Оток, некласифициран другаде МКБ R60

Отокът представлява задържане на течности в извънклетъчното пространство на кожата и подкожието. Отокът е клиничен израз на нарушен водно-солеви баланс, при който има излишък на вода. 

Основните патогенетични механизми са:

1. Увеличение на ефективното хидростатично налягане — установява се при заболявания, които протичат със венозен застой, типичен пример е сърдечната недостатъчност.
2. Намаляване на ефективното онкотично налягане — ключов механизъм е хипопротеинемията. Хипопротеинемия е лабораторен показател на намален протеинов внос или синтеза им. Чернодробната недостаъчност се следва от нарушен протеинов синтез. Вторични нарушения на протеиновия синтез се наблюдават при нарушен белтъчен внос, например квашиоркор или други форми на алиментарен маразъм. Отокът е и основен симптом на хроничните бъбречни заболявания.
3. Лимфна стаза при карциноми и метастази, първичен лимфен оток (аплазия и хипоплазия на лимфни съдове).
4. Увреждане на капилярната стена по механизма на увеличен капилярен пермеабилитет — ендокринни смущения, алергии, възпалителни процеси, следисхемични отоци.
5. Електролитни и хормонални нарушения — бъбречни заболявания, менопауза.
6. Медикаментозна генеза — хипокалиемични отоци при неконтролирана диуретична терапия, свръхдозиране с минералкортикоиди.
7. Отоци с неизяснена генеза — микседем (намалена функция на щитовидната жлеза).

Спрямо локализацията си различаваме:

• Локализиран оток, ангациращ предимно долните крайници.
• Генерализиран оток, извествен още като аназарка.

Отокът може да бъде локален, по-разпространен или генерализиран (anasarca). С хидропс се означава събирането на трансудат в серозните кухини: в плевралното пространство — хидроторакс, в перикардната торбичка — хидроперикард в коремната кухина - асцит, в ставните цепки и др. Рубриката на "оток, некласифициран другаде" разгледжа особени форми на "водна задръжка", а именно:

Възпалителен оток

При локални възпалителни процеси, при които има нарушена капилярна пропускливост се установяват отоци. Отокът е с различен интензитет и плътност. Надлежащата кожа е зачервена и затоплена.

Сърдечни отоци

При сърдечна недостатъчност отокът се появява най-рано по най-ниските части на тялото - около глезените, а ако болният лежи - по сакрума или гърба (хидростатични отоци). В началото те са израз само на венозен застой. По-късно в патогенезата се включват задръжката на натрий, хипопротеинемия и др. Отоците са твърди при палпаторно изследване.

Бъбречни отоци

Те се локализират предимно при анатомични структури с рехава съединителна тъкан, като например по лицето, клепачите. Те са резултат на нарушен капилярен пермеабилитет. Когато имат дифузен характер налице е и хипопротеинемия. Бъбречните отоци са бледи, меки, неболезнени. Локализират се предимно в периорбиталната зона (около очите).  Отоците невинаги започват с външни прояви. Понякога има латентни скрити отоци. За такива трябва да се мисли, когато нарастването на теглото е съпроводено с драстично намаление на диурезата. 

Ангионевротичен оток

Този вид оток е резултат на нарушен капилярен пермеабилитет. Той се развива при медикаментозни, хранителни или други алергии. Появява се по клепачите, ушите, езика, ларинкса. Характеризира се със своята краткотрайност, внезапна поява и придружаващ сърбеж.

Лимфогенен оток

При първична лимфна стаза, излизането на лимфа в интерстициума предизвиква и разрастване на съединителната тъкан. В началото и отока не може да се разграничи от обикновения едем. Пациентите съобщават за тежест и системен дискомфорт. Консистенцията на отока постепно се изменя — става по-твърд, а надлежащата кожа се променя. Настъпва хиперкератоза — патологична промяна, характеризираща се с вроговяване на епидермиса. По-късно кожата добива вид на портокалова кора с тенденция към нарастване (elephantiasis).

Мозъчен оток

Мозъчният оток се дефинира като потенциално животозастрашаващо състояние, вследствие на натрупване на течност във вътреклетъчното или извънклетъчното мозъчно пространство. Клинично се изявява с менингеален синдром, при който се позитивира изследването за менинго-радикуларно дразнене. Установява се общо мозъчна симптоматика (главоболие, повръщане, качествени и количестни промени в съзнанието) и огнищна симптоматика (засягане на черепно-мозъчни нерви, сетивни и двигателни нарушения).

Белодробен оток

Белодробен оток представлява натрупване на прекомерно количество течност в белодробния паренхимн. Белодробният оток има кардиогенна или некардиогенна генеза. Клинично се презентира със задух, учестено дишане, кашлица, ортопнея, тежест, лесна умора и слабост.

След физикално изследване на отока, се предприемат редица клинични и параклинични изследвания за определяне на произхода на "натрупването на вода". Терапията е симптоматично насочена до етиологично верифициране (уточняване). Терапията на оток, некласифициран другаде, е предимно консервативна. Препоръчва се стриктно спазване на хигиенно — диетичен режим, който включва ограничаване на приема на готварска сол, течности. Пациентите се съветват да регулират физическата си активност, като оптималното дневно натоварване е с умерен интензитет около 160 минути. Носенето на еластични чорапи също облекчава отока. Отокът се редуцира чрез прием на диуретици. Прогнозата на болестта зависи от основното заболяване, причиняващо оток, некласифициран другаде.