Арника – планинска, Баранник

Арника (Arnica montana) представлява многогодишно тревисто растение, известно и с името баранник. Класифицира се към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae). Цялото растение има силна и приятна миризма. Свойствата на арниката я определят като едно от най-използваните лечебни растения по време на Втората световна война, широко прилагана при ранени. За пръв път през 16-ти век е докладвана употребата на арника като лечебно растение.

Арниката, освен лечебен е и медоносен растителен вид. Лечебните й свойства налагат изключително голямата й употреба в медицината, както и масовото й култивиране и отглеждане, поради тази причина, в много страни по света.

Устройство на арника

Арниката израства на височина от 20 до 60-70 см. Има късо, цилиндрично коренище, червеникаво-кафяво на цвят. От него прорастват голям брой тънки коренчета.

Основното стъбло е с кръгло напречно сечение, покрито със жлезисти власинки. Развива се през втората година от поникването на билката. Завършва с до 3 цветоносни стъбълца.

През първата година от растежа на билката се оформя само розетка от приосновни листа. Те са със заоблени върхове, къси дръжки, яйцевидна форма и ясно изразено жилкуване по долната им повърхност (5-7 листни вени). По-горе разположените по растението листа са с назъбен листен ръб, слабо покрити с власинки, с продълговата форма, срещуположно разположени и приседнали.

Арниката цъфти в жълто-оранжеви цветове, събрани в кошнички на върха на стъблото, приличащи на маргаритки. Те се появяват през втората година от поникването на билката. Състоят се от тръбести, централно разположени мъжки цветчета и езичести, периферно разпложени женски такива.

Цялото растение притежава характерна миризма. Цъфти през месеците май-септември.

Плодовете на билката представляват семена с продълговата форма. Съответно всяко цветче се замества от семенце. Така те са множество на брой, притежаващи белезникаво оцветени хвърчилки.

Разпространение на арника

Находищата на арника са установени в планините на Испания, Унгария, Франция, Трансилвания, западния дял от европейската част на Русия, включително Сибир, Карпати, Скандинавсия полуостров, Северна Америка, Перинейски полуостров и Западна Азия.

В България билката се среща изключително рядко, въпреки че има подходящи климатични и почвени условия за нейното отглеждане. Култивира се на много места по света, поради лечебните й свойства и включването й като съставна единица в редица медикаменти. Вирее на надморска височина от 600 до 3000 метра. Много рядко се среща в градинките като декоративно растение.

Използваема част на арника

Използват се предимно цветовете на растението, които се берат без дръжките, през периода от юни до август месец и се сушат на сянка. Употребяема част на билката, по-рядко, е и коренът й.

Химичен състав на арника

Билката съдържа около 150 активни компонента. В цветовете й се установяват следните вещества: смоли, бетаин, каротиноиди, холин, органични киселини (ябълчна, фумарова, млечна), захароза, фруктоза, инулин, декстроза, дъбилни вещества. Етеричното масло, извлечено от нея, съдържа азулен, сесквитерпени, два тритерпендиола.

Арниката съдържа още танини, анулин, хеленалин, слузещи вещества, флавоноиди, тимол, горчиво негликозидно вещество, изомаслена киселина, галусова киселина, мравчена киселина и други.

Силициевата киселина, изолирана от арниката, е може би най-важната й съставка, която оказва лечебно и възстановяващо действие върху организма.

Лечебни свойства и приложение на арника

Свойства на билката:

• кръвоспиращо;
• пикочогонно, противовъзпалително и противомикробно;
• понижава температурата;
• антибактериално;
• подобрява кръвоснабдяването в увредения участък;
• стимулира и възбужда сърцето и централната нервна система;
• болкоуспокояващо.

Приемът на арника след раждане се препоръчва, поради това че намалява маточният кръвоизлив. Това й свойство я прави подходяща за употреба и при обилна менструация.

Заболявания и състояния, при които се използва арника:

• маточни кръвоизливи;
• с цел по-бързо свиване на матката след раждане;
• епилепсия;
• задух;
• ревматизъм;
• недобро кръвоснабдяване на крайниците;
• повърхностни рани;
• хемороиди;
• екзема;
• обриви;
• оплешивяване;
• повърхностни изгаряния - слънчеви и битови;
• кръвонасядания;
• гнойни пъпки;
• навяхвания;
• мускулни и ставни болки;
• изкълчване;
• ухапвания от насекоми;
• ишиас;
• подкожни кръвоизливи;
• разтежение на сухожилия;
• синини;
• парализа;
• натъртване;
• артрит;
• бронхит.

