Медиастинум МКБ D15.2
Медиастинум, означаван още и като средостение, е пространство в гръдния кош, намиращо се между двата бели дроба и ограничено отпред от гръдната кост, отзад от гръбначния стълб и отдолу от диафрагмата.
В медиастинума са разположени:
- сърцето и неговите главни кръвоносни съдове;
- хранопровод;
- тимус;
- трахея;
- лимфни съдове;
- нерви;
Туморите, които се развиват в тази област, се наричат медиастинални тумори.
Повече информация за медиастинум ще намерите при:
»Анатомия на медиастинум (mediastinum)
Изображение: https://anatomytool.org
Честота
Медиастиналните тумори се срещат рядко, като могат да се развият във всяка възраст, но най-често възникват межди третото и петото десетилетие на живота.
Честотата на медиастиналните тумори в отделните части на медиастинума варират в зависимост от възрастта. Ето защо възрастта и мястото на развитие определят и диагнозата.
Класификация
Средостението се състои от три части:
- преден медиастинум;
- среден медиастинум;
- заден медиастинум;
Тумори на преден медиастинум
Новообразуванията, които могат да се развият в предната част на медиастинума, са:
- медиастинални тумори на щитовидната жлеза — обикновено са доброкачествени;
- тумори на тимуса (тимоми) — обикновено са доброкачествени;
- герминативноклетъчни тумори — в около две трети от случаите са доброкачествени;
- лимфоми — новообразувания, засягащи лимфните възли;
Най-често срещаните новообразувания в предния медиастинум са тимомите, следвани от лимфомите и герминативноклетъчните тумори.
Тумори на среден медиастунум
Туморите на средния медиастинум могат да бъдат:
- бронхогенни кисти и тумори;
- трахеални тумори — доброкачествени или злокачествени новообразувания на трахеята;
- медиастинална лимфаденопатия;
- перикардиални формации;
Новообразуванията в тази област могат да предизвикат натиск върху сърцето и неговите съдове, което от своя страна води до болка в гърдите.
Тумори на заден медиастинум
Туморите, които могат да се развият в задния медиастинум, включват:
- неврогенни тумори — развиват се от нервните тъкани и обикновено са доброкачествени;
- екстрамдуларна хематопоеза — рядко срещано новообразувание, което засяга костния мозък;
- невроентерални кисти на медиастинума — торбички с гной, които се развиват извън нормалната тъкан;
Новообразуванията в тази област могат да окажат натиск върху гръбначния стълб.
Клинична картина
Поради специфичното си местоположение дори доброкачествените формации могат да предизвикат сериозни проблеми. Причината за това е, че нарастването на тумора може да доведе до притискане на гръбначния стълб, белите дробове, сърцето и трахеята, водещо до съответните симптоми.
При около 60% от пациентите са налице симптоми, които са резултат от компресия (притискане) или директна инвазия (навлизане) в околните медиастинални структури, или са резултат на паранеопластични синдроми.
Най-често описваните симптоми са болка в гърдите, кашлица и диспнея.
Останалите 40% от медиастиналните маси са асимптомни и се откриват случайно при рентгеново изследване на гръдния кош по друг повод.
При асимптомните пациенти има по-голяма вероятност за развитие на доброкачествени лезии, докато при хората със симптоми по-често се наблюдават злокачествени заболявания.
Диагноза
Рентгенография - Рентгенологичното изследване спомага за първоначалното локализиране на медиастиналните неоплазми — местоположение, размер, плътност, наличие на калцификати (калциеви отлагания) във формацията.
Компютърна томография - След рентгенография се прилага контраст-усилена компютърна томография (КТ), за да се направи допълнителна оценка на лезията (дали е кистозна или солидна) и да се определи дали има на мастни и калциеви отлагания.
Ядрено-магнитен резонанс - Магнитен резонанс (MRI, ЯМР) също може да се приложи, но той се използва по-рядко, отколкото КТ. Предимствата на MRI включват:
- възможност за визуализиране в множество проекции;
- липса на йонизиращо лъчение.
ЯМР има предимство пред компютърната томография в изследването на кръвоносните съдове на медиастинума и при разграничаване на рецидивиращ тумор от радиационна фиброза.
Медиастиноскопия - Медиастиноскопията е сравнително лесна за приложение процедура, която се осъществява под обща анестезия. Този метод има диагностична точност над 90%.
Предна парастернална медиастинотомия (процедура на Чембърлейн/Chamberlain) е с диагностична точност около 95% при изследване на туморни маси в предния медиастинум.
Торакоскопия - Друг метод за изследване е торакоскопията, която се извършва под обща анестезия, но е минимално инвазивна и осигурява диагностична точност от почти 100% в повечето области на медиастинума.
Торакоскопията се прилага много рядко, като се използва само като резервен вариант, ако по някаква причина е невъзможно прилагането на медиастиноскопия или парастернална медиастинотомия.
Хистологично изследване - Хистологичната диагноза на медиастиналните маси често е от съществено значение за избора на подходящо лечение, като за хистологичното изследване е необходим биопсичен материал.
Стандартните методи за първоначална оценка на повечето медиастинални маси включват:
- тънкоиглена аспирационна биопсия с цитологична оценка;
- широкоиглена биопсия и последваща хистологична оценка;
И при двата вида биопсии иглата се насочва посредством компютърна томография.
Евентуалните усложнения включват пневмоторакс и хемоптиза.
В някои случаи за диагностика на медиастиналните тумори се прилагат и хирургични процедури.
Други методи - Други методи за изследване, които могат да се използват за диагностициране на медиастинум, включват:
- трансторакална сонография;
- трансезофагелана ехокардиография;
- трансезофагеално ултразвуково изследване;
Някои медиастинални тумори освобождават вещества в кръвния серум, които могат да бъдат измерени чрез специфични тестове. Тези вещества могат да се използват за потвърждаване на диагнозата, за оценка на отговора към терапията, както и да се следи за евентуален рецидив на тумора.
Алфа-фетопротеин (AFP), човешки хорионгонадотропин (HCG) и лактат дехидрогеназа са част от веществата, които се произвеждат от туморите на медиастинума.
Изследването за адренокортикотропен хормон, щитовидни хормони и паратхормон също може да помогне за диференциране на някои медиастинални тумори.
Заглавно изображение: Mikael Häggström, CC0, via Wikimedia Commons
Коментари към Медиастинум МКБ D15.2