Стрептококи група D като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ентерококите, наричани още стрептококи група D, като причина за болести, класифицирани другаде, са част от нормалната чревна флора при човека и някои животни. При определени благоприятни за тях условия водят до развитие на различни по вид и тежест инфекциозни заболявания, като липсата на подходяща антибиотична терапия излага на риск от развитие на усложнения.

Причинител и особености

Представляват факултативни анаероби, които могат да оцелеят при относително висока температура за кратко време и при развитието си имат нужда от високи концентрации сол. Характерно за болестния процес е следното:

• особености на причинителя: стрептококите от група D са позитивни при оцветяване по Грам, растат под формата на вериги и се характеризират с няколко морфологично функционални особености. В присъствието на жлъчка хидролизират ескулина, развиват се в 6,5 процентен разтвор на натриев хлорид, хидролизират специфични ензими, като пиролидонил ариламидаза и левцин аминопептидаза и характерна за тях е реакция с група D антисерум
• резистентност: притежават придобита резистентност към множество антибиотици и химиотерапевтични средства, което съществено затруднява лечението им. Придобили са резистентност към пеницилините, продуцирайки ензима бета лактамаза, към хлорамфеникол, тетрациклини, флуорохинолони, аминогликозиди, ванкомицин
• рискови фактори за заразяване: индивидите, изложени на повишен риск от колонизация, са болни, продължително лекувани с антибиотици, трансплантирани пациенти, болни с хематологични злокачествени заболявания, както и здравни работници
• заразяване: обикновено се развива чревна колонизация и инфекцията се разпространява от интестиналния тракт към пикочните пътища и интраабдоминалната област. Колонизираните пациенти, които не развиват клинично проявено заболяване, са потенциален източник за разпространение на инфекцията, посредством замърсени ръце и повърхности. Ентерококите могат да оцелеят продължително време в околната среда, по различни контаминирани предмети
• локализация на инфекцията: най-често ентерококите водят до развитие на инфекции на пикочните пътища, ендокардит, бактериемия, катетърна инфекция, раневи инфекции, вътреболнични инфекции. Рядко водят до развитие на менингит, засягане на плеврата, кожата и меките тъкани

Симптоми и видове инфекции

Стрептококите от група D могат да причинят различни по вид и тежест инфекции, които се отличават по своята клинична картина в зависимост от локализацията на болестното огнище. Често симптомите се припокриват и трудно се различават от инфекции на тези органи с друга етиология или възпалителни негнойни процеси.

Сред най-честите видове инфекции, причинени от ентерококите, се включват:

• инфекции на пикочните пътища: най-често срещаният тип инфекция, причинен от стрептококи група D като причина за болести, класифицирани другаде, са инфекциите на пикочните пътища. Наблюдават се различни по тежест инфекции от цистит до тежко протичащ пиелонефрит, протичащи с микционни нарушения, болки в областта на кръста, висока температура и други
• бактериемия: за развитието на бактериемия основно значение като източници имат уринарният тракт, интраабдоминалните огнища, рани и катетри. Характерно е остро влошаване на общото състояние на пациентите и необходимост от спешна медицинска намеса. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Септицемия, предизвикана от стрептокок група D)
• ендокардит: ентерококите са причина за приблизително 10 процента от случаите на ендокардит, като обикновено състоянието се проявява при възрастните пациенти, по-често представители на мъжкия пол. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Остър и подостър инфекциозен ендокардит)
• интраабдоминални и тазови инфекции: интраабдоминалните и тазовите инфекции, в резултат на инфекция с ентерококи, включват инфекция на жлъчните пътища, интраабдоминален абсцес, спонтанен бактериален перитонит, ендометрит, салпингит. Ентерококите обикновено са част от смесена флора, съдържаща аеробни и анаеробни причинители
• менингит: ентерококовият менингит се среща изключително рядко, предимно при новородени и възрастни пациенти, след неврохирургична интервенция
• други: други инфекции, свързани с ентерококите, са остеомиелит, септичен артрит, инфекции на дихателните пътища, протичащи с неспецифични симптоми

Диагноза

Диагнозата се поставя след внимателен физикален преглед, подробен разпит на пациента, редица лабораторни, микробиологични и инструментални изследвания:

• разпит и преглед: разпитът е насочен към установяване на рискови фактори и евентуални механизми на заразяване, давност на оплакванията, връзка с инкубационния период на инфекцията и други. При клиничния преглед се прави обща оценка на състоянието, търсят се признаци на усложнения
• лабораторни изследвания: в масовия случай се назначават пълни кръвни изследвания с проследяване маркерите на възпалението и някои специфични показатели, съобразно локализацията на инфекцията и предполагаемия риск от развитие на усложнения
• микробиологична диагноза: микробиологичните изследвания се извършват преди започване на емпирична антибиотична терапия. Материал се взима от кръв, урина, фекалии, перитонеална течност, гнойни колекции, раневи ексудат. Необходимо е извършване на антибиограма, за определяне на чувствителността на причинителя към различни антибиотици
• образни изследвания: от образните изследвания при необходимост се извършва ехокардиография, компютърна томография, ултразвуково изследване

В диференциалната диагноза се включват редица състояния, като най-често се налага различаване от холецистит, сепсис, ендокардит, абсцес на черния дроб, перитонит, септичен артрит, раневи инфекции, инфекции на уринарния тракт и много други.

Лечение

Терапевтичният подход при различните инфекции, причинени от стрептококи от друга D, се определя строго индивидуално, съобразно възрастта и общото състояние на засегнатите, тежестта и особеностите на инфекциозния процес и редица други фактори.

При наличие на ранева инфекция като първа мярка се предприема почистване и обработка на раната, дезинфекция и локални и системни антибиотични средства.

При различните системни инфекции най-общо лечението е консервативно с подходящи медикаментозни средства:

• антибиотично лечение: бактериалните инфекции по правило се лекуват успешно с подходящи антибиотици и/или химиотерапевтици, съобразно резултатите, получени при изготвянето на антибиограма. Обикновено се използва комбинирана антибиотична терапия с представители от групите на цефалоспорините, гликопептидите, пеницилините, аминогликозидите и някои по-нови представители, приложени в подходящи дози и за достатъчно продължителен период от време
• симптоматични средства: в зависимост от естеството и локализацията на инфекциозния процес се прилагат и подходящи симптоматични лекарства за подобряване комфорта на пациентите, като най-често се назначават подходящи противовъзпалителни средства, антипиретици, обезболяващи и много други

Прогнозата при отделните пациенти се определя в зависимост от вирулентността и патогенността на причинителя, тежестта на инфекцията, състоянието на болния и отговора към приложената терапия.

Изображения: freepik.com