Хронични болести на тонзилите и аденоидите МКБ J35

Тонзиларният пръстен на Валдайер (фарингеален лимфоиден пръстен) представлява пръстеновидно разположени лимфоидни структури в устната и носната кухина. Пръстенът се състои от фарингеална сливица, слухови сливици, небни сливици и езични сливици. Той е една от първичните защитни механизми срещу попаднали в устната и носната кухина инфекциозни агенти. Именно поради тази причина и прекия им контакт с инфекции, често се наблюдава тяхното локално възпаление.

В статията хронични болести на тонзилите и аденоидите ще разгледаме различни патологични състояния, засягащи самите сливици. Най-често засегнати от патологични състояния са:

• Небни тонзили - Тонзилите представляват лимфни структури, разположени в носната и устната кухина. Те имат важна защитна функция срещу различни инфекциозни агент, които попадат в организма. Постоянното им излагане на вредното въздействие на различни вируси, бактерии и гъбички може да доведе до тяхното възпаление. Основната им функция е защитна, като постоянно се срещат с различни инфекциозни агенти, попадащи в устната кухина. Като първа защитна линия, те са изложени на постоянен риск от инфекция. Когато, бактериалните агенти са достатъчно патогенни и могат да преодолеят защитните сили на горните дихателни пътища, водят до локално възпаление. Бета-хемолитичните стрептококи индуцират силна възпалителна реакция, която води до производството от белите кръвни клетки на различни възпалителни цитокини. Те водят до локален оток, зачервяване и хиперемия. При много пациенти, които не са подложени на правилно лечение, се наблюдава хронифициране на възпалителния процес, който е с продължителност от няколко седмици.
• Аденоиди - аденоидите представляват струпване от лифмоидна тъкан, разположени в носната кухина. Обикновено са с малки размери, като имат защитна функция срещу инфекциозни агенти. Структурата им е много сходна с небните тонзили, като са съставени от лимфоидна тъкан и покрити с лигавица. Повърхността им е неравна, като по нея се наблюдават ямки, наречени крипти. В самите крипти много често се наблюдава задържане на гнойни колекции, както и дори образуване на конкременти. Аденоидите най-често причиняват симптоми при тяхната хипертрофия, която може да е провокира от множество различни фактори. Най-честият фактор е именно остра или хронична инфекция на носната кухина.

Честота

Тонзилит е сред най-често срещаните заболявания в световен мащаб. В някои страни дори е на първо място по разпространение. Тя се влияе от множество фактори, но въпреки това от тонзилит заболяват основно деца. Пиковата възрастова честота на бактериален фарингит е 5-15 години, докато вирусният фарингит може да засегне и по-малки деца. Именно той е най-честата причина за отсъствие на деца от училище и други мероприятия в развитите страни.

Много често възпалението на тонзилите се среща заедно с възпаление на фаринкса, състояние познато като тонзилофарингит. При други индивиди различните вирусни и бактериални агенти не причиняват инфекция, а са единствено само носители. Те са в основата на разпространението на инфекцията от човек на човек. В направено проучване сред ученици е установено, че 15,9% от тях са носители на стрептококи група А (бета-хемолитични стрептококи).

Аденоидите са засегнати от патологични процеси значително по-рядко, в сравнение с небните тонзили. Най-разпространеното заболяване е аденоидната хипертрофия, състояние, което може да обхване хора на всяка възраст. Повечето диагностицирани случаи са при деца, тъй като при тях аденоидите са постоянно изложени на вредното действие на множество инфекциозни агенти. Заболяването се среща изключително рядко при по-големи деца поради обратното развитие и атрофия на самите аденоиди.

Причини

В повечето случаи на възпалително заболяване на тонзилите и аденоидите, етиологията е комплексна. В нея се разглеждат вирусни, бактериални и имунологични фактори, водещи до тонзилит. В основата на изброените по-горе патологични промени на самите тонзили и аденоиди, стоят острото и хроничното възпаление на самите структури. Сред най-честите причини за хроничното възпаление на тонзилите и аденоидите са:

Вируси

• Херпесни вируси
• Вирус на Епщайн-Бар - това е причинителят на инфекциозната мононуклеоза, която е широко разпространено инфекциозно заболяване, което се предава най-често чрез целувка. Основно биват засегнати тонзилите и слезката, като те значително уголемяват размерите си.
• Цитомегаловирус
• Аденовирус

Бактерии

• Streptococcus pyogenes (бета-хемолитични стрептококи) - бета-хемолитичните стрептококи (причиняващи пълна хемолиза на еритроцити в кръвен агар) са най-честите причинители на хронично възпаление на тонзилите. Те са бактерии, които причиняват голямо разнообразие от заболявания при хората. Те са най-честият бактериален причинител на остър фарингит и остър тонзилит (15-30% от случаите). Наред с инфекциите на горните дихателни пътища и кожата, стрептококите от група А могат да предизвикат голямо разнообразие от инвазивни системни инфекции.
• Mycoplasma pneumoniae
• Corynebacterium diphtheriae
• Staphylococcus aureus

Неинфекциозни причини

• Алергии
• Замърсен въздух
• Тютюнопушене
• Химични вещества и изпарения

Рискови фактори

Рисковите фактори за тонзилит включват:

• Ранна възраст - тонзилит най-често засяга деца на възраст между 5 и 15 години.
• Често излагане на микроби - отново подложени на излагане на различни микроорганизми са децата, които са в тесен контакт със своите връстници в училищата.

