Кашлица МКБ R05

Рефлекторен акт, при който въздухът от дихателните пътища се изкарва бързо с характерен шум, придружен от бронхиален секрет, а в някои случаи и чуждо тяло се определя като кашлица. Кашлицата е чест и важен симптом при болести на дихателната система.

В много случаи кашлицата се явява защитен механизъм, очистващ дихателните пътища от секрети и чужди тела.

Кашлицата се дължи най-често на механично, термично, химично дразнене на дихателния път. Кашличният рефлекс се реализира при дразнене на тусигенни зони (tussis–от лат. кашлица). Този рефлекс започва най-често от носа, фаринкса, ларинкса, трахеята и бронхите. При възпаление на гръкляна, бронхите и трахеята се появява суха дразнеща кашлица, която е предизвикана от студен прашен сух въздух. При плеврит кашлицата е суха често съпроводена с бодежи.

Кашлицата може също да се появи при заболявания на коремните органи, чернодробна и бъбречна недостатъчност. В тези случаи токсичните продукти в организма се отделят чрез дихателните пътища като предизвикват кашлица.

Кашличният рефлекс започва с раздразване на тусигенните зони. Неврогенният път за реализиране на кашлица е следният:

• аферентен път се осъществява чрез n.vagus и n.laryngeus superior
• продълговат мозък се намира центърът, до който достигат импулсите за кашличен рефлекс
• еферентън път се явяват влакната на n.laryngeus inferior. Кашлицата се реализира с помощта на диафрагмата и интеркосталните мускули.

Ресничестия епител на дихателните пътища чрез движението си подпомага очистването на дихателните пътища от секрети и чужди тела. В някои случаи както той, така и кашлицата не могат да се справят с масовото нахлуване на чужди тела и прахови частици. В тези случаи те достигат до алвеолите и преминават в лимфните съдове откъдето се отлагат в интерстициума на белите дробове.

Кашлицата е симптом със значимо анамнестично и диагностично значение. По време на лекарския преглед трябва да се установи:

• Характер на кашлицата: дали е остра или хронична
• Според начина на възникване кашлицата бива постоянна, периодична и пристъпна.
  • Постоянната кашлица е характерна при хроничният бронхит  (заболяване, при което се наблюдава честа непровокирана кашлица, с отделяне на секрети, задух, лесна умора); остър трахеит (представлява остро възпаление на траеята); туберкулоза.
  • Периодичната кашлица се среща при хроничните заболявания, протичащи с обостряния - хроничен бронхит, бронхиектазии и бронхиектазната болест са патологични изменения на бронхиалната стена, бронхит при пушачи.
  • Сутрешната кашлица се среща при емфизем и хроничен бронхит.
  • Пристъпната кашлица е особено характерна за бронхиалната астма.
• Според наличието или липсата на отделяне на секрет кашлицата може да бъде суха и влажна.
  • Суха кашлица има, когато има липса секрет (например при бронхит, начален стадий на бронхиален карцином, пневмоскрероза). Например кашлицата при сърдечни заболявания обикновено се явява нощем и най-често е суха.
  • Влажната кашлица е налице, когато се отделя повече или по-малко количество храчки (хроничен бронхит, бронхоектазии).
  • Кашлицата с храчене с пълна уста се среща при бронхоектазии, белодробният абсцес.
• Според звуковия характер кашлицата бива:
  • Лаещата кашлица е характерна с набъбване на гласните връзки (например при остър ларингит). В тези случаи гласа е афоничен.
  • Дрезгавата кашлица по ръба на гласните връзки има неравности, поради наслагване на секрет или улцерации.
  • Афоничната кашлица е невъзможно или е много слабо затварянето на гласната цепка.
  • Покашлянето, при което се стига до пристъпи от слаби, честибързо следващи кашлични пристъпи се среща при хроничните ларингити и особено при туберкулозата.

Особен вид кашлица е т.нар. неврогенна кашлица, която се явява у невропатични лица или при психична възбуда.Обикновено е дневна, докато през нощта болните са спокойни. Пълното изключване на органични нарушения насочва към неврогенна кашлица, която се явява при психични смущения.

Кашлицата се диагностицира като извърши:

• микробиологично изследване на храчки е метод, при който се търси патологичен микроорганизмов причинител (бактерии или гъбички). След като бъде открит причинителят се извършва антибиограма, целяща определянето на чувствителността антибиотик-микроорганизъм.
• бронхоскопия е метод, спадащ към групата на ендоскопските изследвания. Чрез бронхоскопията се наблюдава трахеобронхиалното дърво в реално време.
• рентгенография на бели дробове е неинвазивен метод, чрез който се диагностицира и проследява хода на заболяване.
• компютърна томография също е неинвазивен метод, служещ за диагностика на различни антомични структури.

Лечението на кашлицата се осъществява чрез лекарства, природно лечение, физиотерапевтични методики.

• медикаменти, използвани при суха кашлица (лекарства с централно действие, лекарстава с периферно действие)
• медикаменти, използвани при влажна кашлица (муколитици, отхрачващи омекотяващи средства, отхрачващи изгонващи средства)
• медикаменти, потискащи кашличния рефлекс
• инхалации
• витаминотерапия
• топли течности
• избягване на излагане на студен влажен въздух