Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан МКБ E05.3

Щитовидната жлеза се отличава със специфично разположение, анатомични особености и функционална активност, като синтезираните от нея хормони, тироксин и трийодтиронин, изпълняват многобройни функции в организма, подпомагайки метаболизма, терморегулаторните процеси, репродуктивните функции, имунната защита, сърдечно-съдовата и нервната функции.

Полезна и подробна информация относно анатомичните особености на жлезата може да намерите в раздел Анатомия:

• Щитовидна жлеза

При наличие на промени в нормалните анатомични и морфологични особености на структурата се развиват различни по тежест увреждания, свързани с промени в нейната функционална активност.

Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан представлява заболяване, което се характеризира с наличие на тиреоидна тъкан, разположена на нетипично място в човешкия организъм. От ектопичната тиреоидна тъкан се произвеждат голямо количество щитовидни хормони, съответно се развива тиреотоксикоза (увеличение, излишък на хормони в периферната кръв).

Повишената секреция на хормони се дължи на автономната секреция на щитовидни хормони от ектопичната тиреоидна тъкан. Процесът се развива в резултат от увреждания в диференциацията на ембрионалните тъкани, като една от най-честите причини е наличието на определени мутации, засягащи развитието на щитовидната жлеза.

Ектопичната тиреоидна тъкан може да се открие в различни части от човешкото тяло, като най-често е в основата на езика (сублингвална щитовидна жлеза), в трахеята, мандибулата, аксиларната област, каротидната област, както и други по-редки локализации (белодробна, дуоденална, езофагеална и други).

Основната причина за развитието на увреждания в диференциацията са нарушения в нормалното ембрионално развитие.

При възрастни заболяването се среща изключително рядко, като често се асоциира с неопластичен процес.

Симптоми при тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан

Клиничната картина при тази особена форма на тиреотоксикоза включва симптоми от страна на излишъка от хормони в периферната кръв, а от друга страна включва прояви, свързани с локализацията на жлезата (симптоми на притискане, засягане на други структури).

Най-често пациентите се оплакват от повишена чувствителност към топлина, изразено изпотяване, ускорена интестинална перисталтика, диария, повишен апетит, който контрастира с редукцията на теглото.

Много често болните се оплакват от нарушения на съня, изразяващи се в безсъние, трудно заспиване, често събуждане нощем, повишена раздразнителност и тревожност. Възможни са нарушения в менструалния цикъл при жените, промени в либидото при мъжете, репродуктивни нарушения.

Често са налице оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система, като например тахикардия, тахиаритмия, предсърдно мъждене, които могат да станат причина при по-възрастните и олигосимптоматични пациенти за погрешно диагностициране.

В детска възраст се наблюдават увреждания, засягащи нормалния растеж и развитие (психическо, двигателно).

При възрастни лица заболяването често се асоциира с неопластичен процес, като прогнозата се определя индивидуално, но често е неблагоприятна.

Симптомите, свързани с притискане на разположени в съседство на ектопичната тиреоидна тъкан структури, са разнообразни и често неспецифични. Възможни са задух и нарушения в дишането (при разположение в областта на трахеята), затруднения в приема на храна и болки при преглъщане (при засягане на хранопровода), болезненост, дискомфорт, чувство за тежест и други.

Подробна информация за характерните прояви при тиреотоксикоза може да намерите в раздел Заболявания:

• Тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм)

Тежестта на клиничните признаци се определя до голяма степен от локализацията на ектопичната тиреоидна тъкан и индивидуалните особености на пациента.

Поставяне на диагнозата при тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан

За откриването на болестта с високо значение са главно данните от образните методи на изследване и характерната за тиреотоксикоза лабораторна констелация.

Анамнезата и физикалните находки често са слабо информативни и не особено надеждни при поставянето на диагнозата.

Изследването на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон показва характерни за тиреотоксикоза стойности, а именно повишение на щитовидните хормони на фона на понижение на TSH.

От образните методи на изследване се прилагат най-често:

• ултразвук (ехография) на жлезата
• рентгеново изследване на тиреоидеята
• компютърна томография (скенер, КТ) на жлезата
• ядрено-магнитен резонанс на щитовидната жлеза
• радиоизотопно изследване на жлезата

При откриване на ектопична тиреоидна тъкан при необходимост и под строг медицински контрол при някои пациенти е необходимо извършване на тънкоиглена биопсия с цел изследване на материала и неговото хистологично охарактеризиране и доказване на произхода му.

Диференциалната диагноза при тази форма на тиреотоксикоза, свързана с ектопична тиреоидна тъкан, включва главно процеси с неопластичен и възпалителен характер. Необходимо е различаване от доброкачествени новообразувания на жлезата, злокачествени новообразувания на щитовидната жлеза, различни болести на щитовидната жлеза.

Лечение при тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан

Терапията при наличие на ектопична тиреоидна тъкан и тиреотоксикоза включва овладяване и контрол над излишните количества щитовидни хормони в периферната кръв и отстраняване на ектопичните огнища.

Прилагат се лекарства за щитовидната жлеза, които потискат продукцията на щитовидни хормони, най-често тиамазол (метимазол) и/или пропилтиоурацил, в дози съобразени с индивидуалните потребности на болния.

След достигане на еутиреоидно състояние се предприема хирургично лечение и отстраняване на ектопичните огнища от жлезата.

След проведения терапевтичен курс се препоръчва продължително проследяване на пациентите и профилактични изследвания на нивата на щитовидните хормони и структурата на жлезата (ехография).

При част от пациентите след отстраняването на ектопичните участъци е възможно развитие на хипофункция на жлезата и необходимост от прием на левотироксин (представлява синтетично получен аналог на един от основните хормони, синтезирани от щитовидната жлеза).

Прогнозата при тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан е сериозна, като при забавяне с диагностицирането и лечението са възможни различни усложнения (сърдечно-съдови инциденти, тиреотоксична криза или кома, остеопороза и други).