Мултиинфарктна деменция МКБ F01.1

Мултиинфарктната деменция е вид съдова деменция. Тя е най-разпространената форма. Резултат е на поредица от микро инфаркти, които причиняват загуба на мозъчната функция. Инсулт, това е състояние на прекъснат кръвотокът към част от мозъка. Кръвта пренася кислород към мозъка, а без такъв мозъчната тъкан бързо умира. Засегнатата възраст е между 55 и 75 години, по-често при мъже, отколкото при жените. Разположението на инсулта решава вида на симптомите, които се срещат в клиничната картина. Мултиинфарктната деменция води до загуба на памет и мисловна дейност, предизвиква нарушения в цялостната личност.

Мултиинфарктна деменция се дължи на съвкупност от малки инфаркти. Кръвоносните съдове в засегнатата област обикновено се стесняват поради наличието на атеросклеротични плаки, които стесняват вътрешния диаметър на засегнатия кръвоносен съд. Терминът "мултиинфаркт" означава множество инфаркти в различни области на увреждане. Ако кръвният поток спре за повече от няколко секунди, мозъчните клетки могат да загинат от липса на кислород.

Ударът може да бъде ''тих'', което означава, че засяга толкова малка част от мозъка, че тя остава незабелязана. Смята се, че след 63 години, около 50% от хората са прекарали такъв скрит инсулт. С течение на времето голям брой такива могат да доведат до деменция. Големите инсулти, които причиняват явни физически и неврологични симптоми, също могат да доведат до мултиинфарктна деменция. Самите симптоми на инсулт включват слабост, особено едностранно на тялото, объркване, затруднения в говора и разбиране на речта (афазия), затруднения при фините моторни движения като писане (апраксия), трудност при ходене, нарушени сетивни възприятия (агнозия) проблем с равновесието или координация, със зрението, било то с едното или и двете очи, виене на свят, силно главоболие, объркано чувство за вкус или мирис.

Симптомите на мултиинфарктната деменция могат да се появят постепенно с течение на времето или внезапно след инсулт. При нея някои пациенти ще се подобрят и след това влошат отново. Характеристиката на симптомите зависи до голяма степен от местоположението на зоните на инфаркт. Ранните симптоми на деменция включват ситуации, в които болният се губи на познати места, среща трудности при извършването на рутинни задачи, като плащането на сметките, паметови нарушения при запомнянето на думи, губят интерес към неща, които обичат, личността и промените в настроението често съпътстват умственото влошаване.

По-очевидни симптоми се появяват, когато деменцията прогресира. Те могат да включват промени в качеството на съня, често се събуждат, има халюцинации, спорове и насилствено поведение, трудности с основните задачи, като обличане, шофиране и приготвяне на храна, депресивни състояния, лоша преценка, задълбочаване на затрудненията в четене и писане, социално изолиране от околния свят и контакти, загуба на способност за разпознаване на опасности, загуба на памет за скорошни събития

Деменция в ранна фаза
Както беше споменато по-рано, в ранния стадий на деменция, човек все още може да функционира по-скоро самостоятелно и не изисква особена помощ. Необходими са леки напомняния за задачи и имена на хора. Полагащите грижи също могат да помогнат на близките си да останат възможно най-самостоятелни, като например изготвяне на ежедневен списък със задачи или график за това кога трябва да се приемат лекарства. Безопасността винаги трябва да се има предвид и ако задачите са свързани с това болният да не може да ги изпълнява безопасно сам, трябва да се осигури надзор или помощ. През този период на деменция, добра идея е хората, които се грижат за тях и близките, да обсъждат и вземат решения за бъдещето. Например трябва да се изготви план за дългосрочни грижи и да се изяснят финансови и правни въпроси.

