Изследване на прокалцитонин (PCT)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

› Необходима ли е предварителна подготовка

› Метод на провеждане на изследването

› Какво ще усещате по време на изследването

› Има ли рискове от провеждането на изследването

› Резултати от проведеното изследване

› Кога не трябва да провеждате изследването

Въведение

Прокалцитонинът (procalcitonin, PCT) е протеин, състоящ се от 116 аминокиселини, и е пептидният прекурсор на калцитонин - хормон, който се синтезира от парафоликуларните С-клетки на щитовидната жлеза и участва в калциевата хомеостаза, поради което PCT се образува предимно от С-клетките.

Прокалцитонинът може да бъде синтезиран и от други клетки в тялото (от черен дроб, панкреас, бъбреци, бели дробове, черва и левкоцити), често в отговор на бактериални инфекции, но също и в отговор на тъканно увреждане. Синтезът на PCT в тези тъкани се потиска при липса на бактериална инфекция.

При нормални условия серумните нива на PCT са много ниски.
Нивата на прокалцитонин в кръвта може да се повишат значително при системни бактериални инфекции (сепсис), но те не са особено повишени (или въобще не се повишават) при вирусна инфекция или други заболявания (като автоимунни състояния и хронични възпалителни процеси), които могат да имат същите или подобни симптоми като сепсис.

Изображение: www.freepik.com

Серумните нива на прокалцитонин се повишават 6 до 12 часа след първоначална бактериална инфекция и нарастват стабилно в рамките на 2 до 4 часа след началото на сепсиса. Полуживотът на PCT е между 20 до 24 часа, като при подходящ имунен отговор на организма и антибиотична терапия нивата на PCT намаляват с 50% за 24 часа.

Тестът за прокалцитонин е полезен за подпомагане диагностицирането на сепсис и тежки бактериални инфекции в ранните им етапи на развитите и за разграничаване между бактериална инфекция и други небактериални причини за симптоми при сериозно болен човек.

Други възпалителни биомаркери - като С-реактивен протеин - не са достатъчно специфични за разграничаване между бактериални и небактериални инфекции.

Проучванията показват, че при пациенти в интензивно отделение със сепсис по-високите нива на прокалцитонин са свързани с по-голям риск от прогресия до тежък сепсис и септичен шок, влошавайки прогнозата за преживяемост. Нивата на прокалцитонин спадат при успешно лечение на бактериалната инфекция.

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Изследване на прокалцитонин (PCT) може да се назначи заедно с други тестове с цел диагностициране или изключване на сепсис при сериозно болен човек.

Използва се предимно при хора, приети в спешни или интензивни отделения с признаци и симптоми, които насочват към системна/тежка бактериална инфекция и/или сепсис. Признаците и симптомите на сепсис могат да включват:

• втрисане
• висока температура
• изпотена кожа
• силна болка или дискомфорт
• учестено дишане
• учестена сърдечна дейност
• объркване или дезориентация
• намалена диуреза

Изображение: www.freepik.com

Тестът за прокалцитонин може да се използва още за:

• Определяне на риска критично болен човек да прогресира до тежък сепсис и септичен шок
• Разграничаване между бактериални и небактериални причини за инфекции, включително менингит
• Диагностициране на бъбречни инфекции при деца с инфекции на пикочните пътища
• Установяване на вторична бактериална инфекция при лице, което има увреждане на тъканите поради травма, операция или вирусно заболяване като пневмония
• Проследяване на ефективността на антибиотичното лечение и преценка кога може да бъде прекратено
• Диагностика на бактериална инфекция при пациенти с неутропения (нисъкт брой на неутрофилите в кръвта)
• Подпомагане диагностицирането на инфектирана панкреасна некроза и свързани системни усложнения при остър панкреатит

Необходима ли е предварителна подготовка

За това изследване не е необходима специална подготовка - може да се направи по всяко време и не изисква гладуване, освен ако вашата кръвна проба няма да се използва за други изследвания.

Преди изследването е необходимо да информирате лекаря си за всички лекарства и хранителни добавки, които приемате, тъй като някои лекарствени средства могат да повлияят на резултатите от изследването, включително:

• антикоагуланти
• тромболитици
• добавки с биотин (означаван и като витамин B7) - пациентите трябва да спрат приема на биотин поне 72 часа преди вземането на кръв

Метод на провеждане на изследването

За изследването на прокалцитонин е необходимо да се вземе венозна кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

» Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което е възможно да усетите при вземането на кръв, необходима за този тест, ще намерите в:

» Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването

Вземането на кръв като цяло се смята за нискорискова процедура, но както при всяко изследване и при това са възможни усложнения.

