Шизоафективно разстройство, неуточнено МКБ F25.9
Шизоафективното разстройство е психично състояние, което причинява както загуба на контакт с реалността (психоза), така и проблеми с настроението (депресия или мания). Шизоафективно разстройство, неуточнено заема около 1/3 от случаите на шизофренни симптоми. Точната причина за появата му към момента е неизвестна. Промени в генетиката и невротрансмитерите в мозъка, могат да играят роля. Счита се, че шизоафективното разстройство е по-рядко срещано от шизофренията и разстройствата на настроението. Жените обикновено имат този тип заболяване по-често от мъжете. Шизоафективното разстройство е рядкост при децата.
Шизоафективното разстройство не е резултат от един фактор, а е сложна комбинация от генетични, физически и екологични рискови фактори, които работят заедно. Най-често приеманите причини и рискови фактори са:
- Генетични: Много прилича на шизофрения, биполярно разстройство или депресия, за което се смята, че шизоафективното разстройство има генетичен компонент. Хората, които имат роднина от първа степен с разстройството, са по-склонни от други да развият шизоафективно разстройство.
- Физически: Невровизуалните изследвания като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитрон емисионна томография, показват, че хората с шизоафективно разстройство имат структурни промени в мозъка. Освен това, дисбалансът на невротрансмитерите допамин и серотонин, които са отговорни за регулирането на настроението, могат да допринесат за симптомите на разстройството. Известните рискови фактори за шизоафективно разстройство включват фамилна анамнеза, особено в най-близките семейства, стресови ситуации или травми и приемане на психоактивни вещества.
- Околна среда: Счита се, че пренаталното излагане на определени вируси или токсини играе роля в развитието на шизоафективно разстройство. Освен това травма по време на раждането може да увеличи вероятността за развитие на това заболяване.
Сред рисковите фактори са включени:
- Пренатална употреба на наркотици или алкохол.
- По-напреднала възраст на родителите.
- Наличие на други психични разстройства.
- Злоупотреба с вещества или алкохолизъм.
- Стресови житейски събития.
Симптомите на шизоафективно разстройство са различни при всеки човек. Често хората с шизоафективно разстройство търсят лечение за проблеми с настроението, ежедневната функция или необичайни мисли.
Симптомите на шизоафективното разстройство включват както шизофренни, така и симптоми на депресия, мания или и на двете. Първият диагностичен критерий е, че пациентът проявява поне 2 от основните симптоми на шизофрения и поне един от двата са халюцинации, заблуда или дезорганизирана реч:
- Заблуди. Това са постоянни и фалшиви убеждения. Човек продължава да вярва, че те са реални, дори когато им се представят доказателства за противното. Например може да включва вярване в теории за конспирация или параноя относно намеренията на приятел или член на семейството.
- Халюцинации. Халюцинациите са усещания, които човек преживява като истински, но всъщност не са реални. Те могат да бъдат слухови, зрителни или да включват допир, мирис, вкус.
- Дезорганизирана реч и мисли. Шизофренията може да предизвика т.нар. състезателни мисли, както и да скача нелогично от едно нещо на друго, което води до дезорганизирани модели на словото.
- Необичайно поведение. Дезорганизираното или необичайно поведение, причинено от това състояние, може да включва свръхреакции, агресия, възбуда, странни движения, както и детинско поведение.
- Отрицателни симптоми. Те се характеризират с липса на емоции или емоционална реакция, бавни движения или изцяло липса на такива.
Психоза и проблеми с настроението могат да възникнат едновременно или независимо едни от други. Разстройството може да включва цикли на тежки симптоми, последвани от подобрение. Симптомите на шизоафективно разстройство, неуточнено биват още:
- промени в апетита;
- липса на загриженост относно хигиената или външния вид;
- настроението може да бъде твърде еуфорично, депресирано или раздразнително;
- проблеми със съня — завишена сънливост или липса на необходимост от сън;
- проблеми с концентрацията;
- тъга или безнадеждност;
- социална изолация;
Няма медицински тестове за диагностициране на шизоафективно разстройство. Лекарят ще направи оценка на психичното здраве, за да разбере съществуват ли промени в поведението и симптомите на болния. Може да бъде консултиран с психиатър, за да потвърди диагнозата.
За да бъде диагностициран с шизоафективно разстройство, човек трябва да има както психотични симптоми, така и на промени в настроението (депресия или мания). В допълнение, психотичните симптоми, по време на период с нормално настроение, е указано да присъстват най-малко 2 седмици.
Комбинацията от симптоми при шизоафективно разстройство може да се види при други заболявания, като биполярно разстройство. Екстремните смущения в настроението са важна част от шизоафективното разстройство. Преди диагностициране на шизоафективно разстройство, лекарят ще изключи други медицински причини и свързани с наркотиците състояния.
Лечението на шизоафективното разстройство е важно, защото, въпреки че към момента състоянието не може да се излекува, то се контролира успешно. Лечението обикновено включва два основни компонента: медикаменти и психотерапия. Използваните лекарства включват антипсихотици за контрол на симптомите на шизофрения, стабилизатори на настроението за лечение на биполярни симптоми и антидепресанти за лечение на депресивни епизоди.
Единственото лекарство, което всъщност е одобрено за лечение на шизоафективно разстройство, е палиперидон, антипсихотик. Въпреки това, лекарите често предписват допълнителни медикаменти. Може да отнеме време, за да се определи коя комбинация от лекарства ще осигури на пациента най-добро облекчение на симптомите и най-малко странични ефекти. Важно е да се следват инструкциите на лекаря за приема им и да не се прекъсват по собствено желание.
Психотерапията е допълнителен подход, използван за лечение на пациенти, които контролират симптомите си с лекарства. Индивидуалните поведенчески терапии помагат на пациентите да се научат да управляват поведението и негативните емоции, да поставят цели и да работят върху взаимоотношенията с околните. Семейната терапия може да помогне на семействата да работят заедно, за да научат повече за състоянието и как да подкрепят партньора си. Груповата терапия и подкрепа помага за развитието на социални умения. Също така има много алтернативни и креативни терапии, промени в начина на живот, професионално обучение и други стратегии, които могат да подобрят лечението и да помогнат на пациента да живее по-нормален и стабилен живот.
Прогнозата за шизоафективно разстройство, неуточнено при навременно диагностициране и лечение е много добра. Шансовете за нормален живот, справяне със симптомите и самостоятелно съществуване са по-добри от тези при други психотични състояния.
Симптоми и признаци при Шизоафективно разстройство, неуточнено МКБ F25.9
- Объркване
- Раздразнителност
- Симптоми на депресия
- Хиперактивност
- Помрачаване на съзнанието
- Психотично поведение
Библиография
https://medlineplus.gov/ency/article/000930.htm
https://www.valleybehavioral.com/disorders/schizoaffective/signs-symptoms-causes
https://www.bridgestorecovery.com/schizoaffective-disorder/
Коментари към Шизоафективно разстройство, неуточнено МКБ F25.9