Калия, кала, рикардия, булчин букет

Калия (Zantedeschia aethiopica) представлява многогодишно, блатно, тревисто, вечнозелено растение. Известна е и с имената: Кала, Рикардия и Булчин букет.

Устройство на калия

Калията достига до 1 м височина. Листата й са големи и широки, с тъмно зелен цвят, достигащи до 45 см дължина. Истинските цветове на калията са много малки, жълти, събрани в сбито съцветие с формата на свещ. То е обвито от голям прицветник, който дава завършеността, оцветяването и красивата форма на цвета. Прицветникът носи още името "спата". Най-харктерният цвят за спатата на калата е белият.

От много години насам, съобразявайки се със флоралните предпочитания и декорации, се култивират и развъждат калии с различни цветове на прицветниците като розово, бледо кремаво, телесен цвят, пурпурно, жълто и оранжево. Рикардията цъфти през пролетта, лятото и есента.

Разпространение на калия

Нейна родина е Южна Африка. Днес е разпространена по целия свят, най-вече заради декоративната й стойност.

Използваема част на калия

• цветове;
• листа;
• коренища.

Химичен състав на калия

• етерично масло;
• калциев оксалат.

Цветовете съдържат цитокинини, свертисин, свертияпонин, цианидин, пеонидин, ферулова киселина.

Лечебни свойства и приложение на калия

Къде се използва калията?

• в козметиката;
• като декоративно растение;
• в народната медицина;
• много слабо и задължително предпазливо в кулинарията на местните народи, в родния ареал на разпространение на калията.

Листата и коренището се варят и се използват под формата на лапи и превръзки за лечение на главоболие, рани, циреи, изгаряния, възпаления, ухапвания от насекоми, болезнени места от подагра и ревматизъм. За лечение на изгаряния, листата от калия се варят в мляко и се налагат на поразеното място докато се получи облекчение.

В южната част на Африка, където калата расте свободно, листата и коренища се използват в традиционната медицина за превръзки на рани и ухапвания и като съставни части в орални препарати предназначени за лечение на различни заболявания. Листата и коренищата се консумират, но само след внимателна обработка, която цели отстраняване на кристалите от калциев оксалат в тях. Смята се, че печенето и варенето на листата унищожава тяхната токсичност. Коренището също се консумира след варене. Варени коренища смесени с мед са използвани за лечение на бронхит и астма.

Интересно за калията
Римляните вярвали, че това растение е символ на страстта и сексуалността, което без съмнение се дължи на неговите фалически стъбла и жълт кочан в центъра на цветето. В контраст, за ранните християни цветето е символ на чистота и целомъдрие, и въпреки, че са го използвали при погребения, сега е много честа декоративна единица на сватби, в булчински букети и в църкви. В булчински и погребални цветни аранжировки се използва като символ на чистота.

В Уелс е било приемано за лош късмет, ако отглеждаш калия в градината си.

В Северното полукълбо е символ на прераждането и възкресението, може би защото там цъфти около Великден, а поради това е и известна и като Великденска лилия.

Тя е била рисувана от художници в цялата история. Често с нейна форма се изработват бижута, участва в декорацията на текстил, както и в интериора на помещения.

Благодарение на своите поразителни съцветия, Zantedeschia aethiopica е много популярна като рязан цвят и като декоративно растение. Може да се отглежда и в саксия.

Учените са доказали, че Zantedeschia aethiopica може да бъде полезна в системи за почистване на отпадни води и за предотвратяване на растежа на водорасли в други подобни съоръжения.

Внимание!

Всички части на растението са отровни, поради съдържанието на кристали калциев оксалат в тях. Пряката им консумация в суров вид, особено от малки деца и животни, причинява възпаление, изгаряне и подуване на устата, езика и гърлото и остро стомашно разстройство - болки в корема и диария. Сокът от тях може да предизвика дразнене на кожата, лигавиците и очите. Отровността преобладава в съцветията, спатите и цветните стъбла на калата.