Полезни съвети за лечение на астма при деца

Астмата е често срещано хронично състояние при деца, включващо хронично възпаление на долните дихателни пътища (бронхите), което води до тяхното стесняване и затруднения при дишане. Може да се прояви с различна тежест – при някои тя е много лека степен, с редки обостряния, докато при други, симптомите са по-тежки и изискват сериозна терапия и контрол на симптомите.

Ако детето ви има проблеми с дишането, незабавно потърсете медицинска помощ, преди да предприемете каквато и да е форма на терапия!

Какви може да са причините за развитие на астма при деца?

Точните причини за астма са неизвестни. Предполага се, че роля играят генетичен фактор и влияние на околната среда. Като възможни причини се посочват:

• семейна история за алергии и предразположеност към алергии;
• чести дихателни инфекции;
• контакт с алергени, в периода, през който имунната система все още се развива.
• Какви са рисковите фактори за развитие на астма при деца?
• Някои условия имат повишен потенциал да предизвикат астматичен пристъп:
• физическо натоварване-особено на студен въздух;
• тютюнев дим;
• алергени;
• прах;
• храни – фъстъци, мляко, яйца, пшеница, орехи;
• плесен;
• животински косми;
• дихателни инфекции;
• резки климатични промени;
• преждевременно раждане;
• използване на хлориран басейн от деца, с предразположеност към астма.

Ако забележите някои от тези симптоми при своето дете, това не означава обезателно, че то има астма, тъй като има редица други състояние предизвикващи подобни симптоми.

Какви са симптомите на астма при деца?

Симптомите на детска астма могат да включват хрипове, кашлица, задух, стягане в гърдите и други. Някои деца може да имат потене по време на астматичен пристъп, в допълнение към увеличаващата се сърдечна дейност, а също и свирене в гърдите по време на дишане. Може да се наблюдават още:

• болка в гърдите
• затруднено хранене при бебе
• умора
• проблеми със съня
• избягване на извършване на физически упражнения или спорт.

Как се поставя диагнозата астма при деца?

Диагнозата се поставя на база анамнеза (разпит от лекаря относно симптомите и индивидуалните особености), физически преглед и специфични изследвания. Ако е необходимо, може да бъдете пренасочени към специалист (пулмолог или имунолог). Пулмолога се фокусира върху белите дробове, имунолога върху алергиите. Може да бъдат извършени някои специфични тестове (спирометрия, пулсоксиметрия, рентгенологично изследване, кожно алергично изследване).

Как се лекува астма при деца?

Лечението на астма при деца зависи от тежестта на симптомите и честотата на епизодите.

Конвенционалното лечениевключва прием на медикаменти – бързо действащи медикаменти, обикновено давани посредством инхалер (помпичка), инхалаторни кортикостероиди, системни кортикостероиди, бронходилататори, имунотерапия (противоалергична терапия).

Превенция на астма и астматичен пристъп при деца

За да предотвратите развитие или обостряне на астматичен пристъп у вашето дете, може да се придържате към някои съвети:

• избягвайте веществата, към които детето е алергично (ако сте установили това);
• използвайте висока температура при пране на бельото
• използвайте хипоалергични възглавници и матраци
• не допускайте излагане на детето на тютюнев дим
• ако детето е на възраст над шест месеца, може да му поставите противогрипна ваксина, за да намалите риска от тежки дихателни инфекции.

Ако подозирате, че детето ви има астма, се свържете с Вашия лекар! Съществуват редица медикаменти и средства, посредством, които симптомите може да бъдат успешно контролирани и лекувани!

Допълнителни безопасни и ефективни стратегии за лечение на астма при деца

Въпреки че, астмата е сериозно състояние, съществуват и алтернативни средства и методи за контрол.

Витамин Д

Дефицитът на витамин Д наскоро е свързан с различни костни заболявания, както и депресия, автоимунни заболявания и астма.

Изследователи са открили, че в столичният район на Вашингтон (Washington metropolitan area) афро-американски деца с астма имат по-ниски нива на витамин Д, отколкото тези при здрави деца от същия район.  Изследователският екип установил, че 86 % от децата с астма в проучването имали недостатъчни нива на витамин Д, докато само 19 % от не-астматиците имали такива ниски нива.

