Ентеровирусен везикуларен фарингит МКБ B08.5

Рубриката ентеровирусен везикуларен фарингит включва остро инфекциозно заболяване, причинявано от различни видове ентеровируси, което засяга предимно детската възраст и се отличава с характерни клинични прояви и доброкачествено протичане с отлична прогноза.

Болестта е известна още като херпангина, angina herpetica, syndroma Zohorsky и показва повсеместно разпространение със засягане предимно на ранната детска и училищна възраст, много рядко и възрастни.

Най-често болестта се развива между 3 и 10 годишна възраст, като след преболедуване се създават специфични антитела срещу конкретния вирус, предпазвайки от последваща инфекция с този щам.

Причинители, особености и симптоми на болестта

Специфични етиологични причинители на херпангина са представители на голямото семейство на ентеровирусите, най-често коксаки вирус тип А (Coxsackie virus A), коксаки вирус тип В (Coxsackie virus B), ентеровирус 71, по-рядко еховируси.

Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков (респираторен) и фекално-орален.

По-често заболяването се среща през топлите месеци, като протича под формата на изолирани, спорадични случаи или като малки епидемични взривове, обикновено в затворените детски колективи, като например детски градини, училища и други.

Предразполагащи фактори, улесняващи развитието на инфекцията са ниската лична хигиена и частичните хигиенни навици, честото гризене на ноктите, лапане на пръстите, лапане на играчките и други.

При близък контакт по време на говор, кихане и кашляне се отделят вирусните агенти, като показват относително висока устойчивост във външната среда, задържайки се по различни повърхности и предмети, включително и детски играчки.

При част от пациентите заболяването протича без ясно изразена клинична симптоматика, със слабо проявени до липсващи признаци, което затруднява диагностицирането и улеснява разпространението на инфекцията.

Инкубационният период (времето от проникването на вирусите през лигавиците на дихателната или храносмилателната система до първите клинични симптоми) на херпангината варира при отделните пациенти между два дни и две седмици, като влияние оказват редица фактори (общо здравословно състояние, имунологичен статус, наличие на подлежащи заболявания).

При някои пациенти е възможно наличие на продромални прояви, предшестващи съществената клинична картина, които включват отпадналост, общо неразположение, главоболие, мускулна слабост.

Началото обикновено е внезапно, с умерено повишена телесна температура, която продължава между два и пет дни, безапетитие, отпадналост, повръщане, повишена раздразнителност.

Енантемът, въз основа на който се поставя диагнозата ентеровирусен везикуларен фарингит, се съпътства от болки в гърлото, формиране на характерни везикулозни лезии в устната кухина, регионален лимфаденит.

Обривът се представя от изменения в предната част на венците, мекото небце, сливиците, лигавицата в задната част на устната кухина и фаринкса.

Първоначално се развиват малки сивобелезникави папули с диаметър около два милиметра, които се превръщат във везикули с червена ареола. След няколко дни ареолата става интензивно червена и изгражда белезникави язвички с диаметър около пет милиметра. Везикули и язви могат да се наблюдават в първите дни, което дава картина на еволюционен полиморфизъм.

Често към тези изменения се прибавя остър лимфонодуларен фарингит. Заболяването протича доброкачествено, като за няколко дни язвите епителизират и заедно с другите патологични изменения изчезват без формиране на цикатрикс (белег).

Енантемът при херпангина притежава следните отличителни особености:

• предшества се от фебрилно-интоксикационен синдром (висока температура, главоболие, отпадналост, неразположение)
• разполага се предимно по задната част на устната кухина, мекото небце, тонзилите и в пълното си развитие се представя от малки ерозии, покрити с фибринозен налеп и обградени от тъмночервена ареола
• липсват кожни промени по тялото

Лезиите в устната кухина допълнително затрудняват храненето и са причина за отказ от прием на храна и напитки, особено от по-малките деца, което създава предпоставки от развитие на дехидратация (обезводняване) и свързаните с него усложнения.

Усложненията при ентеровирусния везикуларен фарингит се наблюдават относително рядко в клиничната практика, като включват засягане на нервната система (менингит, по-рядко енцефалит), засягане на дихателната система (пневмония), развитие на вторична бактериална инфекция и други.

Диагноза и диференциална диагноза

Диференциалната диагноза при херпангина включва различаване от други ентеровирусни инфекции (например известния като ръка-крак-уста синдром ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема), банални възпалителни изменения на тонзилите и фаринкса, брусница (морбили) и други.

Поставянето на диагнозата при тази ентеровирусна инфекция обикновено се базира на клинико-епидемиологичните данни за характерни изменения в устната кухина, типичните обривни единици, липсата на засягане на кожата на тялото, лицето или крайниците.

Лабораторните показатели рядко са високо информативни, като обикновено липсват сериозни изменения в стойностите на показателите за белия и червения кръвен ред.

По преценка на лекуващия лекар могат да се приложат и други диагностични методики.

При необходимост (и за различаване от другите вирусни или бактериални инфекции, засягащи устната кухина) се провежда изследване на гърлен секрет.

Лечение на болестта

Лечението е предимно със симптоматични средства за облекчаване на болките в гърлото, подобряване на апетита и намаляване риска от развитие на различни по тежест усложнения, включително и дехидратация.

Прилагат се:

• препарати за лечение при висока температура
• аналгетици (средства за обезболяване)
• терапия с флуиди
• витаминни добавки
• локални средства с анестетичен ефект (например лидокаин)

При лица под 18 години не се препоръчва употребата на аспирин, във връзка с риск от развитие на синдром на Reye, характерно за който е тежкото увреждане на нервната система и черния дроб.

Препоръчва се прием в подходяща доза и лекарствена форма (ректални свещички, сироп, таблетки, капсули) на парацетамол или ибупрофен.

Препоръчва се почивка на легло, здравословен хранителен режим, прием на достатъчно течности.

Не се препоръчва консумация на дразнещи гърлото храни, газирани напитки.

Прогнозата е добра, като изключително рядко се наблюдава развитие на усложнения.

Профилактиката при ентеровирусен везикуларен фарингит е обща и включва измиване на ръцете, поддържане на добра лична хигиена, поддържане на висока имунологична резистентност, избягване на контакт с болни лица.