Повлиява много добре заболявания на сърдечно-съдовата система, разширени вени, слаби капиляри, бурзит, тендинити, болезненост в ходилата, синдром на карпалния канал, състояние на шок. Арниката се прилага още и в следоперативния период (помага за по-бързото спиране на кръвотечението и по-бързото оздравяване на тъканите) и при редица стоматологични заболявания.

Препоръчва се вътрешният прием на билката да се осъществява предимно под формата на хомеопатично лекарство, силно разредена или приготвена слабо концентрирана запарка от нея, поради токсичността й и винаги под лекарски контрол. Днес вътрешното приложение на арника се избягва. Основно се използва при състояние на шок и сърдечно-съдови заболявания, в частност стенокардия.

Външно, арниката се използва за жабурене, гаргара, под формата на компреси и лапи, гелове, кремове и мехлеми, като разтвор на тинктура например при: възпалено гърло, гнойна ангина, гингивит, зъбобол, никнене на зъби, рани, контузии, кръвотечение от носа и други. Най-значимото й локално приложение се състои в облекчение на ставни и мускулни болки. Билката се прилага локално и при хематоми по главичката на новороденото, слаби кръвоносни съдове, розацея, при изтръпване и схващане на крайниците, язви, екземи. Не трябва да се нанася върху дълбоки, отворени рани, поради силно дразнещото й действие.

В народна медицина на Русия, с арника се лекуват изтощение, маточни кръвоизливи, атеросклероза, миокардит, стенокардия, натъртвания, навяхвания, косопад на нервна почва.

Начин на употреба:

• запарка - 2 супени лъжици от билката киснат половин час в 600 грама вряла вода. Пие се по 1 кафена чашка, 3 пъти дневно;
• запарка - 2 чаени лъжички цветове от арника се заливат с 1 чаена чаша вряла вода. След като се охлади течността в нея се накисва кърпа и се полага на поразеното място;
• при уморени крака - потопете ги в топла вода с разтворена в нея 1 лъжица тинктура от арника;
• мехлеми, гелове, кремове - нанасяйте по няколко пъти на ден на травмираното място, за да получите бързо облекчение на болката и изчезване на синините;
• хомеопатично лекарство - приемайте своевременно след контузията по лекарско предписание, за да бъдат овладени по-бързо и ефективно посттравматичните болка, оток и кръвоизлив;
• компрес от тинктура - разредете 1 част от нея с 3 или 10 части вода, намокрете кърпа и приложете върху травмираното място. Вътрешно се приема под лекарски контрол.
• спиртен извлек от корените на арника - прилага се най-вече при припадъци, които са резултат от травма на главата, изтощително боледуване, нарушено кръвоснабдяване на крайниците;
• маслен извлек от цветовете на арника - в съотношение 1:3 (цветове:зехтин) се загряват на водна баня в продължение на 20 - 30 минути. След това се оставят да киснат 24 часа. Последва изстискване на цветовете и прецеждане на извлека. С него се мажат 2 пъти на ден местата, в които се изпитва болка, има кръвонасядания, оток или друга подобна патология.

Извлеците от билката могат да се получат както от сухи, така и от пресни цветове.

Внимание!

Цялата билка е токсична. Трябва да се използва по лекарско предписание и контрол.

Противопоказания за употреба на арника: по време на бременност, кърмене и от деца. Не трябва да се прилага близо до очите, устата и лигавиците - действа силно дразнещо.

Поради съдържанието на хеленалин в билката, нейното продължително локално приложение може да доведе до развитие на контактен дерматит. Риск от развитие на алергия към билката има и при употребата на тинктура от нея с висока концентрация. Ако сте алергични към хризантема или други растения от семейство Сложноцветни, не използвайте арника.

Неконтролираната й употреба, поради съдържанието на токсични вещества в нея, може да доведе до рязко повишаване на кръвното налягане и увреждане на сърцето.

Още по темата:

• Акаркара, Испанска лайка, Планинска маргаритка
• Див пелин