Болест на горните дихателни пътища, неуточнена МКБ J39.9

Като горни дихателни пътища се посочват тези части на респираторния тракт, разположени над ъгъла на гръдната кост (стернум). В някои литературни източници, самото разделяне на горни и долни дихателни пътища става чрез гласните връзки или непосредствено над крикоидния хрущял на ларинкса. Понякога ларинкса (гръклян) се причислява и към горните, и към долните дихателни пътища. Независимо към коя част на респираторния тракт се причислява, гръклянът е един от най-важните органи, като участва в гласообразуването. Органите, които са част от горните дихателни пътища са:

• нос и носна кухина
• околоносни кухини (синуси)
• гълтач (фаринкс)
• гръклян (ларинкс)

Болест на горните дихателни пътища, неуточнена обхваща редица патологични състояния, засягащи различни части на горните дихателни пътища. Заболяванията варират от леки и самоограничаващи се, като обикновената настинка до животозастрашаващи състояния. Най-честото заболяване на горните дихателни пътища е обикновената настинка. Инфекциите на специфичните органи на горните дихателни пътища като синуит, тонзилит, отит на средното ухо, фарингит и ларингит, също се считат инфекции на горните дихателни пътища.

Честота

Сред различните заболявания на горните дихателни пътища, най-разпространени в световен мащаб са острите инфекции. Те засягат всеки трети пациент, потърсил лекарска помощ. Всеки един здрав индивид боледува поне два пъти годишно от обикновена настинка (остър назофарингит). При децата, тази честота нормално е няколко пъти по-висока, като при тях годишната заболеваемост може да достигне до осем случая годишно. Обикновено пикове на заболеваемост се наблюдават през есенните месеци, като тогава особено широко разпространени са риновирусните инфекции.

Рискови фактори

Сред рисковите фактори за по-лесно заразяване или пренасяне на респираторни инфекции се посочват:

• Тесен контакт с деца
• Придружаващи заболявания като бронхиална астма и алергичен ринит
• Активно или пасивно тютюнопушене
• Вроден или придобит имунен дефицит (ХИВ-инфекция, муковисцидоза, употреба на кортикостероиди, трансплантация на орган)
• Анатомични аномалии в структурата на горните дихателни пътища (девиация на носната преграда, носна полипоза и др.)

Причини

Повечето от инфекциите на горните дихателни пътища са причинени от различни инфекциозни агенти. В повече от 80% от случаите първичните инфекции са причинени от вируси, а в останалите случаи отговорни са различни бактериални агенти и гъбички.

Вируси

• Риновируси - причиняват приблизително 30-50% от настинките при възрастни. За тяхното развитие е нужна оптимална температура на човешкия организъм.
• Коронавируси - въпреки че, те причиняват значителна част от инфекциите на горните дихателни пътища, трудно могат да се посочат като конкретен вирусен причинител. Това е така поради трудното култивиране в лабораторни условия на коронавирусите.
• Аденовируси
• Коксакивируси
• Грипни вируси
• Парагрипни вируси

Бактерии

• Бета-хемолитични стрептококи (Streptococcus pyogenes)
• Haemophilus influenzae
• Moraxella catarrhalis
• Corynebacterium diphtheriae
• Mycoplasma pneumoniae
• Staphylococcus aureus

Патофизиология

Инфекциите на горните дихателни пътища обикновено включва директна инвазия на лигавицата на респираторния тракт от микроорганизмите. Обикновено инфекциозните микроорганизми попадат в горните дихателни пътища чрез директно инхалиране на въздушни аерозоли. Именно затова, най-широко разпространеният механизъм на предаване на инфекции от човек на човек е въздушно-капковият. Въпреки това, човешкият организъм разполага с различни бариери или защитни механизми:

• Косми и пили на входа на носната кухина
• Секреция на мукус
• Ъгълът, който сключват носа и фаринкса, който предотвратява попадането на инфекциозни агенти към по-долните отдели на респираторния тракт
• Лифмоидни структури, разположени на входа на носната и устната кухина (тонзили, аденоиди)

Симптоми

Клиничното протичане на болест на горните дихателни пътища, неуточнена може да варира в зависимост от:

• Възраст и общо състояние на пациента
• Придружаващи заболявания
• Етиологичния причинител на инфекцията

