Остър бронхит, причинен от Mycoplasma pneumoniae МКБ J20.0

Бронхите са част от проводната част на дихателната система. В зависимост от своята структура и големина биват главни, дялови, сегментни и вътределчести.

Възпалението на бронхите, настъпило за кратък период от време, се дефинира като остър бронхит. Най-честата причина за острото възпаление на бронхиалното дърво са инфекциозни агенти, сред които са бактерии, вируси и гъбички. В 90% от случаите се касае за инфекция с вирусна генеза. За останалите случаи се посочват различни бактерии, сред които е и Mycoplasma pneumoniae. Основен фактор, благоприятстващ възникването на бронхит, е тютюнопушенето.

Инфекцията може да има различна продължителност и тежест на изява, основно зависещи от имунния статус на индивида, и патогенността на причинителя. Заболяването обикновено протича с някои характерни симптоми като кашлица, фебрилитет и пр. Средната продължителност на бронхит при здрави индивиди е около 10 дни.

Честота

Остър бронхит, причинен от Mycoplasma pneumoniae е едно сравнително често срещано заболяване.Средната му честота в световен мащаб е изчислена средно на приблизително 9,5 милиона души за 2006 година. Тези направени епидемиологични проучвания за разпространението на заболяването са приблизителни, тъй като много от случаите могат да бъдат безсимптомни и остават недиагностицирани.

Бронхит е едно сравнително лесно за диагностициране заболяване от клиницистите. Той често се използва за неспецифична и самоограничена кашлица. В едно проучване острият бронхит засяга 44 от 1000 възрастни.

Заболяването има изразена сезонност, като основно се среща през есента или зимата. То е сред водещите причини, заедно с острите инфекции на горните дихателни пътища за търсене на лекарска помощ и отсъствие на хора от работа (деца от училище).

Не се съобщава за разлика в расовото разпределение, въпреки че бронхитът се среща по-често при население с нисък социално-икономически статус и при хора, които живеят в градски и силно индустриализирани райони.

По отношение на пола, бронхитът засяга по-често мъжете, отколкото жените. Някои от рисковите фактори, които благоприятстват развитието на заболяването са:

• Възраст над 50 години
• Малки деца под 5-годишна възраст
• Активно тютюнопушене
• Работа в силно запрашена среда

Причина

Mycoplasma pneumoniae е бактериален вид, принадлежащ към семейство Mycoplasmataceae, род Mycoplasma. Бактерия е често срещан респираторен патоген, предизвикващ заболявания с различна тежест, вариращи от лека инфекция на горните дихателни пътища до тежка атипична пневмония. 
Първоначално той е бил известен като агент на Итън, от името на неговия откривател, който идентифицирал този микроорганизъм в храчките на пациенти с първична атипична пневмония през 1944 г., по-късно бактерия е преименуван на Микоплазма пневмоние. Освен инфекции на дихателните пътища, бактерия причинява широк спектър от непулмонални прояви, включително неврологични и чернодробни заболявания, хемолитична анемия и полиартрит.

Микоплазмите са сред най-малките микроорганизми, те не притежават клетъчна стена и периплазмено пространство, също така се различават от останалите бактериални видове по своя редуциран геном и ограничена метаболитна активност. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път, но в по-редки случаи заразяването е възможно чрез контакт с предмети на болния, замърсени със секрети от носа и гърлото.

За диагностицирането на микоплазмените причинители е необходимо провеждането както на лабораторна, така и на микробиологична диагностика - направата на посявка в обогатена хранителна среда за определяне на характеристиката на бактериалните колонии.

Патогенеза

Микоплазмените инфекции се предават основно по въздушно-капков път чрез инхалирането на въздушни капчици от заразоносител, който ги е изхвърлил в атмосферата при кихане, кашляне и дори говорене. Веднъж попаднали в респираторния тракт, микоплазмите се прикрепят към епителните клетки от лигавичния слой. Увреждането на клетките води до повишената секреция на възпалителни медиатори (хистамин, левкотриени). Ефектите върху засегнатите органи и структури са локален оток, зачервяване и увреждане на функциите. Именно тези патологични промени в бронхите, води до характерното протичане на заболяването.

