Начало Медицинска енциклопедия Лечения Хомеопатията като метод на лечение

Хомеопатията като метод на лечение

Хомеопатията като метод на лечение - изображение

Какво е хомеопатия?

История и факти

Основен принцип на хомеопатията

Приложение на хомеопатия

Дозиране

Странични ефекти и рискове

За и против хомеопатията

Проучване на хомеопатичните средства и техники

 

Какво е хомеопатия?

Хомеопатията е форма на лечение, която се основава на убеждението, че "еднаквото лекува еднакво" (similia similibus curentur). Идеята е, че дадено вещество, което причинява появата на симптоми на конкретно заболяване при здрави хора, ще лекува подобни симптоми при болни.

Хомеопатичните лекарства са получени от субстанции, които се извличат от растения, минерали или животни, като например: арника (вид планинска билка), смачкани цели пчели, бял арсен, отровен бръшлян, беладона (лудо биле), коприва, дори хормони и много, много други.

Хомеопатичните лекарства най-често са под формата на малки захарни топчета, които се поставят под езика; но може да бъдат и под различни други форми, като мехлеми, гелове, капки, разтвори, кремове и таблетки. Лечението се "индивидуализира", т.е. е специфично за всеки отделен случай - в хомеопатичната практика не е необичайно различни пациенти с едно и също заболяване или състояние да получат коренно различно лечение.

Въпреки че хомеопатичните лекарства са извлечени от естествени вещества, хомеопатията не трябва да се бърка с билковата медицина, китайската медицина или други видове природни лечения. Тя има собствена, уникална терапевтична система.

История и факти

Хомеопатията като метод на лечение е описана за първи път през 1796 г. от немския лекар и химик Самуел Ханеман, който дава и името й. Той се смята за неин основател, макар да има данни, че още Хипократ (т.е. около 400 г. пр.н.е.) е предписвал в малки количества корен от мандрагора за лечение на мания знаейки, че това растение има същото психоактивно въздействие в по-големи дози.

Хомеопатията постига най-голямата си популярност през 19-ти век, когато около 20% от лекарите в САЩ са хомеопати, но поради различни политически и социални промени, остава сравнително непозната до преди 10-20 години. По-голямо възприемане и развитие има хомеопатията в страни като Франция, Германия, Мексико, Аржентина, Индия и Великобритания.

Интересен факт е, че дори семейният лекар на кралица Елизабет е лекар хомеопат.

Според данни на Световната здравна организация в момента хомеопатия се практикува от над 500 милиона души по света.

Основен принцип на хомеопатията

Както беше споменато,

  • основния принцип на хомеопатията, се основава на т. нар. закон за еднаквостите.

Според него вещество, което предизвиква дадено болестно състояние у здрав индивид, в силно разредено състояние може да лекува същото това заболяване, когато вече е проявено.

Например, беленето на лук предизвиква парене, сърбеж и сълзене на очите, като при някои индивиди може да се наблюдават дори симптоми на хрема, като кихане и секреция от носа. Ако имате същите симптоми по време на настинка или алергична реакция, хомеопатична микро-доза от средството Алиум цепа (Allium cepa), което представлява екстракт от червен лук, може да помогне на тялото Ви да се излекува.

Идеята на хомеопатията е организмът да се възстанови по естествен път. Поради тази причина, се избира средство, което да подкрепи симптомите, а не да им се противопостави и да ги потисне, както в традиционната медицина.

В конвенционалната медицина, на пациентите с настинка или сенна хрема често се предписват антихистамини, с помощта на които се цели да се спре сълзенето от очите и секрецията от носа по "изкуствен" начин. Този ефект често е свързан и с неприятни странични ефекти, като сънливост и запек. Докато при приложение на подходящо хомеопатично средство странични ефекти липсват и пациентът се възстановява по естествен начин.

Друга сериозна разлика между традиционната медицина и хомеопатията е, че при последната всеки пациент се лекува индивидуално, т.е. не според естеството на заболяването, а според конкретните проявени симптоми. Ето защо двама пациента с един и същи медицински проблем, може да бъдат третирани с различни хомеопатични препарати.

Класическите лекари хомеопати проследяват много внимателно цялостното здравословно състояние, предишни здравословни проблеми, психично и емоционално състояние, начин на хранене, физическа активност, дори типа характер и прочее.

На базата на всички тези данни, лекарят хомеопат ще назначи индивидуално хомеопатично лекарство, под формата на таблетки, гранули или тинктура; след което ще препоръча повторна консултация за проследяване на здравословното състояние по време или след лечението.

Приложение на хомеопатията като метод на лечение

Исторически погледнато, хората са използвали хомеопатията за поддържане на здравето и лечение на широк спектър от заболявания, като:

  • алергии,
  • атопичен дерматит,
  • ревматоиден артрит,
  • синдром на раздразнените черва,
  • гастрит,
  • грип,
  • кървене от носа,
  • астма,
  • ушни инфекции,
  • сенна хрема,
  • психични заболявания като депресия, стрес и тревожност,
  • високо кръвно налягане,
  • конюнктивит,
  • диария,
  • фибромиалгия,
  • синдром на хроничната умора (СХУ),
  • мигрена,
  • морска болест,
  • световъртеж,
  • безсъние и проблеми със съня,
  • проблеми с черния дроб,
  • стомашно-чревни проблеми,
  • болезнена менструация
  •  неразположение по време на менопауза,
  • дентални проблеми,
  • кожни проблеми.

Хомеопатия се използва още за лечение на леки наранявания, като:

  • порязвания,
  • ожулвания,
  • мускулни болки,
  • навяхвания,
  • ухапване от животни и насекоми.

