Ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема МКБ B08.4

Рубриката ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема включва острата вирусна инфекция, с причинител най-често различни представители на коксаки вирусите, която протича с характерен обрив по ръцете и краката, язвени лезии в устната кухина, повишение на телесната температура и общи прояви.

Ентеровирусният везикуларен стоматит с екзема е известен още като синдром ръка-крак-уста, заболяване ръка-крак-уста (Hand, foot and mouth disease), везикулозен стоматит с кожни прояви, stomatitis vesiculosa et exanthema и по същество представлява вирусна везикулоза на лигавицата на устната кухина и крайниците.

Отличава се с леко протичане и благоприятна прогноза, като показва повсеместно разпространение.

Възможно е засягане на лица от всички възрастови групи, но най-често боледуват децата в ранна детска и училищна възраст, до около десет години. Не се описват съществени различия в честотата на инфекцията по отношение на расова, полова и етническа принадлежност.

Причинител, особености и симптоми на болестта

Заболяването се причинява от коксаки А вируси 16, 5, 10, а понякога и 1, 2, 4, 6, 7, 8, В-5, ентеровируси 11 и 71. Протича под формата на летни и есенни епидемии, като засяга най-често децата под формата на спорадичини (изолирани, единични) случаи или под формата на малки епидемии в затворените детски колективи (детски градини, училища и други).

Предаването на инфекцията се осъществява по въздушно-капков (респираторен) и фекално-орален път.

Рискови фактори, улесняващи проникването на вирусните агенти са ниската лична хигиена, близкият контакт със заразени лица, някои от типичните вредни навици на децата (гризене на нокти, смучене на пръсти).

Вирусите проникват посредством лигавицата на горните дихателни пътища или храносмилателния тракт, като инкубационният период (необходимото време за поява на първите клинични признаци на инфекцията след рисковата експозиция и заразяването) варира в рамките на една седмица, обикновено между три и шест дни.

Обикновено липсват продромални прояви (неспецифични симптоми, предшестващи съществените клинични признаци), като заболяването започва с умерено повишена температура (умерено изразен фебрилитет), отпадналост, безапетитие, главоболие, повишена раздразнителност, хрема, коремни болки, диария.

Тези признаци продължават от един до седем дни в зависимост от редица фактори (общо здравословно състояние, индивидуална имунологична резистентност, наличие на придружаващи заболявания и други), след което се развива обрив. Възможна е поява на обривните лезии без предшестваща друга симптоматика като първи признак на болестта.

Обривът, по чиито особености се поставя диагнозата ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема, се представя от екзантем (засягане на кожата) и енантем (засягане на лигавиците, обикновено на устната кухина).

Типичната локализация на екзантема е по кожната повърхност на дланите и стъпалата, с предиспозиция в засягането на върховете, воларните и периунгвални участъци на пръстите, страничните повърхности на дланите и петите. Виждат се милиарни (точковидни) еритемни папули, макули и специфичните за ръка-крак-уста синдрома овални, продълговати или полулунни сивобелезникави везикули. Те са с големина до десет милиметра и са обградени с еритемна ареола.

Преминават за около една седмица, без да се пукат спонтанно, като местата им се маркират от постлезионни хиперпигментни макули.

По-често при децата в ранна детска възраст има и неспецифичен обрив, който според вида на обривните единици може да се обособи в три различни групи:

• еритемни макули и папули, предимно по седалището и задната част на бедрата
• еритемни макули, които за около 24 часа се превръщат в сивобелезникави везикули, локализирани най-често по лактите и колената
• лихеноиден обрив по седалището

Специфичните (обрив) и неспецифичните (общи прояви) изменения обикновено се появяват едновременно, като последните показват голямо разнообразие и варират от почти напълно запазено общо състояние на детето до пълна адинамия, мускулни болки, грипоподобни прояви, тежък интоксикационен синдром.

Често е налице промяна в апетита (до пълен отказ от храна във връзка с болезнените язви в устната кухина), чувство за изразена отпадналост, нарушения в съня, гадене и други.

Отбелязани са морбилиформени екзантеми при деца до една година, които са предшествали с няколко дни характерните изменения по дланите и стъпалата.

Описани са и по-редки локализации и неспецифичните изменения, като например подбедрици, рамена, лице, перианална област.

Енантемът най-често предшества с 24 часа екзантема и се локализира в предната част на устната кухина, твърдото небце, венците, букалната мукоза, страничната част и върха на езика. Измененията започват с различни по големина (от два до осем милиметра) яркочервени макули на местата, на които се развиват хлабави бързопреходни язви с неправилни еритемни ръбове и жълтеникава основа.

При част от засегнатите лица се отличава с изразена болезненост, докато при други може да причини само лек дискомфорт.

Заболяването обикновено протича доброкачествено и преминава с обратното развитие на обрива, самоограничаване на клиничните прояви и пълно излекуване.

Ентеровирусният везикуларен стоматит с екзема дава редки усложнения, като се описват единични случаи с развитие на генерализирана лимфаденопатия, спленомегалия (увеличение на размерите на слезката), миокардит и фатално протичащ менингоенцефалит.

В последните десетилетия, като причинител на заболяването ръка-крак-уста бе открит ентеровирус 71. При тези случаи типичните кожни прояви се съпътстват от вирусен менингит, менингоенцефалит с атаксии, гърчове, вратна ригидност, патологични рефлекси и вяла парализа на долните крайници.

Поставяне на диагнозата

Диагнозата вирусна везикулоза на лигавицата на устната кухина и крайниците се подозира във връзка с характерните клинико-епидемиологични данни, типичния обрив и характерната възраст на пациентите.

Предполагаемата диагноза се потвърждава чрез изолиране на вируса от гърлен смив, чревно съдържимо, везикулна течност, като се използват различни методики на изследване, включително и серодиагностика.

Полезна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания (Изследване на гърлен секрет).

Диференциалната диагноза на болестта ръка-крак-уста включва херпангина, еритема ексудативум мултиформе, дисхидроза, по-рядко с други типични за детската възраст инфекции, ангажиращи кожата, като например варицела (лещенка), брусница (морбили), скарлатина и други.

Лечение на заболяването

Лечението при ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема е предимно симптоматично, като се прилагат медикаменти от различни фармакологични групи.

Най-често се използват агенти за лечение при висока температура, аналгетици (средства за обезболяване), витаминни добавки. Необходимо е да се има предвид, че в детска възраст е противопоказана употребата на аспирин, като вместо него е уместно използването на парацетамол, ибупрофен и други в подходяща за възрастта и състоянието на детето (таблетки, капсули, сироп, ректални свещички и други).

Не е необходима хоспитализация на засегнатите лица при липсата на сериозни усложнения, но се препоръчва постелен режим с почивка на легло, пълноценно хранене, избягване на силни дразнители.

При необходимост се назначават терапия с флуиди, а при данни за наличие на вторична бактериална инфекция е уместна употребата на подходящи антибиотици.

Прогнозата при ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема в масовия случай е напълно благоприятна, с минимални рискове от развитие на сериозни усложнения.

Профилактичните мерки са общи, неспецифични и включват повишаване на личната хигиена, редовно и обстойно измиване на ръцете, избягване на контакт с болни хора, поддържане на висока индивидуална имунологична резистентност.