Инервация на бъбреците

Бъбреците имат богата симпатикова инервация. Повечето от влакната са адренергични, а по-малката част - допаминергични. Структурите образуващи урината нямат парасимпатикова инервация.

Еферентните бъбречни нерви представляват постганглийни симпатикови влакна. Те навлизат в бъбрека паралелно с бъбречната артерия, инервират всички бъбречни артериални съдове, големите бъбречни вени, епителните клетки на проксималния тубул, дебелата възходяща част на бримката на Хенле и дисталния тубул.

Богато инервиран е ЮГА (юкстагломеруларния апарат). Заедно с основния невротрансмитер (норадреналин), от крайните окончания на бъбречните нерви като котрансмитери се отделят NO и невропептид Y. Еферентните симпатикови бъбречни нерви регулират кръвоснабдяването на бъбрека, тубулните транспортни процеси и секрецията на ренин.

Аферентните бъбречни нерви носят информация до централната нервна система от бъбречните хеморецептори, които отразяват промените в интерстициалната течна среда и от механорецептори, които отчитат промените в хидростатичното налягане в бъбреците. Информацията от аферентните бъбречни нерви участва в регулацията на дейността на сърдечно-съдовата система, включва рено-реналните рефлекси, повлиява секрецията на АДХ (антидиуретичен хормон) и активността на симпатиковия дял на ВНС.