Язва на дванадесетопръстника МКБ K26

Язвената болест е често срещан проблем с голямо социално, икономическо и медицинско значение, като честотата на заболяването показва тревожна тенденция към повишаване.

Най-общо язвената болест съществува в две отделни клинични форми, а именно стомашна язва и дуоденална язва.

Язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника могат да се разглеждат заедно, тъй като естеството на техния произход, патологичните процеси, които са в основата на развитието на тези болести, както и диагностичният и терапевтичният подход са идентични, като разликата се наблюдава само в локализацията и степента на възпаление.

Язва на дванадесетопръстника е остро или хронично рецидивиращо заболяване, чийто основен белег е формирането на дефект в дуоденалната лигавица.

Язва на дванадесетопръстника се среща четири пъти по-често в сравнение със стомашната, като засяга предимно мъжкия пол, докато язвата на стомаха се наблюдава еднакво често и в двата пола, като зачестява при жените в периода на менопауза, но никога не преобладава над дуоденалната. В последните години, както и при всички хронични заболявания, се наблюдава подмладяване на патологията, засягат се все по-млади хора, като значение вероятно оказват съвременният забързан начин на живот, високи нива на стрес, непълноценно хранене и други.

Ранното разпознаване на проявите на болестта и своевременната консултация със специалист (гастроентеролог) намалява рисковете от възникване на сериозни усложнения.

Язва на дванадесетопръстника: причини и рискови фактори

За развитието на дуоденална язва обикновено оказват въздействие комбинация от фактори, като сред най-честите причини за поява на язвения дефект се сочат хроничната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства във връзка с увреждащото им лигавицата на дуоденума действие, както и инфекцията с хеликобактер пилори, агент, чиято роля в развитието на язва е доказана и несъмнена.

При възникване на язва на дванадесетопръстника значение имат следните фактори:

• генетична предиспозиция: генетичните фактори са основни при язвена болест на дуоденума. Тези данни се подкрепят с високия процент на болните, отчитано до трета степен родство. Статистическите данни сочат, че според степента на родство кръвните родственици на болните боледуват средно между пет и дванадесет пъти по-често от тези на здравите. Учените са доказали, че хора с нулева кръвна група боледуват до три пъти по-често от язвена болест, което се обяснява с намалена секреторна активност на кръвногрупови антигени
• хеликобактер пилори: друг важен фактор във формирането на язва на дванадесетопръстника е инвазия с бактерията Helicobacter pylori. Смята се, че този микроорганизъм формира дефекта в дуоденалната лигавица, като предизвиква гастрит и дуоденит, увреждайки клетките на стомашната и дуоденалната лигавица. Ако възпалителният процес засяга само лигавицата на стомаха, то става дума за хроничен гастрит, ако патологията е локализирана в дуоденума е налице хроничен дуоденит и хроничен гастродуоденит при възпаление и в двата органа. Helicobacter pylori произвежда субстанции, токсични за лигавица на гастроинтестиналния тракт. При болни с язвена болест в приблизително две трети от случаите се изолира този микроорганизъм. Неговата роля във формирането на заболяването е несъмнена, но трябва да се отбележи, че Helicobacter pylori е патогенен само при индивиди с нарушения в имунната активност, наличие на генетична предиспозиция и/или влияние на други рискови за развитието на язва фактори
• вредни навици: тютюнопушене, остри стресови ситуации и хроничен стрес, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене
• лекарства: продължителният прием, особено на по-високи дози на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) е сред основните причини и рискови фактори за развитие на язвена болест, както на стомаха, така и на дванадесетопръстника. Медикаментите водят до увреждане на дуоденалната лигавица, навушавайки финото равновесие между протективни и агресивни фактрои

Механизмите на възникване могат да се обединят като увеличение на агресивните фактори и намаление на защитните. Изследвания сочат, че при язва на дуоденума количество пристенни клетки, продуциращи пепсин, са увеличени, като по този начин вместо нормално да секретират солна киселина, болните с язва на дуоденума продуцират средно два пъти повече с развитие на дисбаланс в регулацията на солно-киселата секреция.

