Микобактерии (Mycobacteriaceae)

1. M.avium;
2. M.intracellularae;
3. M.kansasii;
4. M.simiae;
5. M.marinum;
6. M.ulcerans и други.

Тези микроорганизми предизвикват белодробни и кожни инфекции, абсцеси, лимфаденит и дори сепсис при пациенти с отслабена имунна система.

Поради факта, че трудно поемат боите при микробиологична обработка за тяхното оцветяване се използва методът на Цил-Нилсен.

Клетъчната стена на микобактериите е съставена от свързани в приблизително еднакви съотношения пептидогликани и липиди. Гликолипидите също участват в изграждането на клетъчната им стена като образуват комплекси с пептидогликаните. Поради високата си устойчивост спрямо околната среда, киселини и алкохоли се класифицират в групата на киселинно устойчивите бактерии.

Бактериите от семейството са аероби и дори минимални колебания в кислородното съдържание забавя скоростта на техния растеж. Температурите от 35 до 37 градуса са оптимални за култивирането им, необходимо е рН на средата да бъде в границите от 6,4-7,0.

Не растат върху обикновен агар, селективен за техният растеж е Льовенщайн-Йенсен на яйчна основа. Причинителят на лепрата - микобактериум лепре не е култивиран успешно в хранителни среди и единственият начин за изучаването му е посредством биологичният метод - заразяване на опитни животни.

Полихаридните антигени провокират изработването на антитела в организма на заболелите. Микобактериум лепре притежава повече от 20 антигена, от които 7 са специфични за него.Най-значимият е антигенът липоарабиноманан.

В предната част на уретрата на мъжа и жената се открива вида M. smegmatis като част от нормалната микрофлора.

В природата съществуват голям брой условно патогенни микобактерии. В околната среда или по предмети могат да се запазят жизнеспособни до 6 месеца.

Бактерия на лепрата е изключително резистентен спрямо физичните и химични средства, с голяма резистентност се отличават и причинителите на белодробни инфекции при болни от СПИН - M.avium и M.intracellularae, както и причинителят на инфекции на кожата - M.ulcerans. От 1985 г. насам броят на новите случаи на проказа остава относително непроменен  - от 500,000-700,000 нови случаи в световен мащаб биват документирани всяка година. Между 2001 г. и 2006 г. глобалната честота на проказата внезапно намалява главно поради намаляване на случаите в Индия.

Инфекцията с Mycobacterium avium се среща при хора с дефекти в клетъчния имунитет и болни от СПИН.

Начините на предаване обикновено са чрез поглъщане или вдишване на бактериите, които достигат до дихателната  или храносмилателната система. Бактериите преминават през бронхиалната и чревната тъкан и навлизат в кръвообращението. Достигнали кръбообръщението те се поглъщат от фагоцитите, които предизвикват фагоцитоза, както и освобождаването на цитокини и реактивни кислородни радикали. Фагозомите поглъщат нахлуващите бактерии и се сливат с везикули, съдържащи ензими и агенти, за да унищожат микроорганизма. Въпреки това, поради високата киселинна устойчивост на клетъчната мембрана бактериите оцеляват в ензимните везикули и са в състояние да се умножат и убият фагоцитната клетка.

Симптомите на инфекцията включват:

• треска;
• загуба на тегло;
• болки в корема;
• умора;
• диария;
• анемия.

Mycobacterium leprae е причинителят на проказата - инфекция засягаща кожата и периферните нерви. Проказа симптоми:

1. Загуба на температурно усещане;
2. Усещане за изтръпване;
3. Болки в ставите;
4. Увреждане на нервите;
5. Отслабване на тегло;
6. Обриви;
7. Кожни лезии на хипопигментирани макули (плоски, бледи участъци от кожата, които са изгубили цвета си).

Туберкулозният бактерий е причинител на заболяването туберкулоза. Освен човека от туберкулоза боледуват и селскостопанските животни, както и едрият рогат добитък.

Диагнозата се поставя по клинични и микробиологични данни.

За диагноза на проказата се използва биологичният метод, който се състои в заразяване на бели мишки.

Останалите представители на рода се доказват чрез изготвяне на микроскопски препарати и посявка върху селективни хранителни среди, като се изследват храчки, урина, ликвор, гноен ексудат и кръв.

Заглавно изображение CC0 Public Domain