Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други състояния МКБ B23

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) се предизвиква от вирус, открит в началото на 1983 година, когато се появяват случаи на дисеминиран сарком на Kaposi, опортюнистични инфекции и имунен дефицит при хомосексуалисти, както и при пациенти с хемофилия, получаващи множествени кръвопреливания.

През 1983 година е открит вирусът, причиняващ тези болестни прояви (human immunodeficiency virus), а година по-късно е извършено неговото клониране, морфологично типизиране и охарактеризиране.

Заболяването бележи световно разпространение най-вече сред хомосексуални и бисексуални мъже с много партньори (поради високата възприемчивост на аналната лигавица), но се наблюдава и сред хетеросексуалните индивиди.

През последните десет години се наблюдава тревожна тенденция с повишение на заразените с ХИВ лица, поради което в световен мащаб се провеждат многобройни, ежегодни информационни кампании за повишаване на здравната култура на населението и намаляване разпространението на болестта.

Свързан с въздействието на вируса на човешката имунна недостатъчност е комплекс от симптоми, включващи придобити инфекции, неоплазми, кожни прояви и имунологични отклонения.

Заболяването принадлежи към антропонозите (заболявания само по човек), като единствен източник на заразяването са болните и безсимптомните вирусоносители.

Вирусите се отличават с ниска устойчивост спрямо външните фактори и дезинфекциращи средства, въпреки сложния си морфологичен строеж.

В зависимост от клиничната фаза на развитие на болестта и наличието на усложнения и подлежащи увреждания, се различават:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести
• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като злокачествени новообразувания
• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други уточнени болести

При болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други състояния, се включват главно уврежданията на лимфната, кръвотворната и сходните им структури в резултат от инфекцията с вируса на човешкия имунодефицит.

Най-честият път на инфектиране е при необезопасен полов контакт, като рискови са лицата, често сменящи своите партньори, които не използват презервативи.

Възможно е предаване на инфекцията и по кръвен път, като рискови групи са лицата, използващи венозни наркотични средства, медицинските специалисти, работещи в тесен контакт с кръв и кръвни продукти, при честа трансфузия на кръв и кръвни продукти, при използване на нестерилни медицински, козметични и стоматологични инструменти (при манипулации като вземане на кръв, вадене на зъб, поставяне на татуировка и други), при трансплантация на органи.

Третият основен път за предаване на инфекцията е вертикалният, от заразената майка на плода. Високи концентрации от вирусите се откриват и в кърмата, като според някои специалист този път на заразяване (консумация на майчино мляко от новороденото) също е възможен.

Вирусът HIV е ретровирус, чиито генетичен материал е РНК и притежаващ характерни протеини и ензими.

Вирусите навлизат в гостоприемника, насочвайки се към клетки, по чиято повърхност са разположени така наречените CD4-рецептори. В най-висока степен подобни рецептори се откриват по повърхността на Т-лимфоцитите (клетките, отговарящи за активността на имунната система), но също така и по повърхността на моноцитите, макрофагите, глиалните клетки, някои от клетките на черния дроб, кожата и редица други структури в организма, което обяснява неспецифичните промени и полиорганни увреждания в резултат от инфекцията.

Тази рубрика включва следните състояния:

• Остър HIV-инфекциозен синдром

Представлява преходен период, през който настъпва репликацията на вируса. Проявява се в рамките на първите няколко седмици до няколко месеца след заразяването при една част от пациентите (по различни данни между една втора и две трети от заразените лица). Характерни за него са неспецифичните прояви, наподобяващи грипоподобно заболяване и лабораторните промени, характерни за инфекциозната мононуклеоза.

Обикновено пациентите се оплакват от адинамия, повишена температура, общо неразположение, болки в гърлото, промени по кожата, болки в мускулите и ставите, увеличение на изолирани групи лимфни възли. Промените обикновено са преходни и отшумяват след по-кратък или по-продължителен период (в зависимост от общото здравословно състояние на пациента).

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на (персистираща) генерализирана лимфаденопатия

Различно дълъг период след заразяването с вируса на човешкия имунен дефицит на фона на общи и неспецифични прояви се наблюдава увеличение на размерите (над 1 сантиметър) на лимфните възли от всички (или голяма част) групи.

В най-висока степен се засягат групата на шийните и аксиларните лимфни възли, но също така и ингвиналните, регионалните лимфни възли от различните органи. Консистенцията им обикновено е мека и еластична, не са сраснали с околните тъкани и не са болезнени.

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на хематологични и имунологични нарушения, некласифицирани другаде

Включва развитие на различни по тежест изолирани или полиорганни увреждания, които варират от леки форми на анемия в резултат от промени в червения кръвен ред (намаление броя на еритроцитите в комбинация с промени в нивата на хемоглобина) до тежка неутропения, причина за последващото развитие на опортюнистични инфекции, злокачествени новообразувания и други.

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други уточнени състояния

Възможна е изява на различни по тежест стомашно-чревни увреждания, като диария (особено хронична) в резултат от ентероколит, гадене и повръщане, редукция на теглото, промени по лигавицата на устната кухина.

Поставянето на диагнозата често представлява истинско предизвикателство, тъй като HIV инфекцията води до множество неспецифични промени, засягащи редица структури.

Необходими са данните от прегледа и разпита на болния (комплекс от физикални находки в комбинация с информация от епидемиологичната анамнеза за принадлежност към някоя от рисковите групи), лабораторни изследвания (промени в кръвната картина), микробиологични изследвания, образна диагностика (ехография, компютърна томография при данни за органни увреждания).

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• СПИН - изследвания
• ХИВ - изследване

Диференциалната диагноза при инфекция с вируса на човешкия имунен дефицит е широка, като включва разграничаване от заболявания с неопластична, автоимунна, бактериална, вирусна или микотична етиология.

Лечението при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други състояния, се определя в зависимост от общото здравословно състояние на пациента, тежестта на клиничната фаза, наличието на подлежащи усложнения.

Терапията при инфекция с вируса на човешкия имунодефицит се назначава спрямо определени критерии, най-важният от които е значимо намаление броя на лимфоцитите.

Лечението включва комбинация от антивирусни лекарства от различни групи (нуклеозиди и нуклеотиди, инхибитори на обратната транскриптаза, инхибитори на протеазата и други) за поне шест месеца, като продължителността на лечебния курс и дозата на медикаментите се определят индивидуално.

Съпътстващите инфекцията усложнения се третират с различни препарати, като например имуносупресивни лекарства, кортикостероиди, при необходимост антибиотици, витаминни добавки и други.

За постигане на оптимален резултат е необходим индивидуален подход при всеки пациент и съобразяване на терапията с неговите потребности.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН

Към този етап от развитие на съвременната медицина няма дефинитивно лечение на заболяването, като целта на терапията е забавяне на прогресията на болестта, намаляване на риска от усложнения и полиорганни увреждания, подобряване на качеството и продължителността на живот на пациентите.

Прогнозата се определя индивидуално въз основа на множество фактори, които оказват влияние, като например възраст и здравословен статус на пациента, наличие на придружаващи заболявания, вредни навици.

Профилактиката включва повишаване на информираността и здравната култура на населението с цел намаляване на новозаразените лица.

Полезна информация по темата може да намерите на:

• раздел Здравни проблеми: СПИН
• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]