стрептомицин (streptomycin) | ATC J01GA01

Стрептомицинът е антибиотик, който спада към групата на аминогликозидите.

Покзанаия: използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към стрептомицин микроорганизми- туберкулоза, туларемия, чума, бруцелоза, бактериален ендокардит.

Фармакодинамика: разцепва 30S-субединицата на рибозомите и потиска началната фаза и фазата на елонгация в протеиновия синтез на микроорганизмите. Стрептомицинът има бактерициден ефект.

Нежелани лекарствени реакции: ототоксичност, нефротоксичност (промяна в честотата или количеството на урината, жажда, белтък в урината, кръв в урината), загуба на апетит, гадене, повръщане, невротоксичност, вестибуларни нарушения, реакции на свръхчувствителност.

Лекарствени взаимодействия: стрептомицинът не трябва да се прилага едновременно с диуретици, нефротоксични антибиотици (полимиксини, колистин, цефалоспорини, метицилин, амфотерицин Б, паромицин, виомицин, ванкомицин, циклоспорин, тобрамицин, неомицин, канамицин, гентамицин), етакринова киселина, дименхидринат, миорелаксанти и метоксифлуран. При комбинирането на стрептомицин с дигоксин, лидол, хинидин, прокаинамид, циклофосфамид и ганглиоблокери се повишава токсичността на тези продукти. При едновременното прилагане на стрептомицин и тетрациклини се повишава тяхната хепатотоксичност.

Противопоказания: свръхчувствителност към аминогликозиди.

Дозов режим: прилага се парентерално в дози за възрастни по 2 грама дневно, разпределени в 2 или 4 приема. При деца се прилага в дози по 20-40 мг/кг дневно, разпределени в 2 или 4 приема.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.