Според друго изследване, проведено в САЩ, само 5-37 % от американските деца отговарят на стандартите за витамин Д, определени от Американската академия по педиатрия. Установено е, че, макар майчиното мляко да е идеалната храна за всяко бебе, тя често е с ниско съдържание на витамин Д. Тъй като хората първоначално са обитавали предимно екваториалните райони с целогодишно слънцегреене, бебетата в далечното минало не са имали необходимост от допълнителни количества витамин Д, което майчиното мляко да им осигурява. Днес, майчината кърма също доставя ниски нива на витамин Д, поради което  вече се препоръчва ежедневна добавка на витамин Д за всяко новородено.

Ако витамин Д е действително сред причините за астма, както твърдят редица източници, добавка на витамин Д би бил лесен начин за отстраняване или превенция на проблема. Проучване от 2007 година открило, че неправилният хранителният режим и липсата на витамин Д у майките са сред основните фактори за това, дали децата ще са с риск от развитие на астма, независимо от приема му след раждане. В подкрепа на благотворното влияние на витамин Д върху здравето на белите дробове са някои проучвания, потвърждаващи обратната връзка между инфекциите на долните дихателни пътища и нивата на 25(OH)D при деца:

Проучване от 2009 година, свързано с недостига на витамин Д при новородени с инфекции на горните дихателни пътища, потвърди силна, положителна корелация между нивата на витамин Д у майката и новороденото. Над 87 на 100 от всички новородени и над 67 на 100 от всички майки имат нива на витамин Д по-ниски от 20 нг/мл, което е тежко дефицитно състояние.

Новородените с недостиг на витамин Д са с повишен риск от развитие на инфекции на горните дихателни пътища и, тъй като нивата на витамин Д на бебето силно корелират с тези на майката, изследователите препоръчват  всички майки да оптимизират нивата на витамин Д в организма си по време на бременност, особено през зимните месеци, за да опазят здравето на бебето си.

Подобно индийско проучване от 2004 година, също така, съобщава, че недостигът на витамин Д при кърмачета значително повишава риска от тежки инфекции на горните дихателни пътища.

През 2009 година, анализ на Третия национален обзор на храненето и здравето (Third National Health and Nutrition Examination Survey) изследва връзката между нивата на витамин Д и инфекциите на горните дихателни пътища в близо 19 000 лица над 12-годишна възраст. Установена е положителна корелация между по-ниските нива на витамин Д и повишеният риск от инфекции на горните дихателни пътища, като това съотношение е още по-силно при хора с астма и хронична обструктивна белодробна болест.

Друг доклад от 2009 година, публикуван в Pediatric Research Journal, заявява, че при недостиг на витамин Д, бебетата и децата са по-податливи на вирусни, а не на бактериални инфекции. Въз основа на наличните доказателства показващи силната връзка между витамин Д, инфекциите и имунната функция при деца, добавката на витамин Д може да бъде ценна терапия в педиатрията.

Оптимизиране на имунната функция е съществена част от лечението на астма, а витамин Д е доказан мощен имуномодулатор, поради което оптимизирането на нивата на витамин Д трябва да бъде сред първите стъпки в терапията на астма при деца.

Как да оптимизираме нивата на витамин Д при детето?

Не забравяйте, че е доста вероятно детето да се нуждае от много повече от препоръчителната дневна доза витамин Д, която е само около 400 IU на ден. В идеалният случай, детето ще получи необходимите нива витамин Д от излагане на слънце, въпреки че много от децата днес не прекарва достатъчно време на открито или, ако това се случва, често са винаги намазани със слънцезащитен крем. Добре е да позволявате на детето да остане известно време на открито, без слънцезащитен крем. Все пак, бъдете внимателни, за да не настъпи слънчево изгаряне – около 15 минути са напълно достатъчни! Ако климатичните условия не позволяват редовното излагане на слънце, се препоръчват перорални добавки на витамин Д, най-често под формата на капки.

Въз основа на по-нови изследвания, препоръчваната дневна доза е 35 IU витамин Д на кг телесно тегло. Препоръчително е, след започване на приема на добавка на витамин Д, нивата му да се изследват отново, за да се гарантира, че те са в рамките на терапевтичния диапазон от 50-70 нг/мл.