Симптоми

Остър бронхит, причинен от Mycoplasma pneumoniae обикновено започва с инкубационен период, който може да има различна продължителност (няколко дни). През този период, инфектираните нямат никакви симптоми. Въпреки това, някои от тях могат да изпитват чувство на слабост.

След инкубационния период, започва стадият на острото възпаление, характеризиращ се със следните симптоми:

• Дразнеща кашлица - това е най-характерният симптом при бронхит. В началните стадии на заболяването, тя е непродуктивна, но с напредване на заболяването обикновено се съпровожда с отделянето на храчки. Тя е дразнеща и мъчителна, и може да персистира за дълъг период от време.
• Храчки (експекторация) - обикновено се отделят при кашляне. В повечето случаи са слузни или слузно-гнойни, което е характерен белег на бактериален причинител на заболяването.
• Фебрилитет - температурата обикновено е леко повишена, със стойности между 38 и 39 градуса.
• Втрисане
• Задух
• Дискомфорт в гърдите
• Умора
• Главоболие

Симптомите при остър бронхит обикновено не персистират повече от две седмици. Въпреки това, изразената кашлица може да продължи дори месеци. При неповлияване на заболяването от приложеното лечение в рамките на повече от 3 седмици и наличието на няколко епизода в една година, говори за хронифициране на бронхита.

Диагноза

Диагностицирането на бронхит обикновено не представлява трудност за лекарите, тъй като протичането на заболяването е характерно. За целта се използват различни образни и серологични изследвания, които имат и важно значение за лечението на състоянието.

Преглед от лекар

При бронхит диагнозата може да бъде поставена единствено на прегледа от лекар и установените физикални находки. Пациентите представят изявените симптоми, които са типични за състоянието, особено дразнещата кашлица. Характерна е и аускултаторната находка при преслушване със стетоскоп. Отклоненията, които се установяват при бронхит са от бронховезикуларно дишане, до сухи свиркащи хрипове (израз на бронхоконстрикция).

Кръвни изследвания

При изследването на венозна кръв основно се търсят отклонения в стойностите на възпалителните маркери, които се повишават при остри инфекции.

Микробиологично изследване

За доказване на Mycoplasma pneumoniae като причинител на заболяването се използва микробиологично изследване. Изследваният материал най-често е храчка, като се посява в специални хранителни среди, които благоприятстват бактериален растеж. В рамките на няколко дни микробиологичната проба може да докаже или да отхвърли наличието на бактериален причинител на заболяването.

Образно изследване

При бронхит обикновено се използва рентгенография на гръден кош, която има диагностична стойност чрез визуализиране на патологичното засягане на бронхиалното дърво. Освен това, чрез рентгенографията може да се потвърди или отхвърли засягането на белите дробове от инфекция, което е често срещано явление (бронхопневмония).

Функционално изследване

Спирометрията представлява неинвазивно, функционално изследване на белите дробове. При остър бронхит поради силния оток на бронхиалната лигавица, може да се появи задух при някои пациенти, който понижава количеството на въздух до белите дробове. Именно с това изследване се следи за отклонения във функциите на белодробната тъкан.

Диференциална диагноза

Остър бронхит, причинен от Mycoplasma pneumoniae може да има сходно протичане с някои от следните заболявания:

• Вирусна пневмония
• Бронхиолит
• Бактериална пневмония
• Круп

Лечение

Основна цел на лечението на бронхита е ограничаване на инфекцията и превенция на усложненията. Тък като, причинителят е с бактериална генеза, най-ефективните лекарствени средства са антибиотиците. Прилагат се различни групи, обикновено широкоспектърни антибиотици, към които микоплазмите са чувствителни.

За симптоматично облекчение се прилагат някои от следните групи лекарствени препарати, по преценка на лекаря:

• Антипиретици (повлияват високата температура)
• Аналгетици (при главоболие)
• Антитусивни (повлияват дразнещата кашлица)
• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)

Прогноза и усложнения

В повечето случаи бронхитът е леко протичащо респираторно заболяване с благоприятна прогноза. Оздравяване се наблюдава обикновено между 7 и 10 дни. При правилно проведено лечение, заболяването преминава без развитие на усложнения. Въпреки това, най-често срещаното усложнение на бронхит е разпространение на инфекцията към белите дробове (пневмония).