Класификация на гладките мускули

Гладките мускули се характеризират с голямо разнообразие според строежа и функционалните си възможности. Въз основа на тези структурни особености класификацията на гладките мускули ги разделя на два основни типа.

1. Дискретен тип. При този вид гладки мускули отделните клетки са изолирани една от друга и електричните синапси се срещат много рядко. При тях може да се получи много по-прецизна регулация. Мускулите от дискретен тип не притежават спонтанна активност (автоматия). За тяхното съкращение е необходима външна стимулация. Към него принадлежат мускулите на големите въздухоносни пътища, гладките мускули на очите, на големите артерии, както и тези, които се залавят за космите на кожата. Едно или повече нервни влакна достигат до всяка мускулна клетка. При тях могат да се набележат двигателни единици, наподобяващи на двигателните единици при напречнонабраздените мускули. Ефектът от съкращението, което се получава, зависи от броя на включените в действие двигателни единици и честотата на нервните импулси. Съкращението им може да се предизвика, освен по нервен, също и по хуморален път посредством някои хормони.
2. Висцерален тип – това е вторият основен тип гладки мускули. Гладкомускулните клетки са свързани по между си с механични връзки и с електрични синапси. Благодарение на електричното свързване, възникналото в една клетка възбуждане се предава на съседни клетки. Гладките мускули от висцерален тип се характеризират с наличието на авторитмична активност, голям брой електрични синапси и със способност да се възбуждат при разтягане. До тях достигат значително по-малък брой нервни влакна и най-често инервират групата клетки, генериращи авторитмичните потенциали. Големият брой електрични синапси, позволяват възбуждането бързо да се предаде до клетките, които нямат пряк контакт с нервните влакна.

Тази класификация донякъде се базира на електрофизиологичната характеристика на гладките мускули. Типично за висцералните мускули е генерирането на акционни потенциали. В едни случаи това става като мембранният потенциал търпи периодични промени в посока на деполяризация и когато тази деполяризация стигне до критичния праг се генерират акционни потенциали. Това стои в основата на ритмичната активност на редица висцерални мускули. В други случаи гладките мускули отговарят с генерирането на акционни потенциали само при дразнене от страна на вегетативните нерви. За повечето мускули от дискретен тип е характерно, че при възбуждането им не се стига до генериране на акционен потенциал, а само до промяна в мембранния потенциал.