата система.

При рецидив след проведена терапия с тиреостатици, както и при липса на ефективност от приложените медикаменти, след щателно обсъждане и под строг контрол и наблюдение се прилага лечение с радиоактивен йод или хирургична интервенция за отстраняване на щитовидната жлеза (цялата или само определени части).

Обикновено след операцията при голям процент от пациентите е необходима заместителна хормонална терапия със синтетичния аналог на тироксин, а именно левотироксин.

Прогнозата при тиреотоксикоза, неуточнена, е относително благоприятна при ранно откриване и терапевтично повлияване след приложената лечебна схема.