Най-често са налице комплексни фактори с различно по продължителност въздействие, които при предразположени индивиди водят до формирането на язвения дефект и прогресия на болестта при липса на своевременни терапевтични мерки.

Характерни симптоми при язва на дванадесетопръстника

Клиничната картина при дуоденална язва показва известна вариабилност и редица общи прояви при отделните пациенти. С най-голямо значение при изявата на проявите е наличието или липсата на развили се усложнения в хода на болестта, които водят до допълнителни симптоми, обикновено с остро развитие и тежко увреждане на общото състояние на пациента.

Най-често при язва на дванадесетопръстника се описват някои от следните прояви:

• болков синдром: най-честият симптом при болните с язва на дуоденума е пареща, наричана още гладна болка (проявява се след изпразване на стомаха от дразненето на солната киселина), болка в епигастриума или дискомфорт. Болката има денонощен ритъм, като се влияе от вида на храната и настъпва няколко часа след нахранването (в зависимост от вида на храната и колко бързо ще се обработи времето варира от час до четири часа). Късната, нощна болка и болката рано сутрин, отшумяващи бързо след прием на храна, са характерни за язвата на дванадесетопръстника. Болката се локализира на около три сантиметра нагоре и надясно от пъпа, но може да бъде и по-високо, разпространява се към дясно подребрие или към плешките. Прави впечатление периодичността на болката, която може да трае с дни и седмици, после стихва, за да се появи отново. Изострянията на болестта показват известна периодичност, като влошаване на състоянието се описва най-често през пролетта и есента
• други стомашно-чревни прояви: понякога се наблюдава гадене и повръщане, възможна е поява на парене зад гръдната кост вследствие на киселини, кисели оригвания, дискомфорт, по-рядко има нарушения в апетита
• характерни симптоми при наличие на усложнения: дуоденалните язви по-трудно се повлияват от консервативно лечение и по-често се усложняват, което е причина при известен процент от пациентите диагностицирането на болестта да се осъществи вследствие хоспитализация поради усложнения. Характерни за усложненията са силни, неповлияващи се от храна и лекарства болки, втвърдяване на корема, разпространение на болката по целия корем и към съседни зони в зависимост от засегнатите органи, хематемеза (повръщане на кръв), мелена, многократно повръщане, изтощение, загуба на съзнание и други, налагащи спешна медицинска помощ

При някои пациенти е налице само характерната болка, при други се описват общи прояви, докато при трети болестта се изявява за първи път с някои от характерните за нея усложнения. Към възможните усложнения при дуоденална язва се включват остра или хронична хеморагия (различно по интензивност и тежест кървене, което може да не причини допълнителни увреждания, да доведе до анемия или до тежки увреждания и леталитет в кратки срокове), перфорация на язвата, пенетрация към съседен орган, развитие на злокачествено новообразувание на стомаха.

Диагностичен подход при язва на дванадесетопръстника

Диагностичният подход при дуоденална язва включва комплексни мерки и използване на различни видове изследвания за доказване и потвърждаване на диагнозата от една страна и за различаване от някои други заболявания от друга.

Най-често за целта е необходима обработката на данните, получени от:

• клинико-лабораторни резултати: диагнозата се предполага още от клиничната картина (характерен болков синдром) и анамнезата за тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и честа употреба на нестероидни противовъзпалителни средства. Потвърждаването на диагнозата се осъществява с различните образни методи (ендоскопско изследване или рентгеново изследване с бариева каша), а за изясняване на етиологията се препоръчва и изследване за хеликобактер пилори. Стандартните лабораторни изследвания (пълна кръвна картина, в изключително редки случаи, главно при развитие на усложнения, се назначава и уринен анализ) не показват особени отклонения в стойностите на изследваните показатели
• изследване за хеликобактер пилори: доказването на подлежаща инфекция с хеликобактер пилори има важно значение за успешната терапия на язвата. За откриване на инфекциозния агент най-често се използват изследвания с висока специфичност и чувствителност, като например изследване на фецес за наличие на антиген, уреен дихателен тест, изследване в хода на ендоскопията. За изясняване на ефективността от антихеликобактерното лечение се препоръчва повторно изследване след антибиотичния курс, като при позитивен резултат се назначава нова терапия за постигане на ерадикация
• рентгенография на стомаха: рентгеновото изследване с използването на контрастна материя (бариева каша) има високо информативно значение и подпомага доказването и диференцирането от други заболявания, но в някои случаи може да не е достатъчно за потвърждаване на диагнозата
• горна ендоскопия: езофагогастродуоденоскопията, известна още като горна ендоскопия, е най-високо информативният метод за откриване на характерните за язвената болест изменения, откриване на налични допълнителни увреждания, включително и доказване на подлежаща инфекция с хеликобактер пилори

