Бръшлянова тиква, Кокциния

Бръшлянова тиква, Кокциния (Coccinia indica, Coccinia grandis, Cephalandra indica, Ivy gourd) представлява многогодишно, увивно, ядливо растение, принадлежащо към семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Известно е още с имената кокциния, индийска кокциния, бръшлянова кратунка, бебе диня, малка кратунка, малка тиква, тиндора, тропическа лоза. Неправилно е наричана краставичка, а интересно нейно име е „джентълменски пръсти на краката”.

Имена на бръшляновата кратунка на латиница са: Calabacita, Coccinia cordifolia, Calabaza Hiedra, Courge Écarlate, Little Gourd, Kovai, Tela Kucha, Kundru, Tindola, Bryonia Grandis, Coccinia medica и др.

Родът Кокциния наброява около 30 вида, повечето от които растящи в Индия и Кения.

Устройство на бръшлянова тиква

Изображение: wikimedia.org

Коренът на кокцинията представлява грудки. Те могат да достигнат до няколко килограма маса. По време на сухият сезон, служат като водоснабдяващи растението органи. Стъблата са гладки или космати с големи власинки, набраздени или ъгловати. По тях израстват мустачета, с чиято помощ растението се катери по различни опори. Листата са длановидни със сърцевидна основа, от 3 до 5-делни, с блестяща повърхност, оцветени в по-тъмно зелено. Те приличат на листната маса на бръшляна, от където идва и едно от имената на кокцинията. По ръба на листните дялове се установяват връхчета.

Цветовете са бели, големи, разположени по единично на дръжка и много красиви. Разделят се на мъжки и женски, като самото растение е двудомно. Цъфтежът на бръшляновата тиква е в началото на месец август. Женските цветове първи се развиват, а цъфтежа на мъжките е в края на месеца (тогава се появяват и първите плодове). Големината на мъжкия цвят е около 5-6 см. в диаметър., а женският е по-малък. Цветовете се разтварят след сутрешната роса и се затварят с настъпването на вечерта. Растението е медоносно, като пчелите много обичат нектара му.

Плодовете на бръшляновата кратунка имат вретеновидно-елипсовидна, леко клюнеста форма. Неузрелите плодчета са със зелен цвят посипан с малки, продълговати бели петна. Когато узреят придобиват ярко червено оцветяване. Първите плодове започват да зреят в средата на септември. Вкусът на узрелите плодове е сладникав, с нишестен привкус. Около 3 килограма плод може да се набере от един храст.

Семената на кокцинията са разположени във вътрешността на плода, оцветени в жълтеникаво сиво.

По време на сухият сезон по местообитанията му, който може да продължи половин година, надземните части на растението изсъхват. При идването на обилните валежи прорастват нови издънки. Когато времето през ноември месец стане по-хладно, надземните части на растението започват да загиват. Тогава плодовете се берат, а корените се изваждат. От едно растение може да се получат около 1 килограм корени-грудки. Получената продукция се съхранява на сухо място. Ако корените се оставят в почвата да презимуват, на пролет от тях израстват нови растения.

Разпространение на бръшлянова тиква

Изображение: Biswarup Ganguly, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Родния диапазон на растението се простира от Африка до Азия, включително Индия, Филипините, Китай, Индонезия, Малайзия, Тайланд, Виетнам, Източна Папуа-Нова Гвинея, както и северните територии на Австралия. Разпространението й е документирано във Федерални щати на Микронезия, Фиджи, Гуам, Сайпан, Хаваи, Маршаловите острови, Самоа, Тонга, Вануату.

Бръшляновата кратунка е бързорастяща и много инвазивна. Измества лесно местната растителност. В някои от гореспоменатите райони се води борба срещу нея с цел ограничаване на разпространението й.

Използваема част на бръшлянова тиква

В Югоизточна Азия, бръшляновата тиква се отглежда заради ядливите си млади издънки и плодове. Плодовете, листата, стъблата и корените се използват за направата на лекарство.

Химичен състав на бръшлянова тиква

Изображение: Abdullah AL Shohag, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

В корените на бръшляновата тиква се съдържат тритерпеноиди, сапонин кокциниозид, флавоноидинов глюкозидомбуин 3-о-арабинофуранозид, арабинопиранозил, глюкопиранозил, хидроксилуп, лупеол, бета-амирин, бета-ситостерол, стигмаст.

Плодовете са богати на бета-каротин, тараксерон, тарксерол, етилхолестол-глюкозид, ликопен, криптоксантин, ликопенал, бета-ситостерол.

Останалите надземни части съдържат хептакозан, цефаландрол, C29H58O тритриаконтан C33H68, бета-ситостерол, алкалоидите цефаландрин и цефаландрин b.

Цялото растение съдържа аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, тирозин, хистидин, фенилаланин, треонин, валин, аргинин.