Оптимизирането на нивата на витамин Д е първата стъпка, но има и други основни стратегии, които могат да са от полза:

Правилно хранене

Управлението на хранителният режим на детето е следващата стъпка, които трябва да се направи, когато се проявят симптомите на астма. Хранителните алергии често са в основа на астматични пристъпи, като най-често децата се алергични към яйца, мляко и млечни продукти. Преработените храни, както и пресните плодове и зеленчуци, пръскани с пестициди също могат да провокират асматични пристъпи.

Детето болно от астма, трябва да се насърчава да пие по една чаша вода на всеки два часа, тъй като това спомага за намаляване на астматичните пристъпи. Дехидратацията спомага за освобождаването на по-голямо количество хистамин в кръвта, което провокира алергична реакция.

Увеличете дела на храните, богати на животински омега-3 мастни киселини в менюто на детето и ограничете храни, съдържащи полиненаситени мазнини. Проучванията показват, че масло от сьомга, херинга, скумрия и сардини са с противовъзпалителни свойства и действат много ефективно за намаляване на симптомите на астма. Това не омаловажава ползите на растителните омега-3 киселини, но някои хора не притежават метаболитен механизъм за бързото преобразуване на алфалиноленова киселина (ALA) в докозахексаенова киселина (DHA) и ейкозапентаеновата киселина (EPA), които са с мощни противовъзпалителни средства. В тази връзка, като подходящи източници на омега-3 мастни киселини са рибното масло и масло от крил.

Намалете приема на омега-6 мастни киселини. Това се налага, поради факта, че съотношението между омега-3 мастните киселини и омега-6 е изключително важно и, когато приемът на омега-6 не бъде намален, това може да доведе до нарушаване на баланса между тях, което да провокира възпаление

Ето и какво може да е от полза още, за да облекчим астматичните пристъпи на детето:

• Витамин В6 и витамин В12 са много важни хранителни вещества за лечение на астма и намаляване на възпалението на белите дробове.

• Витамин С пък е необходим за борба с инфекциите, тъй като увеличава количеството на кислород и намалява възпалението.

• Може да се използва гинко билоба, тази билка е полезна за намаляване на астматичните пристъпи.

• Чобанка (Petasites hybridus) също е полезна билка при астма. Представлява многогодишен храст е бил използван от древни времена за лечение на различни заболявания. Още през 17-ти век, намира приложение за лечение на кашлица, астма и кожни рани. Изследователи са идентифицирали съединения в чобанката, които помагат за намаляване на симптомите на астма чрез потискане на левкотриените и хистамините, които са отговорни за влошаването на симптомите на астма.

• Маслото от лопен се използва за намаляване на респираторни заболявания, но е много важно да се направи като чай, за да има по-бързи резултати.

• Друго средство, което помага при астма е чай от 2 ч.л. прах от индийски корен, 2 ч.л. корен от ехинацея, 2 ч.л. корен от черен оман и 2 чаши вода, всичко това се смесва оставя се да престои два часа и се пие три пъти на ден.

• Отвара от 1 литър вряща вода, 1 ч.л. цвят от лайка, 1 ч.л. корен от ехинацея, 1 ч.л. листа от лопен, 1 ч.л. листа от пасифлора, помага за подобряване на дишането при деца болни от астма.

Източната медицина и китайските билки могат директно да въздействат върху имунната функция. Недостатъкът на билките е недотам приятният вкус, който понякога се оказва пречка за приложението при деца. Често в тези случаи билковите екстракти се смесват със сок или се добавя подсладител.

Масаж на определени точки по тялото на детето помага за облекчаване на кашлицата, предизвикване на релаксация и намаляване на хриповете.

Помислете за хипотезата за хигиената

Има тенденция в съвременната култура децата да бъдат отглеждани в изрядна чистота. Все пак, това може да не е толкова здравословно, колкото първоначално се е приемало.  Оказва се, че излагането на повече общи бактериални и вирусни инфекции може да бъде стимул за имунната система и да се предотврати развитие на астма.

Правете редовни физически упражнения

Това е препоръка, която важи за голям процент от съвременните здравословни проблеми, но в действителност е с голямо значение, тъй като освен, че поддържа общия тонус и издръжливост на организма, помага за поддържане на умерени нива на инсулин чрез повишаване на чувствителността на инсулиновите рецептори,  в резултат на което, тялото произвежда по-малко инсулин и го използва по-оптимално.