Диференциалната диагноза при дуоденална язва налага различаване от стомашна язва, гастроезофагеална рефлуксна болест, някои заболявания на интестиналния тракт с инфекциозна, автоимунна, възпалителна или неопластична етиология.

Терапевтичен подход при язва на дванадесетопръстника

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с дуоденална язва, е комплексен и строго индивидуален, като при възможност се прилагат утвърдени стандартни схеми с доказана ефективност.

Обикновено терапията е консервативна, като се използват подходящи лекарства, диетичен режим и общи мерки, но при някои пациенти (при развитие на сериозни усложнения, които не се повлияват от консервативните мерки) се налага предприемане на оперативно лечение.

Най-общо лечението при язва на дванадесетопръстник включва комбинация от следните методи:

• лекарствена терапия: лекарствената терапия заема централна роля в лечението на дуоденалната язва, като се прилагат антисекреторни лекарства (за потискане секрецията на солна киселина), каквито са Н2-блокерите и инхибиторите на протонната помпа, антиациди (за симптоматично неутрализиране на повишената солна киселина), каквито са лекарствата, съдържащи магнезиеви и алуминиеви соли, както и гастродуоденални мукозопротектори (лекарства, които предпазват лигавицата от последващи увреждания и подпомагат епителизацията), каквито са мизопростол и сукралфат. При доказване на хеликобактер пилори инфекция за ерадикация се прилагат утвърдени схеми, включващи антибиотици (кларитромицин, амоксицилин, метронидазол, тетрациклин и други), антисекреторни средства и/или бисмутови препарати. При нужда от продължително лечение се предприемат превантивни мерки за противодействие срещу някои от очакваните и често описвани странични ефекти
• диета: подобно на стомашната язва и при дуоденалната язва е необходимо спазването на определен диетичен режим, като се препоръчва Диета №1 - при язви на стомаха и дванадесетопръстника, повишаване консумацията на млечни храни, протеини, пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и силно ограничаване на газираните напитки, алкохола, пържените, мазни и пикантни храни, преработените и пушени меса и други. Препоръчително е хранене на по-чест интервал, но в по-малки количества и почивка след хранене (в седнало положение, не в легнало)
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението включва голямо многообразие от методи и средства за цялостно подобряване на здравословното състояние в зависимост от индивидуалните особености при конкретния пациент. Включва ограничаване на вредните навици (тютюнопушене, прием на спиртни напитки, преяждане), поддържане на оптимално за възрастта тегло, контрол над кръвната захар, липидния профил, кръвното налягане и подлежащите заболявания, както и мерки за справяне със стреса и подобряване на психичното здраве (техники за релаксация, медитация, йога и други). По преценка на лекуващия лекар към основното лечение може допълнително да се назначат определени хранителни добавки (цинк, селен, витамини от група В, антиоксиданти), билки и лечебни растения
• хирургично лечение: оперативно лечение се налага при развитие на усложнения в хода на болестта и невъзможност за овладяването им с консервативни средства, каквато е ситуацията при перфорация или пенетрация на язвата, тежка хеморагия, стеноза, малигнизация

Прогнозата при пациентите, диагностицирани с язва на дванадесетопръстника, се определя индивидуално, като с най-голямо прогностично значение са ранното откриване на болестта, липсата на развили се усложнения и други подлежащи заболявания, както и добрият терапевтичен отговор спрямо приложените стандартни лечебни мероприятия.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

» Язва

Заглавно изображение: freepik.com