Латерален епикондилит МКБ M77.1

Латерален епикондилит е състояние, което се характеризира с поява на възпаление на латералния епикондил на лакътната става. Заболяването обикновено възниква след свръхнатоварване, свързано с прекомерна работа на мускулите на разгъвачи на китката (екстензори). Състоянието се нарича още "лакът на тенисиста", но всъщност се среща по-често при хора, непрактикуващи този спорт. Понятието латерален епикондилит не е напълно точно, тъй като микроскопски изследвания показват, че в сухожилието не се наблюдават признаци на възпаление, а по-скоро ангиофибробластична дегенерация и дезорганизация на колагена. Откриват се още прекомерно количество фибробласти и кръвоносни съдове, които съпровождат ангиогенезата.

Честота

Честотата на заболяването е около 1-3% от популацията в САЩ. Мъжете и жените се засягат еднакво често. Обикновено латерален епикондилит засяга индивиди на възраст над 40 годишна възраст. Установена е повишена честота на заболяването при пушачи.

Причини

Причините за възникване на латерален епикондилит обикновено са свързани със системни натоварвания в ежедневието или при спорт. Това включва дейности, изискващи многократно свиване на предмишничните мускули при повдигането на ръката от китката (екстензия). Тези повтарящи се движения водят до увреждане на сухожилието под формата на множество микроскопични разкъсвания. Те са получават в мястото, което се прикрепват мускулите на предмишницата към костната изпъкналост от външната страна на лакътя (латерален епикондил).

Както подсказва популярното име "тенис лакът" или "лакът на тенисист", играта на тенис е една от възможните причини за появата на латерален епикондилит, макар и не най-честа. Това важи най-вече в случаите на използване на удар бекхенд с лоша техника, при недобре тренирани индивиди, при слаба физическа подготовка, лоша спортна екипировка, скапуларна дискинезия, водеща до компенсаторно натоварване на екстензорите на китката, и други.

»Вижте още: Тенис лакът

Освен това, много други движения в ежедневието или практикуването на дадена професията могат са причина за тенис лакът, включително:

• Използване инструменти за ремонт - например ключове, винтоверт, отвертка и др.
• Рисуване и приложни занимания
• Подготвяне на продукти за готвене, особено обезкостяване на месо.
• Постоянно използване на компютърна мишка.

Рискови фактори

Факторите, които могат да увеличат риска от латерален епикондилит, включват:

• Възраст: Макар латералния епикондилит да засяга хора от всички възрасти, най-често те са на възраст между 30 и 50 години.
• Професия: Хората, които имат професия, включваща повтарящи се движения на китката и ръката, са по-склонни да развият латерален епикондилит. Примерите за това водопроводчици, бояджии, художници, дърводелци, транжори, готвачи и др.
• Определени спортове: Спортове с ракета увеличава риска от тенис лакът, особено при лоша техника или слаба физическа подготовка.

Симптоми

Симптомите на латерален епикондилит се развиват постепенно. В повечето случаи в началото болката е лека, но бавно се влошава в продължение на седмици и месеци. Обикновено няма конкретна травма, свързана с началото на появата симптомите.

Общите признаци и симптоми включват:

• Болка по външната част на лакътя и предмишницата
• Намалена сила на захвата
• В някои случаи, болка в лакътя през нощта

Симптомите често се влошават при движение или различни активности, като държане на ракета, завъртане на гаечен ключ или ръкостискане. Могат да бъдат засегнати и двете ръце, но най-често се засяга доминантната ръка.

Диагностика

За да се направи точно диагностициране на проблема и неговата тежест трябва да се вземат предвид множество фактори. Те включват как са се развили симптомите във времето, професионални рискови фактори, спортната дейност и други. Обикновено се прави преглед и ако е нужно се назначават допълнителни изследвания.

Преглед и анамнеза

Първоначално лекарят събира информация от пациента за дейностите и движенията, които предизвикват симптоми, къде точно е локализирана болката и кога се е появила тя. Задава въпроси за наличието на съпътстващи или стари неврологични или ставни заболявания.

По време на прегледа могат да се използват различни тестове, за да се потвърди диагнозата. Например, може да се направи тест с натиск върху латералния епикондил, като се търсят признаци за повишена чувствителност и болка. Също така може да направи тест с повдигане на китката и пръстите срещу съпротивление при изпъната напълно ръка, за да се види дали това провокира болка. Ако тестовете са положителни, това насочва лекаря към диагнозата латерален епикондилит.

Назначаване на допълнителни изследвания

В някои случаи може да наложи назначаването на допълнителни изследвания, за да изключат други причини и за да се потвърди диагнозата.

Рентгенография: Тя дава информация само за плътните структури, като костите, и обикновено се използва за изключване на фрактури или ставни заболявания. Може да се назначи, за да се изключи артроза или артрит на лакътната става.

