Мозъчен оток МКБ G93.6

Мозъчен оток представлява прекомерно натрупване на течност във вътреклетъчното или извънклетъчното пространство на мозъка. Повишава се вътречерепното налягане, което води до притискане на увреждане на мозъчната тъкан.

Етиологията на мозъчния оток включва:

• мозъчни заболявания - тумори, абсцеси, мозъчен инсулт
• системни инфекции - менингит, трипанозомиаза
• заболявания, при които индиректно се уврежда мозъчната тъкан - сепсис, чернодробна и бъбречна недостатъчност

В основата на мозъчния оток лежат два патогенетични механизма:

• вазогенен - среща се по-често. Характеризира се с нарушения на кръвно-мозъчната бариера. Протеини от плазмата навлизат в мозъчната тъкан. Причините за вазогенния мозъчен оток включват мозъчни тумори, абсцеси, хипертонична енцефалопатия
• цитотоксичен - тук се касае за липса на енергия за мозъчните клетки. Наблюдава се в области на мозъчна исхемия - при мозъчен инсулт или церебрална хипоксия

Клиниката на мозъчния оток протича със симптоми от основното заболяване, общо мозъчни и огнищни симптоми.

Общо мозъчните симптоми са в резултат на повишеното вътречерепно налягане:

• дифузно главоболие, неповлияващо се от аналгетици, усилва се при кашляне, навеждане
• повръщане - внезапно, не е свързано с приема на храна, но е свързано с главоболието, без предшестващо гадене, не води до облекчение
• количествени промени в съзнанието - обнубилация, сомнолентност, сопор и кома
• нарушения в дишането и хемодинамиката

Менингеален синдром (синдром на менинго-радикулерното дразнене) - протича със следните симптоми:

• вратна ригидност
• положителни симптоми на Брудзински, Керниг
• ликворен синдром - промени в ликвора (повишен белтък, при лумбална пункция ликвора изтича под налягане)

Огнищна симптоматика - според засегнатата област в мозъка се проявяват съответните нарушения, насочващи към локализацията на процеса:

• двигателни нарушения - парези, парализи
• засягане на черепно-мозъчни нерви
• сетивни нарушения - зрителни и речеви

Диагнозата мозъчен оток се основава на правилно снетата анамнеза, физикалното изследване и данните от проведените инструментални изследвания - данни за повишено вътречерепно налягане. При офталмологичен преглед се установяват промени в очните дъна - оток на папилите и кръвоизливи в ретината. Измерва се вътречерепното налягане чрез интравентрикуларни катетри. Образните изследвания включват компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, мозъчна ангиография, рентгенография. Лабораторните изследвания включват пълна кръвна картина, биохимични изследвания, електролити, протеинограма, алкално-киселинно равновесие, кръвно-газов анализ.

Лечението на мозъчния оток бива етиологично - лечение насочено към основното заболяване и патогенетично - лечение на мозъчния оток, което може да бъде консервативно и хирургично. Състоянието налага незабавна хоспитализация и лечение в интензивно отделение с мониториране на жизнените показатели. Пациентът се поставя в положение, улесняващо венозния мозъчен кръвоток - с повдигната горна част на тялото под 15-30 градуса. Консервативната терапия включва: глюкокортикоиди, диуретици, вливания на високомолекулни хипертонични разтвори, барбитурати, калциеви антагонисти, ноотропни средства.