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за провеждане на това изследване, ще намерите при:

» Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Резултатите от изследването на прокалцитонин (PCT) трябва да се интерпретират заедно с наличните симптоми, както и други лабораторни тестове.

Умерено повишените нива на PCT може да се дължат на неинфекциозно състояние или на ранна инфекция и изискват допълнителни изследвания. Те могат да се наблюдават и при деца с бъбречни инфекции.

Прокалцитонинът, въпреки че е полезен при бактериален сепсис, няма клинична стойност при оценката на гъбични или вирусни инфекции и не показва отговор към вътреклетъчни микроорганизми (Mycoplasma), както и при локални инфекции без системен отговор.

Нормални стойности:

След раждането стойностите на прокалцитонин се увеличават, за да достигнат пикови стойности на около 24-ия час от живота и след това намаляват постепенно до 72-и час от живота. Нивата на PCT при новородени, страдащи от ранен сепсис, са значително по-високи от тези на неинфектирани новородени.

Нивата за възрастни трябва да се прилагат 72 часа или повече след раждането.

• Възрастни и деца > 72 часа: < 0.1 ng/mL

Нива, които са по-високи от 0,25 ng/mL, могат да показват наличието на инфекция.

• Деца на възраст < 72 часа: < 2,0 ng/mL при раждането, повишава се до 20 ng/mL на възраст 18-30 часа, след което пада до < 0,15 ng/mL на 72-часова възраст.

При деца с инфекция на пикочните пътища ниво на прокалцитонин над 0,5 ng/mL предполага бъбречно засягане.

Изображение: www.freepik.com

Отклонения от нормата:

Високите нива на прокалцитонин показват голяма вероятност за развитие на сепсис и по-висок риск от прогресия до тежък сепсис и септичен шок.

Високи нива могат да се наблюдават и при:

• новородени през първите 2 дни от живота
• сериозни бактериални инфекции - например менингит, тежка пневмония, перитонит
• медуларен карцином на щитовидната жлеза
• дребноклетъчен карцином на белия дроб
• островноклетъчни тумори на панкреаса
• остър или хроничен вирусен хепатит
• декомпенсирана тежка чернодробна цироза
• панкреатит
• паралитичен илеус
• пациенти на перитонеална диализа или хемодиализно лечение
• паранеопластичен синдром
• кардиогенен шок
• инфаркт
• бъбречна недостатъчност
• изгаряния
• тежка травма
• голяма операция
• остра мултиорганна недостатъчност
• отхвърляне на трансплантирани органи
• системни възпалителни процеси

Изображение: www.freepik.com

Ниските нива на прокалцитонин при тежко болен човек може да показват нисък риск от развитие на сепсис и прогресия до тежък сепсис и/или септичен шок, но не го изключват.

Ниските нива на PCT може да показват, че симптомите на пациента се дължат на причина, различна от бактериална инфекция, като например вирусна инфекция. Ниското ниво може също да показва локализирана инфекция или системна инфекция, която е на по-малко от шест часа от началото на развитие.

Неутропенията може да доведе до по-ниски нива на прокалцитонин, защото прокалцитонинът се произвежда и в левкоцитите.

Намаляването на нивата на прокалцитонин с течение на времето при лице, лекувано за сепсис или бактериална инфекция, показва отговор към терапията. Високи или повишаващи се нива на прокалцитонин може да показват необходимост от продължаване на лечението.
Нивата на прокалцитонин в серума намаляват бързо с подходящо антибиотично лечение (24-48) часа след началото на лечението).

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на прокалцитонин (PCT) или да повлияят на резултатите от теста, включват:

• Неправилно вземане на кръвта, необходима за изследване
• Неправилно съхранение и транспортиране на кръвната проба
• Хемолиза на кръвната проба
• Кръвни проби с очевидно микробно замърсяване
• Хиперлипидемия
• Прием на някои медикаменти - антикоагуланти, тромболитици, както и добавки с биотин (означаван и като витамин B7)
• Изгаряния

Изображение: www.freepik.com

• Тежка травма
• Големи операции
• Неутропения - може да доведе до по-ниски нива на прокалцитонин, защото той се произвежда и от левкоцитите
• Някои карциноми (медуларен С-клетъчен, дребноклетъчен карцином на белия дроб и бронхиален карциноид)
• Имуномодулаторна терапия
• По време на лечение с перитонеална или хемодиализа
• Пациенти с цироза или вирусен хепатит
• Хронично бъбречно заболяване
• Инвазивни гъбични инфекции (напр. кандидоза, аспергилоза)
• Новородени през първите 2 дни от живота

Заглавно изображение: www.freepik.com