Инхибитори на холинестеразата МКБ T44.0

› Какво представляват

› Симптоми на отравяне

› Лечение

› Последствия

› Гапантамин

› Неостигмин

Какво представляват инхибиторите на холинестеразата?

Инхибиторите на холинестеразата (наричани още инхибитори на ацетилхолинестеразата) са група лекарства, които блокират разграждането на ацетилхолина. Ацетилхолинът е основният невротрансмитер в тялото и има функции както в периферната нервна система, така и в централната нервна система. Например ацетилхолинът се освобождава от моторните неврони, за да активира мускулите; също има важна роля при възбудата, вниманието, ученето, паметта и мотивацията.

Инхибиторите на холинестеразата блокират действието на ензима холинестераза, който е отговорен за разграждането на ацетилхолина. Това повишава нивата на ацетилхолин.

Основната употреба на холинестеразните инхибитори е за лечение на деменция при пациенти с болестта на Алцхаймер. Хората с болестта на Алцхаймер имат намалени нива на ацетилхолин в мозъка. Доказано е, че инхибиторите на холинестеразата имат умерен ефект върху симптомите на деменция, като когнитивните способности.

Също така тези медикаменти могат да се използват при лечение на редица други заболявания и състояния, като деменция с телца на Леви, съдова деменция, болест на Паркинсон, миастения гравис, антихолинергична лекарствена токсичност.

Представители на инхибитори на холинестеразата са:

Обратими холинестеразни блокери

1. Алкалоиди - Galantamine (Nivalin), Physostigmine
2. Синтетични препарати с третичен азот - Donepezil, Rivastigmine, Tacrine
3. Синтетични препарати с кватернерен N+ - Demecarium, Distigmine, Neostigmine, Pyridostigmine

Необратими холинестеразни блокери

1. Инсектициди - Malathion, Parathion
2. Бойни отровни вещества - табун, зарин, зоман

Признаци и симптоми, характерни за отравяне с холинестеразни инхибитори

Потенциалната токсичност на холинестеразните инхибитори се дължи на техния механизъм на действие. Спектърът на токсичност може да варира от пациент на пациент, което също се усложнява от типа холинестеразен инхибитор, на който пациентът е изложен.

Клиничната проява на умишлено предозиране или неволно поглъщане на антихоленестеразни медикаменти може да включва:

• Свръхстимулация на екзокринните жлези: слюноотделяне, изпотяване, лакримация, ринорея, бронхорея
• Стимулация на гладката мускулатура: бронхоспазъм, стомашно-чревни симптоми (гадене, повръщане, диария), уриниране, свиване на зениците
• Свръхстимулация на скелетните мускули с последваща умора: фасцикулации, миоклонични спазми, слабост, вяла парализа
• Ефекти от централната нервна система: безпокойство, безпокойство, раздразнителност, главоболие и безсъние с кошмари, емоционална лабилност, депресия, делириум, гърчове и кома

Клиничните находки на токсичността на холинестеразния инхибитор се дължат на инхибирането на ацетилхолинестеразата, което води до натрупване на прекомерни нива на ацетилхолин в нервно-мускулните връзки и синапси, засягащи централната нервна система, скелетните мускули, гладките мускули и екзокринните жлези.

Причината за смърт от остра токсичност на холинестеразния инхибитор е дихателна недостатъчност от централна респираторна депресия, парализа на дихателните мускули, тежък бронхоспазъм и прекомерна респираторна секреция (бронхорея).

Лечение

Лечението при отравяне с инхибитори на холинестеразата се извършва в болнично заведение. То се състои преди всичко от стомашна промивка, очистителна клизма и поддържаща терапия. Като антидоти се използва атропин, пралидоксим, диазепам.

Пралидоксим се свързва с холинестеразните инхибитори, които са блокирали холинестеразата и ги отстранява от ензима, като по този начин го реактивира. Трябва да се прилага заедно с атропин, с който има забележим синергичен ефект. Атропинът действа чрез конкурентно заемане на местата на мускариновите рецептори, като по този начин намалява ефектите от прекомерния ацетилхолин върху тези места, причинени от инхибирането на холинестеразата.

Понастоящем се смята, че увреждането на централната нервна система от отравяне с холинестеразни инхибитори се дължи на гърчове, а не на директен токсичен ефект. Предотвратяването и лечението на гърчове с диазепам е важен аспект от лечението на пациентите. Гърчовете са по-чести при отравяне с холинестеразни инхибитори на педиатрични пациенти.

Последствия

Основните забавени неблагоприятни ефекти, които могат да последват възстановяването от остра холинестеразна токсичност, включват:

• Органофосфат-индуцираната забавена невропатия (OPIDN) - може да възникне 1-5 седмици след тежко отравяне и да доведе до периферна невропатия, с болка, парестезии, слабост и парализа
• Интермедиерен синдром - може да възникне след 1-4 дни след отзвучаване на острата токсичност на холинестеразния инхибитор, което води до потенциално смъртоносна респираторна недостатъчност от мускулна слабост и парализа.
• Индуцираната от органофосфорни естери хронична невротоксичност (OPICN) - наричана още хронично индуцирано от органофосфати невропсихиатрично разстройство (COPIND), се състои от постоянни находки, като умора, депресия и проблеми с концентрацията, абстрактното мислене и фината моторна координация, приписвани на отравяне с холинестеразни инхибитори. Според някои специалисти тези констатации са в съответствие с увреждане на централната нервна система от хипоксия и гърчове и може да не са специфичен органофосфорен токсичен ефект.

Галантамин

Галантамин представлява алкалоид, който се използва за лечение на болест на Алцхаймер и други нарушения на паметта, по- специално тези от съдов произход. Абсорбцията на галантамина е бърза и пълна и показва линейна фармакокинетика. Той се абсорбира добре с абсолютна орална бионаличност между 80 и 100%. Има полуживот от седем часа. Приблизително 75% от дозата на галантамин се метаболизира в черния дроб.

Признаците на предозиране с галантамин обикновено включват:

• мускулна слабост или потрепвания
• силно гадене
• повръщане
• стомашно-чревни спазми
• слюноотделяне
• сълзене
• неконтролируеми уриниране и дефекация
• изпотяване
• брадикардия
• хипотония
• потискане на дишането
• колапс
• конвулсии
• объркване
• мускулна слабост

Неостигмин

Неостигмин е парасимпатомиметик, който действа като обратим инхибитор на холинестеразата. Той се използва за подобряване на мускулния тонус при хора с миастения гравис, както и да противодейства на ефектите на деполяризиращите мускулни релаксанти при анестезия.

Предозирането на неостигмин може да доведе до холинергична криза, която се характеризира с увеличаване на мускулната слабост. Други симптоми могат да бъдат:

• запек
• намалена сексуална способност
• затруднено уриниране
• сухота в устата
• мидриаза
• гърчове
• задух
• изпотяване
• стягане в гърдите
• безсъние
• необичайна умора или слабост

Заглавно изображение: freepik.com