За всички инфекции на горните дихателни пътища (ГДП) е характерно, че започват с инкубационен период, който е с различна продължителност. През този период липса каквато и да е симптоматика и инфекциозните микроорганизми се разпространяват усилено. Когато, индуцират локална възпалителна реакция, се проявяват и първите симптоми на инфекцията. Острите инфекции на горните дихателни пътища включват ринит, фарингит, тонзилит, ларингит и др. Най-характерните и общи симптоми при тези отделни инфекциозни състояния са:

• Кашлица
• Възпалено гърло
• Хрема
• Запушен нос
• Главоболие
• Висока температура
• Чувство за натиск в лицева област
• Кихане
• Неразположение
• Миалгии (мускулни болки)

Проявата на симптомите обикновено започва един до три дни след експозиция и продължават 7-10 дни, като при някои пациенти инфекцията може да продължи до 3 седмици.

Диагноза

Наличието на характерните симптоми на риновирусната инфекция, съчетано с липсата на признаци на бактериална инфекцията или по-тежко протичащо респираторно заболяване, е достатъчно за поставяне на диагнозата на обикновена настинка. Повечето изследвания, които могат да се назначат, са във връзка с доказване на конкретен бактериален или вирусен причинител.

• Физикален преглед - При преглед от лекар се започва с неинвазивни методи на изследване и представените от пациента оплаквания. От специфичните симптоми лекарят се насочва към инфекция на ГДП. Огледа и палпацията също имат важна диагностична стойност (често се откриват уголемени шийни лимфни възли, цианотична кожа и др.). От огледа на видимите лигавици с помощта на шпатула ясно се виждат възпалителните промени в тонзилите и фаринкса (зачервяване, оток, бели налепи и гной при бактериална инфекция). Аускултация на белите дробове се прави задължително при съмнение за разпространение на инфекцията.
• Микробиологично изследване - вземане на материал с памучни тампони е задължително при всички инфекции на ГДП, при които има съмнение за бактериален причинител. В рамките на 24-48 часа микробиологичното изследване показва конкретния причинител. Евентуално след това може да се продължи с антибиограма, която да покаже към кои антибиотици е чувствителен причинителят.
• Кръвни изследвания - не са задължителни при инфекции на ГДП, тъй като при всеки един възпалителен процес са завишени стойностите на левкоцити, СУЕ и CRP.
• Бързи антигенни тестове за доказване на вирусни причинители (грип, вирус на Епщайн-Бар, стрептококи и др.)
• Образни изследвания - в медицинската практика, при съмнение за инфекциозен процес на респираторния тракт, рутинно се назначава рентгеново изследване или компютърна томография (по-специфично изследване за доказване на различни патологични процеси, особено мекотъканни промени).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на болест на горните дихателни пътища, неуточнена е изключително широка, като обхваща множество различни заболявания. Сред някои от тях са:

• Трахеобронхит
• Круп
• Пневмония
• Инфекциозна мононуклеоза
• Алергичен ринит

Лечение

Базираната на симптоми терапия стои в основата на лечение на инфекциите на горните дихателни пътища. В основата на това лечение стоят антибиотиците. Те се прилагат обикновено при:

• по-тежко протичащо заболяване
• инфекция, персистираща повече от 10 дни
• доказан бактериален причинител

При някои от следните условия за започване на антибиотична терапия, обикновено се стартира с широкоспектърни антибиотици. Те трябва да са ефективни както към грам-положителни, така и към грам-отрицателни бактериални микроорганизми. Антибиотиците с широк спектър на действие се прилагат поради смесените бактериални инфекции, които могат да се наблюдават при някои пациенти. Някои от най-често прилаганите антибиотици при инфекции на горните дихателни пътища са:

• Пеницилини
• Цефалоспорини
• Макролиди

Основната цел на консервативното лечение е ограничаването на възпалителния процес и инфекцията, тъй като тя може да обхване други органи от респираторния тракт. Сред най-често прилаганите медикаменти са:

• Антипиретици
• Аналгетици
• Спрей за гърло
• Назални деконгестанти
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

Прогноза

Инфекциите на горните дихателни пътища са често срещани през зимния сезон и в по-голямата си част са доброкачествени, но сериозно могат да повлияят на качеството на живот на пациентите. Някои от засегнатите индивиди могат да развият сериозни усложнения като пневмония, менингит, бронхит и др. Всяка година, макар и изключително рядко, се наблюдават смъртни случаи на първична респираторна инфекция, след която пациентите са развили различни усложнения. Въпреки това, прогнозата на болест на горните дихателни пътища, неуточнена е добра.

Изображения: freepik.com