За повече информация прочетете:

Някои хомеопати твърдят, че хомеопатията може да предотврати малария, дизентерия, тиф и други сериозни инфекциозни заболявания, но реални доказателства за ефективността в тези случаи липсват.

Хомеопатичното лечение се смята за неподходящо за болести и състояния, като: рак, сърдечно-съдови заболявания, обширни инфекции, извънредни и спешни състояния.

Дозиране

Както вида на подходящия за всеки пациент продукт се определя строго индивидуално, така и дозата може да варира значително, в зависимост от много фактори, като:

  • вида на проявените симптоми,
  • възраст,
  • тегло,
  • начин на живот,
  • физическа активност и прочее.

Точната дозировка може да се определи само от лекар хомеопат.

Странични ефекти и рискове

След систематичен преглед през 2007 година е установено, че силно разредените хомеопатични лекарства, взети под надзора на квалифицирани специалисти, като цяло са безопасни и е малко вероятно да доведат до тежки нежелани реакции.

Въпреки това, както всяко лекарство или хранителна добавка, тези продукти биха могли да представляват риск, ако са произведени неправилно (например, ако са замърсени с микроорганизми или са разредени неправилно).

При неспазване на правилата за разреждане по време на производство, т.е. при неправилно или недостатъчно разреждане, хомеопатичните продукти може да съдържат значителни количества от активните съставки, при което (особено ако се касае за тежки метали, като живак или желязо) може да се наблюдават сериозни странични ефекти или лекарствени взаимодействия.

Някои течни хомеопатични настойки и тинктури може да съдържат алкохол, който да доведе до поява на нежелани реакции и взаимодействия, особено при кърмачета, малки деца, много възрастни пациенти или тежко болни.

Някои хомеопатични продукти, наречени "нозоди" или "хомеопатични ваксини" (хомеопатично лекарствено средство, приготвено от патологичен материал на конкретна болест, т.е. биологичен материал, взет от болно животно) са били препоръчвани от някои лекари хомеопати, като заместители на традиционните имунизации. Отказа от доказалите ефективността си ваксини крие много сериозни рискове за здравето и живота на пациентите.

Застрашаващи здравето и живота реакции може да се наблюдават също, когато се замести конвенционалното лечение с хомеопатично, при някои тежки или спешни състояния и заболявания.

За и против хомеопатията

От създаването си, хомеопатията като метод на лечение е изключително критикувана от традиционната наука. Голяма част от медиците оспорват ефективността й, като смятат, че нейните аксиоми са в противоречие с научните факти, а физическа и биологична правдоподобност липсва. Получаваните понякога положителни резултати се смята, че се дължат на случайност, погрешни методи на изследване или изкривяване на данните. Липсата на напълно неоспорими доказателства за ефикасност е довела до заклеймяването на хомеопатията от научните и медицински общности, като шарлатанство, нелепост, измама.

Според критиците на хомеопатията, някои пациенти съобщават за облекчение на симптомите си само, защото вярват в това - т.нар. плацебо ефект.

Повече по този въпрос може да прочетете:

Според привържениците си обаче, хомеопатията е ефективна, безопасна и естествена. Те изтъкват липсата на страничните ефекти, които се наблюдават при голяма част от традиционните методи на лечение и медикаменти. Забележим е също факта, че хомеопатичните медикаменти се произвеждат изцяло от естествени, екологично чисти вещества, което ги прави подходящи дори за бебета, бременни и кърмещи жени, много възрастни пациенти и домашни любимци. Хомеопатията цели естественото възстановяване на силите в организма.

Проучване на хомеопатичните средства и техники

Най-строгите клинични изследвания и системни анализи при проучване действието на хомеопатичните средства са заключили, че има малко доказателства в подкрепа на хомеопатията като ефективно лечение за специфични медицински условия.

Редица от ключовите концепции на хомеопатията не са в съответствие с основните понятия на химията и физиката. Например, не е възможно да се обясни от научна гледна точка как лекарство, съдържащо малко или никаква активна съставка може да има някакъв ефект. Това от своя страна, създава сериозни предизвикателства към строгите клинични изследвания на хомеопатичните лекарства.

Трябва да отбележи още, че за приготвянето на някои хомеопатични средства се използва такава степен на разреждане, че е чудно дали съдържат дори една молекула от активното вещество. Законът на безкрайно малките дози всъщност е в противоречие с химията, фармакологията и термодинамиката. Според критиците на хомеопатията, подобни лекарства не съдържат нищо друго, освен вода и помощни вещества. Според хомеопатите обаче, оставайки във водата достатъчно дълго, веществото й е предало своята същност (екстракт), чрез т.нар. "памет на водата", при което последната вече притежава лечебни свойства.

Друго предизвикателство пред клиничните проучвания е факта, че хомеопатичните лечения са строго индивидуални и реално няма единен стандарт за предписване на лекарства за лекарите хомеопати. Има стотици различни хомеопатични средства, които могат да бъдат предписани в разнообразие от различни разреждания и то за хиляди различни симптома.

Също така липсват научни доказателства на идеята, че едно вещество, което предизвиква появата на дадено заболяване или симптом, може да лекува същото това заболяване.

На тези и други критики, привържениците на хомеопатията отвръщат, че липсата на доказателства не е толкова важна, колкото мнението на пациентите, които са доволни от този метод на лечение. Те също така изтъкват факта, че и в традиционната медицина се използват успешно практики и медикаменти, чийто механизъм все още не е добре проучен.

Прочетете още:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Алтернативна медицинаАнкетиЛюбопитноИсторияСпециалистиБотаникаНовиниЗаведенияСпортСнимкиЛеченияЗдравни съветиОрганизацииПроизводителиХрани и ястияРецептиНаправления в медицинатаЛайфстайлНормативни актовеЕ-тата в хранитеСъставкиТестовеХранене при...