Психично разстройство, дължащо се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, неуточнено МКБ F06.9

Към психично разстройство, дължащо се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, неуточнено спадат органичен мозъчен синдром и органично психично разстройство. Тук могат да се наблюдават прояви от всички системи на психичния живот, като се започне от яснотата на съзнанието и се стигне до когнитивните способности, емоционалните и мисловни сфери, подтиците, волята и други. Най-простите форми са свързани само с количествени промени на съзнанието и когнитивните функции.

Органичен мозъчен синдром

Известен е също като органично мозъчно заболяване или разстройство (OBD), органичен психически синдром (OMS), или органично психично разстройство (OMD), е синдром или нарушение на умствената функция. Тези имена са остарели общи термини от психиатрията, отнасящи се до много физически нарушения, които причиняват нарушена умствена функция. Първоначално терминът беше създаден, за да се разграничат физическите (наричани "органични") причини за психичното увреждане от психиатричните (наричани "функционални") нарушения, в сегашната медицина това се пренебрегва.

Острият органичен мозъчен синдром е резултат от интоксикация, твърде високи дози наркотици, инфекция, болков дразнител и много други физически състояния, засягащи психичния статус. В медицинската литература с "остро" се означава "скорошно начало". Той често е временен, но това не гарантира, че няма да се повтори или да хронифицира, т.е. да се превърне в дългосрочен.

Хроничният органичен мозъчен синдром се разпростира в дългосрочен период. Например, пристрастяване към употреба на наркотици или алкохол могат да го причинят, поради дълготрайните токсични ефекти върху мозъчната тъкан. Други често срещани причини за хронифицирането на органичния мозъчен синдром, включват различните видове деменция, които не са обратими, например:

• болест на Alzheimer
• болест на Creutzfeldt-Jacob
• болест на Huntington
• множествена склероза
• болест на Parkinson
• болест на Pick

Органичният мозъчен синдром е често срещан сред възрастните хора, но той не се счита за нормална черта на стареенето. Характерните симптоми включват:

• нарушение на паметта
• объркване
• намалени интелектуални функции
• грешки в способностите за преценка
• деменция с или без психична възбуда

Клиничната диагноза на състоянието е последвана от тестове за откриване на евентуално обратима причина. Показани са кръвни тестове за инфекция, органна дисфункция (чернодробни, бъбречни и щитовидни показатели). Пълно сърдечносъдово изследване и електрокардиография (ЕКГ) ще открият сърдечни проблеми. Рентгенографията на гръдния кош ще бъде от полза тук и може също да открие подлежащо белодробно заболяване. Ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография ще идентифицира патология, произхождаща от мозъка.

Лечението на мозъчния синдром варира в зависимост от причините за разстройство или заболяване. Важно е да се отбележи, че това не е основна диагноза и трябва да се търси и лекува етиологията.

Органично психично разстройство

Психично разстройство, наричано също психично заболяване е поведенчески или психически модел, който причинява значително страдание или увреждане на личностното функциониране. Признаците могат да бъдат персистиращи, пристъпни и ремитиращи (временно затихващи), или да се появяват като отделен епизод. Описани са много нарушения с признаци и симптоми, които се различават значително в зависимост от специфичните заболявания.

Причините за психичните разстройства често са неясни. Те обикновено се определят като комбинация от това как човек се държи, чувства, възприема или мисли. Може да е свързано с определени региони или функции на мозъка. Психичното разстройство е един от аспектите на психичното здраве. Когато се поставя диагноза, трябва да се вземат предвид културните и религиозните убеждения, както и социалните норми.

Определянето и класификацията на психичните разстройства са ключови въпроси за лекарите. За да може психичното състояние да се класифицира като разстройство, то обикновено трябва да предизвика дисфункция (невъзможност за изпълнение на фунциите). Повечето международни клинични документи използват термина психично "разстройство".

Тревожност или страх, които пречат на нормалното функциониране, могат да бъдат класифицирани като тревожно разстройство. Често признати категории са специфични фобии, генерализирано тревожно разстройство, социално тревожно разстройство, паническо разстройство, агорафобия, обсесивно-компулсивно разстройство и посттравматично стресово разстройство.

Други афективни (емоционални) процеси също могат да се засегнат. Нарушението на настроението, включващо необичайно интензивна тъга, меланхолия или отчаяние, е известна като голяма (major) депресия. По-леката, но продължителна във времето, депресия може да бъде диагностицирана като дистимия. Биполярното разстройство (известно още като маниакална депресия) включва необичайно напрегнати състояния на настроението, известни като мания или хипомания, редуващи се с нормални или депресивни настроения.

Нарушенията в храненето включват необичайна загриженост по отношение на храните и теглото на болната. Категориите на разстройство в тази област включват:

• анорексия
• булимия

Нарушения на съня като безсъние включват нарушаване на нормалния режим на сън или чувство на умора, въпреки че сънят изглежда нормален. Моделите на вярата, използването на езика и възприемането на реалността могат да се разрушат (напр. заблуди, мисловни разстройства, халюцинации). Психотичните разстройства в тази област включват шизофрения и халюцинации. Шизоафективното разстройство е категория, използвана за индивиди, показващи аспекти на шизофренията и афективните разстройства.

Хората, които са необичайно неспособни да се противопоставят на определени призиви или импулси, които могат да бъдат вредни за тях или за околните, могат да бъдат класифицирани като болни, притежаващи нарушение на импулсния контрол и разстройства като клептомания (кражба) или пиромания (палежи). Различни поведенчески зависимости, като пристрастяване към хазарта, също се класифицират тук.

Хората, които страдат от тежки нарушения на тяхната самоидентичност, памет и общо съзнание за себе си и заобикалящата ги среда, могат да бъдат класифицирани като притежаващи дисоциативно разстройство на личността, което също се нарича "раздвоение на личността".

Вероятният ход и резултат от психичните разстройства варират и зависят от множество фактори, свързани със самото заболяване, индивида като цяло и социалната среда. Някои нарушения са преходни, докато други могат да бъдат и хронични.

Лечението се извършва от различни професионалисти в областта на психичното здраве. Психотерапията и психиатричните лекарства са две основни възможности за лечение. Други лечения включват промени в начина на живот, както и подкрепа от близки и роднини. Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) понякога се използва в тежки случаи.

Основен вариант за много психични разстройства е психотерапията. Има няколко основни типа. Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) се използва широко и се основава на определяне моделите на мислене и поведение, свързани с определено разстройство. Психоанализата пък е насочена към основните психически конфликти, тя е доминираща в психотерапията и все още се използва. Понякога се използва системна терапия или семейна терапия, насочена към мрежа от значими хора около болния, както и към индивида.

Инвалидността при психично разстройство, дължащо се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, неуточнено, може да включва неща като:

1. Основни дейности на ежедневието, включително грижи за себе си (здравеопазване, грижи, обличане, пазаруване, готвене и т.н.) или домакински задачи и т.н.
2. Междуличностни отношения. Включително комуникативни умения, способност за формиране на взаимоотношения и поддържането им.
3. Професионално функциониране. Способност за придобиване и задържане на работно място, познавателни и социални умения, необходими за работата, занимаващи се с културата на работното място или способност за учене като студент.