Лечебни свойства и приложение на бръшляновата тиква

Бръшляновата тиква е вид зеленчук с кулинарно, лечебно и декоративно предназначение. В традиционната медицина плодове й се използват за лечение на проказа, треска, астма, бронхит и жълтеница. Те притежават антианафилактични и антихистаминови свойства, стабилизират мастоцитите. В Бангладеш, корените се използват за лечение на остеоартрит и болки в ставите. Паста направена от листата на бръшляновата тиква се нанася върху кожата при лечение на краста и кожни рани. Всички нейни надземни части се използват при лечението на заболявания на очите и горните дихателни пътища. Пресен сок от корен се пие при диабет, а тинктура от листата на малката тиква се използва при лечение на гонорея. Суха маса от растението действа пречистващо. Стъблата и листата на бръшляновата кратунка имат спазмолитични и отхрачващи свойства. Зеленият плод на тиквата е много горчив и се използва за лечение на рани по езика.

Свойства на бръшляновата тиква

• антидиабетно;
• хипогликемично;
• хиполипедимично;
• хепатопротективно;
• ларвоцидно;
• противовъзпалително;
• аналгетично;
• антипиретично;
• спазмолитично;
• отхрачващо.

Действията на кокцинията са установени на база лабораторни изследвания и по-малко при клинични случаи. Продължават изследванията на растението, особено насочени към антидиабетните му качества.

Изображение: Suyash.dwivedi, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Най-чести заболявания, при които се използва бръшляновата тиква

• гонорея;
• диабет;
• запек;
• кожни рани.

В научни разработки се установява, че растението съдържа химикали, които могат да намалят нивото на кръвната захар и да подобрят контрола й при пациенти с диабет тип 2. Твърди се, че и продукти, които съдържат екстракти от растението, помагат за регулиране нивата на кръвната захар. Ето защо, бръшляновата тиква понякога се препоръчва при пациенти с диабет. Въпреки, че не винаги тези твърдения са подкрепяни, в момента се провеждат изследвания, насочени към лечебните свойства на това растение, фокусирани върху използването му като антиоксидант, антихипогликемично средство, модулатор на имунната система и т.н. Някои държави в Азия, като Тайланд, приготвят традиционен тоник от бръшляновата кратунка, който използват с медицинска цел.

В тази връзка учени са доказали, че индийското растение понижава кръвната захар с 18% след нахранване и с 16% на гладно. Проучването е направено с 60 пациента с новодиагностициран диабет тип 2. В продължение на три месеца болните са вземали по един грам екстракт от бръшляновата тиква един път дневно. Резултатът е 18% по-ниски  стойности на глюкозата в кръвта. Според авторите  на проучването 1 грам екстракт може да бъде заменен с 50 грама сварена кокциния, който се приема на гладно. До момента не са установени нежелани странични ефекти, при тази дълготрайна употреба на билката. Механизмът на хипогликемизиращото действие на Coccinia indica е неизвестен за сега. Вероятно се дължи на инсулино-подобни негови свойства. Кокцинията се прилага от медицината на Аюрведа при хора с така наречената „сладка урина“.

Бръшляновата тиква в кулинарията

Изображение: ??????, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Плодовете и листата й се използват като зеленчук в Индия и други азиатски страни. Съществува голямо разнообразие от рецепти от всички краища на света, в които бръшляновата тиква се използва като основна съставка. Тя често се сравнява с горчив пъпеш. Хората от Индонезия и други страни от Югоизточна Азия също консумират плодовете и листата й. В тайландската кухня е една от съставките на къри „Kaeng”. Отглеждането на тиквата в домашни градини се среща най-вече в Тайланд, поради това, че е добър източник на някои микронутриенти, включително витамини А и витамин С.

В Индия тя отново се консумира като къри - много изпържена заедно с подправки. Може първо да се свари в тенджера под налягане и след това да се изпържи. Също може да се приготви с плънка и леко да се запържи. Тя се прилага в супи с леща, в комбинация с месо от индийски елен и със зеленчуци.

Дозирана употреба на бръшляновата тиква

Малката тиква изглежда безопасна за повечето хора, когато се приема през устата в продължение на шест седмици. Няма достатъчно информация, дали по-дългосрочната употреба е без странични ефекти и вреда за организма.

Употребата на растението трябва да се съобразява със здравословното състояние на човека, а при опаковани продукти, които я съдържат, трабва да се следи упътването на етикета.

Внимание!

Бръшляновата тиква не трябва да се използва по време на бременност и кърмене, поради недостатъчни данни относно нейното действие и прием по време на тези две състояния.

Лекарствата, използвани за лечение на диабет, взаимодействат с кокцинията. Растението понижава кръвната захар, поради това при едновременният прием на него и антидиабетни лекарства, трябва да се следи нивото на кръвната захар. Може да се наложи промяна в дозата на  лекарствата.

Спрете използването на бръшляновата тиква най-малко 2 седмици преди планирана операция, отново поради свойството й да понижава кръвната захар.

Заглавно изображение: Tau?olunga, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons