Хранително отравяне, предизвикано от Vibrio parahaemolyticus МКБ A05.3

V.parahaemolyticus е водещият причинител на остър гастроентерит след консумация на сурови, необработени или неправилно обработени морски дарове. В редки случаи бактерия причинява раневи инфекции, отит и септицемия. Vibrio parahaemolyticus е открит за първи път от Цунесабуро Фуджино през 1950 г. като причинител на хранително отравяне в Япония, което регистрира 272 заболявания с 20 смъртни случая след консумация на суши и морски дарове. Установено е, че V.parahaemolyticus е отговорен за 30% от случаите на хранително отравяне след консумация на морски дарове в много азиатски страни.

Причини

Vibrio parahaemolyticus е Грам-отрицателна бактерия, представител на семейство Vibrionaceae. Подобно на останалите представители на род Vibrio, бактерия е факултативен анаероб, не образува спори и е подвижен - притежава единична, полярно разположена флагела.

Различните серотипове V.parahaemolyticus се класифицират в зависимост от антигенните свойства на соматичния (О) и капсулния (К) антиген, които биват произведени в различни условия на околната среда. Познати са 12 различни O-антигена и повече от седемдесет различни К-антигени. Следователно серотипизацията се използва широко за откриване на V.parahaemolyticus и за изследване на неговата патогенеза. Три серотипа (O3:K6, O4:K68 и O1:K) са изключително вирулентни и патогенни за хората и се считат за основните причинители на хранително отравяне.

Разпространение

V.parahaemolyticus причинява остър гастроентерит след консумацията на замърсена, сурова или неправилно обработена морска храна. Освен това може да причини инфекции на открити рани, изложени на морска вода. Патогенът е разпространен по целия свят и се счита за водеща причина за болести, пренасяни от морски дарове. Пътят на заразяване е алиментарен - при консумацията на контаминирани хранителни продукти или вода.
Избухванията са концентрирани по крайбрежните райони през лятото и началото на есента, когато по-високите температури на водата благоприятстват размножаването на бактериите. Основни резервоари на инфекцията биват калмари, скумрия, риба тон, сардини, раци, раковини, скариди, стриди и миди.

Възприемчивостта на човека спрямо бактерия е висока, най-голяма честота на епидемичните взривове се документира в азиатските страни и САЩ.

Патофизиология

Входна врата за вибрионите е устната кухина. Бактериите устояват на действието на стомашната киселина и достигат до тънките черва. Бактерия притежава няколко фактора на вирулентност, общи и за други бактерии. Основният фактор на вирулентност е термостабилният директен хемолизин (TDH). TDH присъства в повечето клинични проби (88% до 96%), но само в приблизително 1% от естествените популации на V.parahaemolyticus. Въпреки това, TDH е определен като основен фактор на вирулентност, специфичният механизъм, по който TDH причинява гастроентерит, не е напълно изяснен. TDH е порообразуващ токсин, който образува пори в клетичната стена на чревните клетки. Когато осмотичното налягане на клетката надвиши горната граница за клетъчна саморегулация в клетката настъпват патологични и морфологични промени, които причиняват тяхната апоптоза (клетъчна смрат). В допълнение към фактора на вирулентност TDH, V.parahaemolyticus използва и секреционна система тип 3, подобна на други Грам-отрицателни бактерии. Въпреки факторите си на вирулентност, по-голямата част от инфекциите с V.parahaemolyticus водят единствено до самоограничаващ се ентерит.

Симптоми

Инкубационният период на хранителното отравяне, предизвикано от Vibrio parahaemolyticus е от няколко часа до няколко дни в зависимост от погълнатото количество бактерии.

Обикновено симптомите са леки до умерени по тежест и продължават около 3 дни (варират от 8 часа до 12 дни).

Основните симптоми на заболяването биват:

• диария;
• коремна болка;
• гадене;
• повръщане;
• висока температура;
• загуба на апетит;
• отпадналост.

Заболяването е самоограничаващо се и преминава за няколко дни. Инфекцията протича протрахирано (до 10 дни) при пациенти с първичен или вторичен имунодефицит.

Изследвания

При съмнение за диагнозата хранително отравяне, предизвикано от Vibrio parahaemolyticus провеждането на физикален преглед, лабораторни, микробиологични и серологични изследвания е задължително.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Vibrio parahaemolyticus е признат за причинител на хранителни заболявания, които са свързани с консумацията на морски дарове. Следователно, за изолиране и откриване на V.parahaemolyticus се използват различни селективни хранителни среди.

Поради естественото си присъствие в морската среда и предпочитание към състоянието на алкално рН, селективната среда, използвана за този патоген, често се приготвя за pH 8,6 – pH 9,4, с добавяне на 1–7% NaCl. Причинителя се изолира от предварително събрани фекални проби, повърнати материи, консумирана храна.

Задължително се провежда фекален тест.

Серологични изследвания

• Полимеразна верижна реакция - Тестовете за полимеразна верижна реакция (PCR) се използват все повече за идентифициране и разграничаване на специфични патогенни бактерии. Използва се серогрупа-O специфичен PCR анализ за откриване и идентифициране на V.parahaemolyticus в клинични проби.
• Елайза.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с най-честите бактериални хранителни инфекции, като:

• Салмонeлозен ентерит;
• Шигелоза;
• Стафилококово хранително отравяне;
• Холера - холерния вибрион също е представител на семейство Vibrionaceae.

Окончатлната диагноза се базира на епидемиологичните и клинични данни и се потвърждава чрез микробиологичното изследване.

Лечение

Поради самоограничаващия характер на заболяването, хоспитализация се налага единствено при тежко протичащите случаи. Лечението е патогенетично. При по-тежките случаи се извършва рехидратация, както и прилагане на някои антидиарични лекарства. Етиологично лечение не е необходимо.

Прогнозата е добра. Превенцията на инфекцията с V.parahaemolyticus се състои в правилно съхраняване и приготвяне на морските дарове.