Патофизиология

Патофизиологичните механизми на самите патологични състояния на тонзилите и аденоидите се различават в зависимост от самото заболяване. В самата рубрика хронични болести на тонзилите и аденоидите са разгледани следните заболявания:

• Хроничен тонзилит
• Хипертрофия на тонзилите
• Хипертрофия на аденоидите
• Хипертрофия на тонзилите с хипертрофия на аденоидите
• Други хронични болести на тонзилите и аденоидите
• Хронична болест на тонзилите и аденоидите, неуточнена

Симптоми

Клиничното протичане на хронични болести на тонзилите и аденоидите основно зависи от:

• вида на самото заболяване
• тежестта на заболяването
• общото състояние на пациентите
• настъпили усложнения

Тъй като, почти при всички пациенти се касае за хронично възпаление на тонзилите и аденоидите, причинена от различни инфекциозни агенти, първо се проявяват характерните за всяка една инфекция симптоми. В зависимост от продължителността на самото заболяване, в медицинската практика се различават:

• остра инфекция - която е с продължителност няколко дни
• хронична инфекция - когато, са засегнати тонзилите и аденоидите, за хронична инфекция се говори при продължителност повече от две седмици
• рецидивираща инфекция - повтарящият се тонзилит се диагностицира, когато човек има поне 3 остри инфекции в рамките на една година

Най-често засегнатите от остри и хронични инфекции на тонзилите и аденоидите са деца на възраст между 5 и 15 години. При тях заболяването в начални стадии може да протича изцяло безсимптомно, а при други да е с характерните симптоми. Сред най-честите симптоми при състоянието са:

• Висока температура
• Главоболие
• Отпадналост
• Болка при преглъщане
• Зачервено гърло
• Хрема
• Запушен нос
• Болка и скованост на врата
• Увеличени шийни лимфни възли (лимфаденомегалия)
• Бели налепи по тонзилите

Препоръчва се консултиране с лекарски специалист при:

• Затруднено дишане, което е най-често причинено от тонзиларна и аденоидна хипертрофия
• Възпалено гърло, което не се повлиява от приложеното лечение
• Силна слабост, умора и безпокойство

Диагноза

За диагностично уточняване при хронични болести на тонзилите и аденоидите най-често се следват следните стъпки:

• Физикален преглед - той трябва да започне с подробна анамнеза и уточняване степента на дистрес по отношение на дихателните пътища и функцията на преглъщане при засегнатите пациенти. Изследването на устната кухина става с помощта на шпатула, с която се притиска корена на езика надолу, за да може да се визулизират фаринкса и небните тонзили. При хроничното възпаление на тонзилите те са често с уголемени размери, хиперемирани, с бели налепи и дори гнойна секреция.
• Оглед на носната кухина - за визуализиране на носната кухина се използват най-често назална ендоскопия (ендоскопско миниинвазивно изследване, при което се въвеждат камера и източник на светлина в носната кухина) и риноскопия (метод, при който се използва единствено източник на светлина и с просто око се визуализира носната кухина).
• Микробиологично изследване - за доказване на различни бактериални причинители на инфекция. Изследваният материал е:

1. секрет от нос
2. секрет от гърло

• Образни методи - не се прилагат сравнително често, особено рентгеновото изследване, тъй като самите сливици са мекотъканни образувания и не се визулизират чрез тези методи. За тяхната визуализация може да се направи компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които служат за определяне на точните размери при хипертрофия.

Лечение

Лечението при хронични болести на тонзилите и аденоидите при повечето пациенти е комплексно. За самата инфекция лечението е консервативно като се прилагат различни групи медикаменти, сред които са:

• Аналгетици
• Антипиретици
• Противовъзпалителни средства
• Антибиотици
• Кортикостероиди (индикирани при тонзиларна и аденоидна хипертрофия)
• Спрей за нос и гърло

Част от засегнатите пациенти не се повлияват от приложеното лечение и симптомите при тях водят до влошаване качеството на живот. В такива случаи се препоръчва хирургичното отстраняване на самите тонзили и аденоиди, процедури познати като:

• тонзилектомия (отстраняване на небните тонзили)
• аденоидектомия (отстраняване на аденоидите)

Те са рутинно прилагани процедури, които се извършват от УНГ-специалисти в рамките на един час.

Усложнения

Хипертрофията или възпалението на тонзилите и аденоидите може да доведе до влошаване качеството на живот при част от пациентите и могат да се проявят симптоми като:

• Нарушено дишане по време на сън (обструктивна сънна апнея)
• Перитонзиларен абсцес
• Тонзиларен целулит (инфекция, обхващаща дълбоките тъкани около тонзилите)

Прогноза

Дългосрочната прогноза на хронични болести на тонзилите и аденоидите е добра, особено при навременно диагностициране и правилно лечение спрямо клиничното протичане на заболяването. Много от пациентите могат да се повлияят от приложеното антибиотично лечение, но при липса на ефект се препоръчва хирургичното отстраняване на сливиците.

Изображения: freepik.com