Средна фаза деменция
В средно тежкия стадий на деменция индивидът вече не може да функционира независимо, както на по-ранния етап. Обикновено се изисква съдействие за ежедневни дейности, като например къпане и обличане. Първоначално човек може да се нуждае само от указания или подкани да изпълнява тези задачи, като напомняне за нуждата от душ или дрехи, приготвени на леглото. Тъй като лицата в този стадий на деменция срещат по-големи трудности при комуникацията, хората, които се грижат за тях, трябва да говорят бавно, ясно и понякога да използват невербална комуникация. Хората вече няма да могат да шофират, така че ще се изисква транспорт, както и не бива да се оставят сами вкъщи без надзор.

Късна фаза на деменция
Лице в този последен етап на деменция изисква значително количество грижи, помощ и надзор 24 часа на ден. Пациентите с деменция може да се нуждаят от съдействие при лягане и ставане от леглото, придвижване до стол или да изискват помощ при смяна на позиции. Преглъщането се превръща в проблем, а лицата, които се грижат за него, трябва да се уверят, че храната е нарязана на малки парченца, с мека консистенция, като например кисело мляко и ябълково пюре или пюре. В някакъв момент индивидът ще бъде 100% зависим и няма да може повече да изпълнява ежедневните дейности сами.

Медицинските състояния, които увеличават риска от мултиинфарктна деменция, включват:

• предсърдно мъждене (неправилно, бързо сърцебиене, създаващо застой, който може да доведе до образуване на кръвни съсиреци);
• предишни инсулти – Aspirine или Clopidogrel намаляват риска от образуване на кръвни съсиреци и повторни инсулти, също така антикоагуланти като Warfarin;
• сърдечна недостатъчност;
• високо кръвно налягане, което се контролира с медикаменти като бета-блокери;
• диабет;
• атеросклероза и висок холестерол, статините са метод на избор.

Рисковите фактори, свързани с начина на живот са тютюнопушене, алкохол, ниско ниво на образование, лоша диета, малко или никаква физическа активност. Можем да предпазим голям процент от застрашените, единствено с ликвидиране на рисковите фактори и подобряване качеството на живот. Понякога са свързани и най-опасният – високо кръвно налягане и диабет, се последва от затлъстяване и висок холестерол.

Няма конкретно изследване, което да определя мултиинфарктната деменция. Всеки от случаите й е различен. Паметта може да бъде сериозно увредена при един човек и леко нарушена при друг. Диагнозата често се прави въз основа на неврологично изследване, подробна история на постепенен умствен упадък, компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), последният обикновено не е достатъчно чувствителен, за да изобрази микро лезиите. Те визуализират детайлите, обикновено това са малки области от мозъка, които умират от липса на кръвоснабдяване. Също така може да се направи електроенцефалограма, която е мярка за активност на мозъка. Изключват се други органични причини за деменция като висок холестерол, диабет, високо кръвно налягане или стеноза на каротидните (сънни) артерии, както и анемии, мозъчен тумор, хронични инфекции, депресии, недостиг на витамини.

Лечението се съобразява с индивидуалните нужди. То се фокусира върху предотвратяването на бъдещи инсулти чрез контролиране на състоянията, които поставят хората в повишен риск от инсулт. Повечето лечебни планове включват медикаменти като Memantine, Nimodipine (той е предмет на няколко терапевтични изпитания, тъй като разширява малките съдове, които са най-чувствителни към исхемия), фолиева киселина, антидепресанти. Другите възможности за лечение включват редовни упражнения за поддържане на мускулен тонус, когнитивно обучение за възстановяване на умствената функция и рехабилитация. Спирането или промяната на лекарства, които влошават или предизвикват объркване, могат да подобрят умствената функция. В последните години фармацевтичните фирми предложиха поредица от лекарства, които в най-добрия случай водят до частично подобрение на заболяването. Най-добрите лекарства са холинергичните препарати (холинестеразни инхибитори). Прилагат се и други лекарства, свързани с други медиаторни системи, както и ноотропни средства.

Сред възможните усложнения на мултиинфарктна деменция се включват повторни инсулти, сърдечно-съдови заболявания, загуба на способстност за работа или грижа за себе си, пневмония, инфекции на пикочните пътища и кожата, наранявания. Колкото по-рано се улавят мозъчните увреждания, толкова по-добре е да се предотврати деменцията или поне да се забави прогресията й.