Оток, неуточнен МКБ R60.9

Натрупването на свободна течност в интерстициалното пространство се дефинира като оток, неуточнен. Отокът е клиничен израз на положителен водно-солеви баланс на организма, тоест състояние на хиперхидратация. Отокът няма характерна възраст, пол или расово отношение. 

Не всички отоци са признак на патологично състояние. При бременност или продължително стоене прав се натоварват краката, предимно глезените и ходилата. Поради системното и продължително напрежение се нарушава регионалната кръвна и лимфна циркулация и настъпват отоци. Непатологичните отоци се появяват предимно при натоварване и след почивка се редуцират. Рискови фактори за възникването на непатологични фактори са:

• Наднормено тегло (затлъстяване).
• Вродена предразположеност към отоци.
• Носене на неудобни обувки — с висок ток, тесни или такива с неподходяща подметка.
• Продължително изправено стоене, така наречените "ортостатични отоци" — рискови професии са продавач-консултанти, лекари, работници в промишлеността и земеделието и други.

Ключово патофизиологично обстоятелство е дисбалансът между хидростатичното и онкотичното налягане. Нормално онкотичното налягане (30 mm Hg) е по-ниско от хидростатичното (40 mm Hg) в артериалната част на капилярите. В същото време онкотичното налягане е по-високо във венозната част на капилярите (25 mm Hg),а хидростатичното е по-ниско (15 mm Hg). Нарушаването на този баланс се бележи от три основни патофизиологични механизма:

1. Нарушаване на ендокринно — бъбречната регулация, при което се задържа излишно количество натрий и вода.
2. Нарушаване на равновесието на Старлинг, тоест доминиране на хидростатичното налягане над онкотичното.
3. Нарушен лимфоток.

При първия патогенетичен механизъм водеща етиологична роля имат острите и животозастрашаващи състояния, като например:

• Остра бъбречна недостатъчност.
• Шок — кардиогенен, хиповолемичен, анафилактичен, неврогенен, токсичен и други.
• Съдови заболявания — тромбози, аневризми, дисекация на кръвоносните съдове.
• Травми на съдове и органи.

Често при остри заболявания се нарушава бъбречният кръвоток, което се следва от намаляване на филтрационната способност на бъбреците. При тези нарушения бъбрекът самостоятелно се опитва да коригира предизвиквайки вазоспазъм на еферентните артериоли. По този начин цели увеличаване на регионални кръвоток и подобряване на филтрационната способност, но настъпва задръжка на вода и натриеви йони. Тази задръжка пряко обуславя настъпваното на интерстициален оток. Натриевата задръжка се подпомага и от активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, както и увеличената бъбречна реабсорбция на йона.

Вторият патогенетичен механизъм за настъпване на оток, неуточнен, е нарушаване на закона на Старлинг. Интерпретираният закон гласи, че при превалиране на хидростатичното над онкотичното налягане се дисбалансира филтрационната и резорбционата сила. Тези сили заедно с проницаемостта на капилярната стена са функционална част от кръвотворната система и телесната хомеостаза.

Този механизъм се среща предимно при хронични заболявания или обострените им състояния, като например:

• Белодробен оток.
• Плеврален излив.
• Сърдечна недостатъчност.
• Хронични бъбречна недостатъчност.
• Чернодробна цироза с асцит.
• Чернодробна недостатъчност.

Други причини, които могат да доведат до оток са недохранване в ранна детска възраст (квашиоркор), при инфекциозни заболявания

Лимфният фактор също има отношения за възникването на отоци. При него се надхвърлят възможностите за транспорт и резорбция на лимфотока. Етиологията на този патогенетичен механизъм включва:

• Първични заболявания на лифната система.
• Постоперативни нарушения на лимфотока.
• Паразитози (токсоплазмоза, филариоза).
• Нарушен лимфен дренаж при механична блокада или спазъм.
• Лимфна стаза - при ракови заболявания или метастази.

Отокът има разнообразни класификации. Спрямо телесната площ, която заема, отока се дели на локализиран или генерализиран:

• Локализиран — местен оток, по-известен като едем (oedema).
• Генерализиран — подкожният оток е разпространен из цялото тяло, известен е още като аназарка (anasarca).

Спрямо степента на изразност на промените може да бъде от нулева до четвърта степен. То се определя при палпаторно изследване, като се наблюдава степента на хлътване.

• Нулева степен — при тангенциален натиск няма хлътване.
• Първа степен — при умерен тангенциален натиск кожата хлътва до 2 мм, но след това бързо се възстановява до първоначалния си вид.
• Втора степен — хлътването е до 4 мм, а възстановяването на структурата до първоначалното си положение трае около 15 секунди.
• Трета степен — отново се прилага умерен тангенциален натиск, при който се установява депресия (хлътване) около 6 мм и бавно възстановяване, траещо около1 минута.
• Четвърта степен — при натиск депресията е над 8 мм, а времето за възстановяване на първоначаланата форма е повече от 2 минути.  

Особени форми на оток срямо органото ангажиране са:

• Мозъчен оток.
• Белодробен оток.
• Периорбитален оток.
• Микседем.

Всички тези форми са клинични белези на тежки органни заболявания.

Клиничната симптоматика е вариабилна спрямо вида на отока и локализацията му и степента на ангажиране. Например при локализиран оток на подбедрицата и ходилото пациентите съобщават за умора, изтощително ходене, тежест при ходене, затруднено извършване на ежедневната дейност. Рядко се съобщава за болка. След краткотрайна почивка отокът се редуцира.

Първият етап на диагностиката на отоци, неуточнени, е тактилното изследване за установяване на отока и степента на изява. След това се установява произхода на отока. Лечението е симптоматично до етиологично уточняване.