Ядрено магнитен резонанс (ЯМР): За разлика от рентгенографията, ЯМР дава изображения на меките тъкани на тялото, включително мускулите и сухожилията. Той може да се използва, за да се определи степента на увреждане на сухожилието или да се изключат други увреждания. В някои случаи може да се изиска ЯМР на шията, за да провери дали болката в лакътя не е следствие от неврологични симптоми, свързани с дискова херния и радикулит в шиен дял.

Електромиография (ЕМГ): Това изследване се назначава, за да изключи компресията на нерв. Много нерви минават през областта на лакътя и симптомите на компресия на нерв са подобни на тези при тенис лакът.

Лечение

Лечението при латерален епикондилит може да бъде консервативно (нехирургично) или оперативно. Приблизително 80% до 95% от пациентите се повлияват добре от консервативното лечение и се възстановяват без нужда от операция.

Нехирургично лечение

То включва различни средства, които имат за цел да намаляват болката и възпалението и насърчат оздравителните процеси.

Почивка: Първата стъпка към възстановяването е да си осигурите почивка на ръката и да избягвате натоварвания. Това означава, че ще трябва да спрете или намалите участието в спорт, тежки работни дейности и други занимания, които провокират болка. Това трябва да продължи в период от няколко седмици, като в някои случи може да се наложи обездвижване на ръката с ортеза.

Лекарства: Може да се приемат обезболяващи или противовъзпалителни лекарства (като ибупрофен, кетопрофен и други), за да се намали болката и възпалението. Най-добре е тези лекарства да бъдат предписани от лекар.

Физиотерапия: Специални упражнения могат да бъдат ползва за укрепване на мускулите на предмишницата и възстановяването. Може да бъдат назначени физиотерапевтични процедури като извърши ултразвук, масаж с ледено блокче или електротерапия с цел намаляване на болката и стимулиране на възстановяването.

Ортези: Използването на ортеза, най-често за задната част на предмишницата, също може да помогне за облекчаване на симптомите. Това се постига чрез облекчаване на мускулите и сухожилията.

»Вижте още: Ортези за горен крайник

Инжективно приложение на кортикостероиди: Кортикостероидите, като кортизон, са мощни противовъзпалителни лекарства. В по-тежките случаи може да се наложи инжектиране на кортикостероид директно в болезнената област около страничния епикондил, за да облекчат симптомите.

»Вижте още: Кортикостероиди

Плазмотерапия: Това е вид биологично лечение, предназначено да подобри биологичната среда на тъканта и така да се стимулира възстановяването. Това се постига чрез взимане на кръвна проба и центрофугирането й, за да се отделят тромбоцитите и плазмата. Полученият продукт, с високата си концентрация на растежни фактори, може да инжектира директно в засегнатата област. Резултатите от този тип лечение не са напълно убедителни, но някои източници посочват положителни резултати.

»Вижте още: Плазмотерапия

Ударно-вълнова терапия: Терапията с ударни вълни (Shockwave) използва звукови вълни, които се насочват директно към мястото на проблема. Тези "шокови вълни" създават "микротравма", която насърчава естествените лечебни процеси на организма. Терапията с ударни вълни се счита за експериментална, но някои източници показват, че тя може да бъде ефективна.

Вижте още: Ударно-вълнова терапия

Хирургично лечение

Ако симптомите не се подобрят до 6 -12 месеца с консервативно лечение, то може да може да се препоръча операция.
Повечето хирургични техники при латерален епикондилит включват премахване на увредените тъкани и повторно прикрепване на сухожилието към костта.

Изборът на хирургичен подход зависи от редица фактори, като размерът на увредата, общото здравословно състояние и преценка на рисковете и ползите:

• Открита хирургия: Най-често използваната хирургична техника при латерален епикондилит е откритата хирургия, която включва разрез в областта на лакътя. Тя обикновено се извършва амбулаторно и рядко се налага престой в болницата.
• Артроскопска хирургия: Операцията може да извърши и с помощта на артроскопски инструменти и няколко малки разреза. Подобно на отворената хирургия, тази процедура също се извършва амбулаторно.

Рискове и усложнения от оперативното лечение: Както при всяка операция, и тази при латерален епикондилит крие някои рискове, най вече усложнения. Най-често срещаните усложнения, включват:

• Инфекция
• Увреждане на нерви и кръвоносни съдове
• Възможна продължителна рехабилитация
• Загуба на сила
• Загуба на гъвкавост
• Необходимостта от допълнителна операция

Рехабилитация: След операцията ръката ви може да е временно обездвижена с шина или твърда ортеза. Обикновено около 1 седмица след операцията конците и шината се отстраняват.

След отстраняването на ортезата започват упражнения за подобряване на подвижността в лакътя и възстановяване на мускулният тонус. Леките укрепващи упражнения се включат постепенно около 2 месеца след операцията.

»Вижте още: Упражнения при латерален епикондилит 

Връщането към определена дейност или спортни занимания е по преценка на лекуващия лекар. Това обикновено става между 4-я и 6-я месец след операцията. Операцията на при латерален епикондилит се счита за успешна при 80% до 90% от пациентите. Не рядко обаче се наблюдава загуба на сила.

Изображения: freepik.com