Остър HIV-инфекциозен синдром МКБ B23.0
Инфектирането с вируса на човешкия имунодефицит (HIV) води до различни клинични прояви в зависимост от многобройни фактори.
Заразяването се осъществява по три основни пътя, а именно кръвен, полов и вертикален (от инфектирана майка на плода), а инфекцията преминава през различни клинични фази.
По време на началния период, известен още като първичната или остра HIV-1 инфекция, вирусът се размножава в организма и предизвиква виремия.
В 50 до 70 процента от заразените се наблюдава преходен мононуклеозоподобен синдром през първите един до три месеца след експозицията.
По същото време нивото на HIV-1 РНК в плазмата е много високо. В серума не се откриват специфични антитела, а сероконверсията настъпва няколко седмици след острата фаза.
След развитието на специфичен имунен отговор настъпва рязко намаляване на плазмената виремия.
Ниското ниво на CD4+ T лимфоцитите по време на остър HIV-инфекциозен синдром се дължи на разрушаването им от вируса и на мигрирането на CD4+ T лимфоцитите в лимфоидните органи.
С преминаване на симптомите, нивото на CD4+ клетките се възстановява, но не достига изходните стойности.
Вирус специфичните лимфоцити се появяват рано като способстват за спадане нивото на циркулиращия вирус до стойности, характерни за безсимптомната фаза на инфекцията. По време на този така наречения „прозоречен период” в серума на заразените пациенти не се откриват специфични серологични маркери за HIV.
Инкубационният период (времето от заразяването на пациента до първите клинично видими прояви) на заболяването варира в широки граници, от 1 до 4 седмици до няколко месеца.
Най-чести симптоми при остър HIV-инфекциозен синдром включват:
- фебрилитет (повишение на телесната температура),
- адинамия,
- фотофобия,
- кожни промени, като например зачервяване на кожата, макулопапулозен кожен обрив,
- остра неврологична симптоматика (при част от пациентите),
- гърлобол и зачервено гърло,
- болки в мускулите и ставите,
- главоболие и лесна уморяемост
- общо неразположение.
Може да има гадене, повръщане, загуба на апетит и диария, като при част от пациентите се наблюдава изолирана лимфонодулопатия (увеличение на размерите на единични групи лимфни възли, най-често тези в областта на шията и аксилите).
Подробна информация за протичането на болестта може да намерите на:
- раздел Здравни проблеми: СПИН
- раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
Поставянето на диагнозата се основава на информацията, получена от анамнезата, клиничния преглед, лабораторните и микробиологични изследвания, а при данни за наличие на органни увреждания се извършва и образна диагностика.
Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:
Лечението при остър HIV-инфекциозен синдром се провежда с антивирусни лекарства от различни групи, като например инхибитори на обратната транскриптаза, инхибитори на вирусните протеази, инхибитори на вирусната интеграза, които се прилагат комбинирано за период от няколко месеца, с цел намаляване на риковете от развитие на лекарствена резистентност.
Допълнително се прилагат симптоматични медикаменти за овладяване на повишената температура, болковия синдром, диспептичните нарушения, водно-електролитния дисбаланс и други.
Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:
Коментари към Остър HIV-инфекциозен синдром МКБ B23.0